Неделя Кръстопоклонна - 2017

В средата на Великия пост Църквата се покланя на светия Кръст. Той придава значение на нашия пост. Христовият кръст е израз на Неговата любов към всички човеци, на която ние се учим през поста. На която учим и децата си.

Затова решихме да превърнем този празник в поредното приключение за Неделното училище. Приключение в живота на Църквата, част от която са и те.

В празничната Литургия в съслужение със свещениците от храм „Св. Николай Чудотворец” се включи и отец Николай, настоятел на храм „Св. Георги” в Тараклия – градът с най-многобройно компактно българско население в Молдова. Заедно със свои енориаши той се отби във Варна да покани митрополит Йоан на предстоящия храмов празник, когато ще отбележат  200 г. от построяването на църквата. С такава цел те отпътуваха и за Света Гора – да поканят игумена на българския манастир „Св. Георги”. (още по темата - тук)

В края на службата отец Василий напомни, че в празничния ден ни предстои още нещо, и прикани хората от енорията да се присъединят към молебена на децата от Неделното училище пред поклонния кръста до Царския манастир „Св. Богородица” в местността Пчелина. Гостите от Тараклия също се присъединиха – за тях това беше не по-малко вълнуващо приключение.

Към поклонението и молебена се присъедини и отец Стефан, който обгрижва храма „Св. Марина” в същия район. Преди службата о. Василий обясни на децата какво предстои да се случи, и как те ще се включат. Според предварителната уговорка те му предадоха своите списъци с имена на близки и приятели, за които да се помолим, и сами казаха „Отче наш” в началото на молебена. Накрая, заедно с тримата свещеници, родителите се и приятели от енорията,  изпяха похвалната песен в чест на Пресвета Богородица.

Преди да дадем време всеки сам на воля да опознае и изследва разкопките на манастира, нашият сътрудник Борислав Аврамов в кратка беседа разказа историята на това свято място. Как св. Цар Борис не пожалил сили и богатства, за да обърне поданиците си към Бога, защото и той, както и патриарх Евтимий по-късно, е знаел, че поверено в ръцете на Светата Троица царството му няма да погине.

 Когато стигнахме до останките от църквата, едно от децата забеляза следите от огън в основата на стената. Наложи се да разясним, че това  е причинено в наши дни от хора , които дори не се замислят върху каква древност стъпват,  и реално си правят барбекю в храма. Ето защо една от посоките на дейността на Духовно-просветния център цели да запознае нашите съграждани с ценното наследство, което са ни оставили нашите предци. (повече - тук)

След разходката из руините на манастира групата се върна в близката църква „Света Марина", която в момента се изографисва от иконографите Илка и Диян Димитрови. Беше интересно не само за децата, но и за възрастните, да видят как се изписва православният храм.

Върнахме се доволни от преживяното и вдъхновени да продължим да приобщаваме децата към случващото се в храма, за да не бъде неосъзната и повърхностна вярата им, а да разбират стойността на богатството, което придобиват като чеда на Бога. И да го отстояват в света занапред.

Още снимки - в Галерията
Проповедта на отец Василий - тук