Светило за тялото е окото (Мат. 6:22)

10.07.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Третата неделя след Петдесетница, 25 юни 2017 г., храм "Св. Николай Чудотворец", Варна

Днес е особена неделя, братя и сестри,

Не само защото е Третата неделя след Петдесетница. А защото тъкмо днес, през поста, който сега преживяваме, чухме един интересен откъс от Евангелието. В него се казва: Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло (Мат. 6:22).

Разбирате, братя и сестри, че тези думи се отнасят за това, как живеем и как гледаме на света и на ближните около нас. Окото, с което гледаме, наистина не винаги е чисто… Много често ние гледаме с горделиво и завистливо око. И ако в ближния трябва да виждаме този, който е подобен на нас, с когото имаме една и съща природа, и също е сътворен по Божия образ, то ние много често го виждаме като свой конкурент, с когото се състезаваме и се сравняваме, поради което и пораждаме в себе си завист. А и на света около нас не винаги гледаме като на творение Божие, което Бог ни е дал да облагородяваме със своята творческа сила, а гледайки на него с лукаво око, изпитваме безпокойство и гняв, което ни води до такова разстройство на духа, че много често губим себе си.

Но ако ние вярваме, че Христос е светлината на света, трябва да се научим от Него, как да гледаме на света. Ако Христос е нашият учител, в името на Когото сме се събрали тук, братя и сестри, трябва да знаем, че Той е дошъл в света, да го спаси от тъмнината, както всъщност и всеки един от нас. Какво ли може да Го накара да отиде на кръста заради нас, човеците? Не е ли това, че във всеки един от нас вижда онази светлина, която Бог е вложил в нас, онази чистота и онзи образ, които Бог вижда в нас и които ние сме помрачили? …

Любовта, братя и сестри, е тази, с която трябва да гледаме един на друг. Тя е тази светлина, която ни открива истинските образи. Тя поражда в нас мир и търпение, които са източник на радост, а завистта води след себе си само безпокойство и изкривява образа. Но как да се научим да гледаме с любов на света и на ближния? Трудно е, но не е невъзможно...

Още по темата
Още от Проповеди

Втора неделя на Великия пост

15.03.2025 г. | Архангел. бг | Проповеди

Когато нямаш нищо, когато единственото, което е останало, е голата ти душа пред Бога, дали ще се намери човек за нас, който да ни спусне. Дали ще се намери човек, който да види човека в нас и да ни заведе при Христос...

Прошката ни уподобява на Бога

01.03.2025 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Да не забравяме да прощаваме. Защото ако всеки ден се обръщаме към Бог с думите: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, нека се опитаме това да го въплътим и в нашите мисли, в нашите чувства, в нашето отношение към заобикалящия ни свят.

Мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери (Лука 15:32)

16.02.2025 г. | иконом Георгий Стоименов | Проповеди

В една от подготвителните недели на Великия пост Светата ни църква ни напомня за една притча, един разказ, който Христос е разказал на своите ученици, а именно Притчата за блудния син.

Какво се случва в центъра