Алтернатива - март, 2024

Излезе от печат мартенският брой (292) на „Алтернатива”. В последните седмици преди Великия пост новият брой ни насочва към Неделята на прошката, слагаща началото както на поста, така и на нашето смирение – най-важното условие за всяко духовно пътуване. Като изчистим от сърцето си всяка тежест на отношенията си дотук, да придобием сили, за да се отправим към срещата с възкръсналия Христос, Който единствен може да ни съдейства за нашата промяна и да изцели изпонаранените ни души. В помощ на това начинание в броя са включени статии, изясняващи същността на православната духовност, за прошката, за молитвата и покаянието, за страха, който ни пречи да се доверим на Бога и да спрем да редуваме вяра и безверие според случая и обстоятелствата, вместо да заемем ясна позиция… Постът наистина е време за духовни подвизи – тоест „движения”, които ни възвисяват духовно. Но не безцелни или самоцелни, а засягащи конкретно всеки от нас – моето лично „придвижване” към Бога.

Предлагаме в анонс редакторската колонка на броя:

Неделя Сиропустна (тази година на 17 март) е последният ден преди Великия пост, ден, известен още като „Неделя на всеопрощението”. На този ден в храма чуваме Христовите думи: „Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:15). На вечерната служба в катедралния храм всеки дошъл си взема прошка с другите, за да може да влезе в започващия пост примирил се с Бога и ближния. За да стане това, трябва да събудим съвестта си и да подбудим в нас желание за очистване и поправяне. Трябва да разберем, че не живеем сами за себе си, и да видим че нашият егоизъм само увеличава злото в света. Затова е нужно да дадем прошка не само на нашите ближни, които сме наранили, но на всички, защото не сме използвали правилно любовта, дадена ни от Бога.
Една от молитвите в Неделята на всеопрощението описва много точно състоянието на каещия се човек: „Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен.” Това е чувство на умиротворена тъга. Усетили липсата любов и засилващото се чувство на самотност, ние се молим за прошка. Обръщаме се към Бога не законнически, а като малко дете, което е обидило майка си. То знае, че тя го обича, и иска за си върне „изгубения рай” на нейната любов. Човек, който е осъзнал с цялата си душа трагичността от липсата на любов в света, който е почувствал мъката на самотата, за която има доста голяма вина заради егоизма си, е способен да прощава и да иска да бъде простен. Ако съумеем така да преживеем Неделята на всеопрощението, ще положим правилната основа за настъпващия пост. А това ще даде добра предпоставка за нашето духовно възраждане.
Явор Георгиев

В броя четете текстове на: св. Николай Велимирович, Навпактския митрополит Йеротей Влахос, Русенски митрополит Наум, Гродненския архиепископ Артемий, архимандрит Кирил Костопулос, архимандрит Варнава Янку, архимандрит Павел Пападопулос, архимандрит Андрей Конанос, Теодора Димова. Продължава и поредицата, посветена на Символа на нашата вяра, от книгата „Нашата вяра” на архимандрит Серафим Алексиев.

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.