Алтернатива, май 2019

Излезе от печат петият брой на „Алтернатива” за тази година. Темата на броя е най важната новина за света от две хиляди години насам – Христос воскресе! Пряко или косвено ще открием тази тема във всяка от статиите в броя. Започва с чудната вяра на жените мироносици, заради която те се удостоили първи да видят Възкръсналия. Продължава и в статията за достойнството на жената в християнството и равноценността й с мъжа в спасителния план на Бога за човека и света. Изгубва се там, където губим радостта, пренебрегвайки духовния живот. И ни се открива отново чак когато пренебрегнем страха и поемем отговорност за живота си, когато допуснем в него Бога и безразсъдно повярваме в Христовото възкресение и… във възможността на нашето. Тя е тема-спътница на всички сърцати хора, които не търсят причина да се откажат, а намират начин да вършат делата Божии. Защото Възкресението побеждава всяко земно мъдруване.

В анонс - няколко откъса от статиите:

…Този, който обича главата си, не прави нищо в живота си. Има един израз на Света Гора, който гласи: „Сложил съм си главата в торбата”. Тоест отиваш да правиш нещо без страх и колебание, като казваш: главата ми отсега е отсечена и затова не се страхувам, че могат да я отсекат. Как ще постигнеш нещо, когато, щом започнеш да го правиш, си казваш: ами ако се проваля? Вместо това си помисли: ами ако успея!... Не можеш да закрепиш своето щастие върху поклатими неща. Всичко човешко е преходно, поклаща се, не пребъдва, не можеш да строиш върху пясък. Бог е твърдата скала, върху която можеш да строиш… (из „Не се страхувайте да поемате отговорност” – Лимасолски митрополит Атанасий)

… Две преживяванията ни спасяват – усещането за нашата греховност и за Божията любов. Нито само едното, нито само другото, а двете заедно, т.е. това двояко чувство е кодът на радостта. Това е пин-ът, който активира сърцето ми и ми дава предпоставки и възможности да вкусвам Божията любов. Имаме Личността, Която има живот вечен, дарява ни живота, който не свършва и не угасва, и ни обича безкрайно. Това е най-осъществимото събитие. Но това чувство, този опит от Божията любов, което е най-осъществимото събитие, не е някъде далеч от нашето всекидневие, а е самото мое всекидневие, което се преобразява… (из „Духовният живот не е враг на радостта” – архим. Варнава Янку)

… Едно е да не знаеш, че Бог е любов, и да се страхуваш от Него, защото те дебне за всяка дребна крачка и може да те накаже, и съвсем друго – да знаеш, че това е Бог, Който е казал: „Вие вече сте свободни, защото знаете какво прави вашият господар”. А нашият господар, Който е небесният наш Отец, иска да извади от нас човешкото и да го освети до такава степен, че дори да се уподобим на Него… Сами разбирате, че да извадиш човешкото и човещината в себе си, няма нищо общо с всякакво друго религиозно служение. Очовечаването на човека е религия, или вяра, която води към усъвършенстване и богоуподобяване. И това на свой ред ни кара да слушаме Този, Който ни казва: „Блажени са тези, които жадуват за правдата… и вие, които не се страхувате да изоставите своя живот заради Мене”… (из „ Божият дух и жаждата за правдата” – иконом Василий Шаган) (Вж. още ТУК)

… (Ние) участваме в това Възкресение чрез вярата, не вяра във Възкресението, а вяра в Христос, Който завършва това Възкресение и прави този преход – от смъртта на греха в живота на Божията воля, в живота на Бога, Който е създал същества за битие, създал ги е да съществуват. Той не иска смъртта на човека и затова чрез милостта Си осъществява този път на Своята любов, и чрез Христос възстановява тварен човек в обожението. Това е много важно, защото виждаме, че от едната страна е грехът, а от друга е Възкресението. А не от една страна да е грехът, а от друга безгреховността. Важно е да го разберем, защото причината за греха е свързана със смъртта и със страха от смъртта. От момента, в който влиза смъртта, става много трудно да се избегне грехът. Защото смъртта създава основната рана в човека, основния страх, това основно себезатваряне, основна безизходица, от която никой човек не може да излезе, ако не повярва във Възкресението. Само ако съществува Възкресението като факт пред мене, тогава мога да не съгрешавам… ( из „Обратното на греха е Възкресението, а не безгрешността” – протопрезвитер Николаос Лудовикос)

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.