Свети Георги се моли за нас

На 8 юни 2017 г.  на Атон  със специална мисия заминава група мъже от енорията към храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” и храм „Свети Архангел Михаил” , гр. Варна. Групата е водена от отец Василий Шаган, председател на църковното настоятелство.  Няколко енориаши заедно с отец Василий ще занесат на Атон копие на чудотворната икона на Свети Георги, за да го осветят там.

По инициатива на миряните църковното настоятелство тази година е поръчало да бъде изографисано това копие на чудотворната икона, позната сред вярващите като Фануилска. Оригиналът на тази икона се пази в българския Зографски манастир на Атон. Копието на чудотворната икона ще бъде поставено в енорийския храм „Св. Николай”, след като бъде осветено в Зографския манастир до своя оригинал. След Света Гора Атон групата ще посети Рилската света обител, където ще се поклони на мощите на свети Йоан Рилски.

Тази инициатива беше подета сред енориашите, след като миналата година на 6 май такова копие беше поднесено в дар от нашата енория на бесарабските българи и храм „Свети Георги Победоносец” в град Тараклия, Молдова. Тогава идеята беше да се подари на българите в Тараклия светиня, която да свързва духовно двете енории и Света Гора. И двете икони са изографисани от иконографа Петранка Аврамова.

От началото на X век Фануилската икона се пази в Зографския манастир на Атон.

История на Фануилска икона Свети Георги на Зографския манастир*

По време на царуването на император Лъв Мъдри и цар Симеон Велики имало трима братя по плът, а най-вече по дух – Моисей, Аарон и Иоан, родени в Охрид, от рода на цар Юстиниан. От голяма любов към Бога те дали обет на Премъдрия Промислител да оставят света и това, което е в него – слава, богатство и знаменитостта на своя род, – и да приемат върху себе си Ангелски образ – монашество.

За да отблъсват успешно от себе си демонските изкушения и да умъртвяват страстите на собствената си плът, те избрали да живеят в дълбоко уединение, на южната страна на Атонската пустиня. Направили за себе си три заслона недалече един от друг, за да се подвизават в бдение и въздържание със слово и божествени песнопения.

Навсякъде се разнесла славата за техния добродетелен живот, идвали мнозина и от самите царски чертози и се присъединявали към техния чин и добродетели. Това богоизбрано стадо се увеличавало с всеки изминал ден и те се посъветвали да изградят от царското си съкровище обща обител. По Божи промисъл открили в горските дебри място с неизречено благоухание и в годината 919-та от Рождество Христово съградили малък храм, на който искали да дадат име. Едни казвали да бъде на Великия Николай, Мирликийски Чудотворец, други – на свети Климент – Охридския чудотворец. Заради братската любов, въздържайки се от несъгласие, решили, че е по-добре да се обърнат с молитва към Бога, и Той Сам да определи на чие име да се посвети църквата.

И ето, в дълбока нощ, в часа на най-пламенното им моление, необикновена светлина, по-силна от слънчевата, се разляла от новопостроения храм, а когато дошло утрото, те влезли в храма и видели нещо чудно и изключително. На приготвената дъска, положена на Светия Престол, имало самоизписал се образ на свети великомъченик Георги, от който през тази нощ излизало небесното сияние и осветявало смирената пустиня. Заради тази самоизписала се икона нарекли храма „Свети Георги Зограф” - т.е. „живописец”.

Окрилени от това голямо чудо, тримата братя утвърдили с царски грамоти владенията на новия манастир и пожертвали за него богати дарове. Наскоро манастирът достигнал цветущо състояние. Така възникнал манастирът „Зограф” – с дадено от Бога име, засвидетелствано от Него чрез велико чудо.

 За произхода на Фануилската икона се разказва и следното. В Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наречен Фануилов, и там, в храма, имало неръкотворна, чудотворна икона на Светеца от времето на благочестивия цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, почерпвал изцеление от него и си отивал здрав. Един ден този образ станал невидим пред очите на братята и монасите. Това ги натъжило до отчаяние. Не само в обителта, но и в съседните палестински градове и села хората скърбели и плачели за изчезването на чудотворния образ. Една нощ великомъченикът се явил насън на Игумена на тази обител, Евстратий, и му казал: „Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен, човече? Аз си намерих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и иди в земята и обителта, които ти посочих, и там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните”.

След това явяване монасите от Фануиловия манастир заедно със своя игумен, без да се бавят, потеглили и пристигнали в Света Гора, в Светата Зографска обител, и там намерили изоставилия ги образ на свети великомъченик Георги. Те не пожелали да се завърнат в отечеството си, но останали завинаги в новоизбраната от техния покровител св. Георги обител.

Така възникнало първото Зографска монашеско братство. То било съставено от предани на Бога царски потомци, поели монашеския път, и от честни монаси, дошли от изток, призовани и доведени от самия светец. Първият игумен бил дошлият от Палестина преподобен Евстратий, този, който получил откровението на светия великомъченик.

Това братство положило основа- та на Зографския манастир по такъв свят и угоден на Бога начин, че и до днес, след много превратности и бури, светата Обител издига крепките си и величествени стени сред развълнуваното житейско море за слава Божия и за утеха и радост на многоизстрадалия български род.

Вестта за самоизписалия се образ на свети великомъченик Георги се разнесла бързо и отвсякъде идвали хора да се поклонят на иконата. Дошъл и един епископ от Едеса, за да разпита за станалото чудо.

Той се отнесъл с неверие и подхвърлил на съмнение всички чудеса, станали със самоизписалия се образ. Погледнал към иконата и казал, че е невъзможно да се изпише сама. Присмял се на монасите, като казал, че лъжат. Твърдейки това, той небрежно и дръзко я пипнал с пръста си. Бог не изтърпял дързостта на невярващия епископ и го наказал в момента на неговото безразсъдство. Едва докоснал се до честното лице на светеца, и пръстът му залепнал. Когато поискал да го отдръпне, епископът с ужас разбрал, че е невъзможно. Никакви усилия, никакви молитви – негови и на придружаващите го – не помогнали. Изтощен от усилията, той се унесъл в дрямка.

Свети Георги му се явил и му казал: „Сега ти прощавам, но част от твоя пръст ще остане за спомен на твоето неверие”.

Тази частица стои до днес върху честното лице на Светеца и ни напомня как не трябва да постъпваме със светите икони. Много верни царе и воеводи отивали да се поклонят и да принесат дарове за чест и слава на великомъченика Георги.

* http://sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=1