Алтернатива - ноември, 2020

Излезе от печат ноемврийският брой (253) на „Алтернатива”. С наближаването на празника Въведение Богородично, насочваме вниманието на читателите към темата за семейството. Аспектите са различни – от междуличностните отношения и безличните връзки през законите на многодетното семейство и най-важното условие за щастието на децата до семейството на Църквата, в която всички ние сме деца на нашия небесен Отец и по силите си, подкрепяйки се един друг, израстваме в любовта и вървим към слава и щастие в Неговия дом.

В броя четете текстове на: Месогейски митрополит Николай, Лимасолски митрополит Атанасий, митрополит на Фтиотида Николай, архимандрит Зарариаз Захару, протoйерей Александър Шмеман, протойерей Андрей Ефанов, свещеник Алексей Атанасов, свещеник Павел Островски, Юлия Комарова, Дмитрий Семеник. Подбраните статии задават и отговарят на много въпроси по темата, надяваме се, че те ще бъдат добър повод за размисъл в навечерието на празника.
Прилагаме няколко откъса в анонс:

Едно от първите неща, които осъзнаваме, когато доближим Бога, докато преди сме живели далеч от Него, едно от първите опитни преживявания, които имаме в нашата душа, е, че през цялото това време, когато сме били далеч от Него, Той винаги е бил близо до нас, и просто не сме Го виждали. (…) благият Бог като добър Лекар ни дава лекарство с мярка, в точния час, с голямо внимание и уважение към нашата свобода, докато пораснем и стигнем „до пълната възраст на Христовото съвършенство”, до мярката на Христовото съвършенство, до което стигнали св. Отци. Всеки човек възраства в Христос.
(Из „Моят брат е моят живот” – Лимасолски митрополит Атанасий)

Когато в това огнище и гнездо, наречено семейство, се съберат двама души и Бог ги благослови и придобият няколко деца, на тях им предстои, според своите възможности, да преминат през етапите на живота в Светия Дух, както е в Църквата. (…) Животът на семейството трябва да излъчва и да ражда вяра, за което е необходимо в живота им да присъстват неща отвъд етиката, каквито са молитвата, богослужебният живот, опитът да се разпознават знаците на Божието присъствие в живота. Когато животът се сведе до аргументи, доказателства, знания, съвети, както става най-често при възпитанието на децата, но и в отношенията на духовниците към техните духовни чеда, тогава не остава място за Божия знак.
(Из „Семейството трябва да има опита на Божието присъствие” – Месогейски митрополит Николай)

Любовта към децата не достига своята пълнота без любовта между съпрузите. Разбира се, говорим за истинска християнска, приемаща любов, а не любовна страст или зависимост. Според моите наблюдения, този фактор е дори по-важен, отколкото факторът на общуването между родителите и децата. Ако между майката и бащата има мир и съгласие, дори и да допускат някакви малки педагогически грешки, това е много по-добър вариант за детето, отколкото родители, които са идеални педагози, но без разбирателство помежду им. Обръщали ли сте внимание, как малките деца гледат своите мама и татко, които се прегръщат? Какво огромно щастие има в този момент в техните очи!.
(Из „Най-важното условие за щастието на детето” – Дмитрий Семеник) (целия текст - ТУК)

В света затова няма и не може да има равенство, защото той е създаден от любов, а не от принципи. И жадува за любов, а не за равенство, и нищо – ние знаем това – не убива така любовта и не я заменя така ненавистно, както точно това постоянно натрапвано на света като цел и като „ценност” равенство. А именно в любовта и в нищо друго е вкоренена двойнствеността на човека като мъж и жена. Това не е грешка, която човечеството да поправи чрез „равенството”, не е дефект, нито случайност, а първото и най-онтологично изразяване на самата същност на живота. Тук изпълняването на личността се осъществява в самоотдаването, тук бива преодолян „законът”, тук умира самоутвърждаването на мъжа като мъж и на жената – като жена, и т.н. Всичко това обаче означава, че няма никакво равенство, а има онтологично различие, правещо възможна любовта – единство, а не „равенство”.
(Из „Светът жадува за любов, а не за равенство” – протойерей Александър Шмеман)

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.