Алтернатива, април 2019

Излезе от печат четвърти брой на списание „Алтернатива”. Темата на броя е вярата – онази, за която чухме миналата неделя, която прави възможно всичко за вярващия, която изгонва бесове, която изправя разслабени, която очиства прокажени, която дава зрение на незрящи, която изпълва душата и я изцелява – вярата, която установява лични отношения между нас и нашия Спасител Иисус Христос.

В анонс вижте откъси от изданието:

От какво се нуждае сърцето на човека – от Божията благодат. Тя се дава щедро в Църквата – с участието в светите тайнства, в богослужението... В сърцето ни много пъти изобщо не се вижда Христовата светлина. В него има задушаващ дим, страсти, гняв, егоизъм, самохвалство, неправди, гняв – как да видиш Светия Дух, Който си приел в деня, когато си се кръстил и си бил миропомазан? Той е покрит, не се вижда, а се вижда само чернилка и дим в нашата душа. Но когато проникне Божията благодат, Христовата светлина сияе... Виждате колко сме изкривени, когато оставим Божията благодат. Въпросът е: не си ли заслужава трудът, да станем красиви хора? Не си ли заслужва трудът, нашата смърт да стане Пасха, празник и празненство? Животът ни да има смисъл по-мощен от пръстта? Смисъл, който води до царството Божие и до небето.
Из „Аскезата е пътят на свободата” – Сисaнийски мирополит Павел

Началото на радостта се намира в реалността, която няма срок на годност, и в живота, който няма смърт. Животът, който няма смърт, е живот, който може да ми даде радост. Всичко друго, което можем да си представим, е проблемно състояние. Христовата личност е откровение на този живот, който не свършва… Докато търся да намеря живот, който няма срок на годност и е безсмъртен, аз срещам не едно състояние, а Христос, Който е вечен, прави и мене вечен. Той може да ми дари живот, който не изтлява и не свършва. Той казва: „За да имаш тази радост и живот, които не изчезват и не се изразходват, дойди да станеш едно с Мене, за да приемеш този живот!” Тогава разбираме, че преодоляването на смъртта е връзката с тази Личност.
Из „Духовният живот не е враг на радостта” - архимандрит Варнава Янку

Много хора ще дойдат да се изповядат (особено с наближаването на Пасха), но не защото са решили да се покаят, не защото са взели решение да променят живота си, не защото желаят да се очистят от греховете си, а защото искат да… се причастят... Грешка е да подхождаме към тайнството Изповед просто като към „принудителна подготвителна процедура”, за да се причастим... Без да сме готови да се смирим, винаги ще подхождаме към духовния живот като към живот с обичаи и традиции. Затова не ходи да се причастяваш през Страстната седмица, само защото „онези дни са свети”... „Свети дни” не са просто дните от Великата седмица. Свят ден е денят, в който всеки един от нас разбере, че Бог го обича и иска да го спаси (...) денят, в който видим нашето състояние, в което сме, и поискаме съзнателно, свободно, отговорно, с помощта на Църквата (чрез тайнството Изповед) да поставим ново начало в живота си…
Из „Светият ден” – архимандрит Павел Пападопулос

Човекът е духовно същество и както реката има нужда от вода, за да бъде река, така и човекът има нужда от духовност, за да бъде човек. Дори и когато не разбира това и определя себе си като невярващ или дори атеист, човекът носи своята духовност, защото има душа. А душата е факт, в който едва ли се съмняват дори и най-заклетите реалисти, материалисти и атеисти... Когато човек е далеч от Бога, той остава близо до собствената си неориентирана, но все пак жива и търсеща душа. Дори и невярващ в Бога, но все пак духовен, човек импулсивно следва потребността си от духовен живот и попадайки на щедро изливаната чрез реклами, филми, масмедии лъжедуховност, той волно или неволно „пие” от нея.
Из „Вяра? Защо?” - Десислава Шаркова

В броя са включени текстове още на: Верейския архиепископ Амвросий Ермаков, архимандрит Сава Мажуко, протойерей Андрей Лоргус, отец Георги Калчу, проф. д-р Антоний Хубанчев.

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.