Алтернатива - септември, 2025

В началото на месеца излезе от печат септемврийският брой (310) на „Алтернатива”. Встъпването в Църковната нова година е време за равносметка и размисъл. Предстои да извървим отново годишния богослужебен кръг, започвайки от Рождество Богородично и Въздвижение на Кръста Господен, за да стигнем до Преображение Господне. Няма нищо случайно в живота на Църквата, не е случайна и подредбата на събитията, които честваме през годината. Неслучайно още в началото на Църковния индикт обръщаме поглед към Христовия кръст. Празниците ни помагат да се докоснем до Божието царство, но също така обръщат погледа ни и към нашия живот. Как се преобразява той и наподобява ли живота на Църквата? Даваме ли възможност на Христос да присъства в живота ни? Или търсим поредните „духовни заместители”?

В анонс – уводната колонка на редактора на изданието:

Всеки човек e създаден по образ и подобие Божие и в него е заложено желанието да намери Бога в себе си и в света край нас. Но в желанието си да придобият връзка с нашия Създател, хората, които още не са въцърковени, често допускат съществена грешка – вглеждат се единствено в собствения си духовен живот, игнорирайки църковния живот и опит, стигат до самообожение и забравят, че смисълът не е в това. Духовният живот не е самоцел. По пътя към всеобщото спасение, което ни е обещал Спасителят, е важно да помагаме и на ближните край нас. Затова нека да чуем едно предупреждение от известния православен мисионер Клаус Кенет: „Това, което действително ми се случи, след като дълго време бях практикувал трансценденталната медитация – и не само на мен, а и на много други хора, беше, че душата и тялото ми незабележимо, но сигурно, се превърнаха в бойно поле на „поднебесните сили” (Еф. 6:12). Но това са сили, чийто произход и извор нито познавах, нито още по-малко пък можех да контролирам. Фантазиите замениха реалността. Обзет от себична, вместо себеотдаваща любов, станах безразличен към всичко човешко, социалното ми поведение ставаше все по-отрицаващо. Вместо да преодолея себе си и да се освободя от моя болезнен егоизъм, страстите се усилиха. Високомерие вместо смирение, заслепение вместо просветление бяха само част от последиците от това „по-висше” съзнание, което уж би трябвало всъщност да ме отведе точно в обратната посока. Това ли беше моето „истинско Аз”, моят „осъществен потенциал” и обещаното вътрешно спокойствие?”
Явор Георгиев

В броя четете текстове на: св. Димитрий Ростовски, св. Софроний (Сахаров), св. Порфирий Кавсокаливит, Лимасолски митрополит Атанасий, архимандрит Захария Захару, старецът Клеопа Илие, свещеник Георги Чистяков, свещеник Васил Василев, Ирина Костова, Пламен Михайлов.

Може да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.