Ново издание на „Инструкции за безсмъртие или какво да правим, ако все пак умрем” на свещеник Даниил Сисоев

Хората обикновено избягват въпроса за смъртта, докато все пак не ги засегне лично. Най-често смъртта на някой близък е първият момент, когато се замисляме и за края на нашия собствен живот. Някои практично приемат, че всичко свършва със смъртта и кремацията на тялото за тях е удобно решение на въпроса. Други се замислят и за душата, но залитат в духовни практики, отдалечаващи ги от православните истини за живота и смъртта. Трети изпадат в паника при мисълта за края на живота, страхуват се от болестите, склонни са да одобрят дори евтаназията, като хуманно отношение към страдащия преди смъртта…

Според психолога протойерей Андрей Лоргус отношението към смъртта се възпитава в семейството. От традицията зависи как ще се възприема смъртта в семейството, какво правят хората при среща със смъртта: дали се отдръпват в ужас от покойника, дали изпълняват някакви ритуали, които неясно откъде са се появили, като например покриването на огледалата с кърпи в къщата на покойника и др. Има много ритуали, свързани с погребението на човека, които всъщност формират онази психосоциална среда, в която се ражда страхът, отвращението. Това не подлежи на логичен анализ. Това е маргиналната култура на страха. (Още – тук)

Според издателите, настоящата книга ще бъде полезна за всички, които имат някакви съмнения относно безсмъртието на душата. Авторът разкрива в пълнота, съгласно опита на Църквата и божественото откровение, логичната картина, свързана с прехода на личността от временния живот към този на вечността.
Още по темата от митрополит Йеротей Влахос - тук.

Отец Даниил Сисоев е руски свещеник. Роден е на 12 януари 1974 г. в. Москва, в семейство на художници. След завършване на средно образование през 1991 г. постъпва в Московската духовна семинария. През 1994 г. е постриган за четец, а през 1995 г. е ръкоположен за дякон и служи в Българското подворие в Москва в храм „Успение на Пресвета Богородица” до 2001 г., когато e ръкоположен за свещеник. Задочно учи в Московската духовна академия. Служи в храм „Свети апостоли Петър и Павел” в Ясенево (Москва), работи като секретар на Мисионерско-просветителския център „Шестоднев” и сътрудничи на Центъра за възстановяване на жертвите на тоталитарни култове и псевдорелигиозни движения „Св. прав. Иоан Кронщадски”. Пише много статии на креационистки и противосектантски теми; въз основата на трудовете на светите отци прави много тълкувания на различни части от Свещеното Писание. Ръководи построяването на храма „Св. ап. Тома” в Москва, където служи до смъртта си. От 2004 г. започва да се занимава много активно и с мисионерска дейност, предимно сред мюсюлманите, и от самото начало е заплашван многократно, но това не го спира. До 19 ноември 2009 г., когато отец Даниил е застрелян в храма. Издъхва на 20 ноември на 35 години. „Инструкции за безсмъртие” е последната му книга.