Слабият пол

Не става въпрос за жени

Двуметров мъж, облечен с къси панталони и хубава тениска, в буквалния смисъл на думата се крие зад жена си, настоявайки тя да влезе без ред в лекарския кабинет и да си вземе амбулаторния картон.
Уви, нямам правото да осъждам този човек. Много мъже с лекота решават еднозначни проблеми, но се оплитат в момента, когато възниква ситуация на избор, когато трябва да се намери компромисно решение и да убедим по деликатен начин събеседника си в нещо.
 

Самият аз спадам към категорията хора, които се чувстват прекрасно в конфликтни ситуации. След приемането на решение или възникването на непреодолими пречки мозъкът ми започва да работи точно, ясно и спокойно, а самият аз се наслаждавам на прилива на адреналин. Лошото е единствено това, че непреодолимите пречки в главата и в живота често сам си ги създавам. Но ако до мен е мята прекрасна съпруга, тя почти винаги ми подсказва лесен изход от създалото се положение, за който умната ми глава не се е сетила.
 

С други думи, ние мъжете действително сме слабият пол. Нашата уязвимост се състои в представата за собствената ни всесилност, в увереността, че всяко събитие ще се развие по благоприятен за нас начин. Ние не умеем да отстъпваме.
 

Ако някой от нашите читатели поне веднъж е играл на покер, лесно ще си представи ситуацията, когато започваме да блъфираме, а в ръцете си имаме само лоши карти. Усещането за надпревара, за драйв, води до невъзможност да спреш и ние вдигаме ставките още и още, без да обръщаме внимание какво става на игралната маса. Именно в този момент ние сме най-уязвими. Толкова вярваме в собствените си сили, че ставаме слаби. Нужни са дълги и упорити тренировки, за да преодолеем това състояние.
 

Същото се случва и на масата за тенис: много момчета от 5 до 50 години изпускат точка, понеже се притесняват и не уцелват празната маса, запращайки топчето със силен удар в мрежата. Там, където момичето може просто да прехвърли топчето, момчето на всяка възраст иска да спечели агресивно, тъй като това е неговата представа за прекрасно. В този случай тренировките трябва да са още по-усърдни, иначе на състезанията няма да успееш да се възползваш дори от собствения си добър пас.
 

В пинг-понга се допуска веднъж в рамките на мача да вземеш тайм-аут, да се успокоиш, да пийнеш вода, да отидеш при треньора. Но малко са момчетата, които вземат тайм-аут, считайки това за признак на слабост.
 

В реалния живот твърде често не ни достига именно способността да спрем, да не тичаме след рейса, да не се гоним с колелетата, моторите или колите, да не доказваме преимуществото си тогава, когато не ни молят за това. И въобще, за нас мъжете е доста трудно да не правим нещо.
 

Не можем просто да сме на служба, просто да чакаме, просто да не кажем груба дума, докато се караме, да си признаем грешката, да се извиним, да се усмихнем, да се успокоим, да бъдем слаби.
Ние мъжете изобщо не умеем да се превръщаме от войнствен котарак в малко и пухкаво котенце, което всички искат да погалят. Героят на Шрек това го може, но ние – не!
 

Ние сме слабият пол, понеже смятаме, че жените искат постоянно да ни виждат силни, просмукани от миризмата на пот, с копие в ръката и с тялото на убит мамут зад гърба ни. До такава степен сме убедени в това, че дори не питаме нашите приятелки какво в действителност искат, макар че те ни го казват.
 

От моята гледна точка откъснатото цвете е ненужен и непрактичен подарък. Не става за ядене, след една седмица ще увехне, а често и по-рано, но съпругата ми обича цветя. Това значи, че аз трябва да спра всеки ден да нося вкъщи убит дивеч и в един прекрасен ден вместо да отида на лов, да се запътя към някоя прекрасна поляна и да накъсам безполезни цветя. За това не се изисква никаква сила,  поради тази причина ми е много трудно да направя компромис. Ще приведа множество аргументи в подкрепа на позицията си или ще й подаря цвете в саксия.
 

Единственият проблем е, че моите аргументи са признак на слабост. Много по-лесно, по-рационално и по-практично е да отида до магазина и да купя цветя. По-лесно е да не съветвам жена си как да разговаря с директора на училището, където учи детето, а да отида заедно с нея.
Въобще, трябва да даваме по-малко съвети на жените и да действаме повече съвместно с тях. Да си сътрудничим и да си взаимодействаме, а не да се конфронтираме.
Вероятно тогава най-сетне ще престанем да бъдем слабият пол.
А силните и прекрасни дами, за разлика от нас, са способни да чакат дълго. Нали няма да ги разочароваме?
 

превод от руски: Радослава Нейкова

www.foma.ru