Християнството трябва да се обърне към корените си

Интервю на иконом Василий Шаган с Андреа-Анастасия Сандхакер, австрийски дипломат, приела Православието.

Бихте ли разказали накратко за себе си?

Накратко, бих могла да кажа следното – аз съм дете на Запада, но намерих пътя към Православието.

Промени ли се нещо във Вашия живот, когато приехте Православието?

Всичко се промени. Ежедневният живот. Гледната точка за политическите събития. Личният ми живот. В работата – също. И макар че не стана веднага, в един момент аз започнах да разбирам, че промяната на религията означава и промяна на манталитета.

С какво Ви привлече Православието, какво по-различно открихте в него?

На Запад, в центъра на всичко стои човекът, а правата на човека са своеобразен идеал и в същото време инструмент за постигане на достойнството и свободата на човека. Но тези права често си противоречат. Всички знаем какви тенденции доминират сега на Запад. Чували сме известната дефиниция, че свободата на всеки човек свършва там, където започва свободата на другия. Но ето, че се случиха събитията в Париж! Едно списание използва своето право на свобода, а мюсюлманите възприеха това като оскърбление. Последвалите събитията за християните са нарушение на шестата Божия заповед, а за мюсюлманите са справедлива акция срещу богохулството. Накратко – Бог е изчезнал от разума и сърцата на хората. Тук-там битуват някакви езотерични представи за някаква универсална божествена енергия, но Бог като личност, както Го разбираме ние, там Го няма. Те дори не намират разлика между медитацията и молитвата, за тях това е едно и също.  Няма да помогне и новата западна религия, наречена толерантност, защото не е ясно до какви предели може да си толерантен.
Православната гледна точка е друга – Христос винаги е в центъра, както и нашето лично отношение с Бога, това е най-важното. В Православието открих най-хубавата дума – обожение, т.е. единение с Бога. Докато не му се случи това – да се съедини с Бога, човекът винаги ще усеща в себе си празнота и ще се опитва да я запълни. Нещо, което наблюдавам сега на Запад.
Когато Бог и 10-те Божи заповеди са в центъра на живота ни, тогава въпросът за правата на човека от само себе си отпада. Ако това се случи в обществото, няма да се налага да се говори за права и свободи. Когато човек постоянно е в единение с Бога, той автоматично получава своето достойнство.
Някога, дори на Запад, 10-те Божи заповеди са били в основата на всяко законодателство и аз, като православна християнка и дете на Запада, много бих искала това отново да се случи. Бих искала християнството отново да се радикализира, в изконния смисъл на тази дума.

Може ли религията да се политизира?

Според мен, религията не е само нещо лично, което засяга отделния човек. Защото е ясно, че както вярвам, така и мисля, а както мисля, така и действам – това е моята концепция за живота, а според нея аз ще упражня своето право на глас. И по този начин аз се оказвам в центъра на социалния и политическия живот. Излиза, че религията и политиката не могат да бъдат напълно отделени една от друга.

Какъв е християнският свят на Запад? Преди много години Пастернак беше писал: „Уходит с Запада душа,/ Ей нечего там делать”. Вие живеете в този свят, какво е християнството там?

Струва ми се, че на Запад християнският дух вече е изчезнал. Може би не на сто процента, но вече не стои на дневен ред. Отдавна вече хората не се венчават в църквата и не кръщават децата си. Поне болшинството. Часовете по религия са сведени до факултативни. Изучава се и етика, но там нещата са неутрални. И така образованието се отдалечава все повече от принципите на Църквата. Това е ясен сигнал. Но дори и възрастните хора вече не ходят на църква. Говоря това по принцип за Католическата църква.
Що се отнася до Православната църква, нещата стоят по друг начин. Може би знаете, че Католическата църква в Австрия продава своите пустеещи храмове на православните енории. Не са съвсем празни, но в тях ходят толкова малко хора, че не си струва да се служи меса. Затова мисля, че Православната църква има голям потенциал за мисионерство на Запад. Сред хората. Защото човекът винаги търси, и търси не само човешки права, а има и вътрешни, духовни търсения. Само трябва да бъдем много внимателни.
Спънка също така се оказва и езикът. Православните църкви на Запад, както знаете, се поддържат от дадена диаспора. Съответно трябва да знаеш руски, български, гръцки, т.е. езика на дадената енория, за да започнеш да водиш църковен живот. Ако въобще човекът е готов, разбира се. Но въпреки това потенциалът е голям, защото Католическата църква вече е загубила позиция.

Казахте, че християнството трябва да се радикализира. Какво имате предвид?

Днес думата радикализирам се асоциира с опасност, но аз я употребих специално, защото знам, че на латински в основата на думата е значението корен. Тоест да се обърнем към корените си. Аз съм убедена, че Православната църква има много дълбоки и здрави корени. Например този аспект – да се съединиш с Бога. Това е толкова важно и дава толкова много на човека, че не бива да го забравяме. То е много повече от социално послание. Става дума за връзката ни с Бога. И мисля, че точно това търсят хората на Запад, независимо дали го осъзнават, или не. Но никой не им го предлага. И човешките права не могат да им го предложат.

Ако можехте да се обърнете към западния човек, към младите хора, какво бихте им казали за радостта във вярата?

Аз бих ги поканила на литургия. Знаете, че аз доста време прекарвам в Черна Гора и преди около година имах един много интересен и трогателен случай там. Запознах се с една семейна двойка от Русия на възраст около 55-60 г. Бивши комунисти, от този тип хора, не много църковни. С една моя приятелка решихме да ги поканим на литургия. След службата мъжът каза: „Какво чудо! Аз видях как лицата на хората се промениха. Имаше разлика в тях преди литургията и след това”. И тези двама души решиха да се венчаят в православна църква там, в Черна Гора. Така че просто бих поканила младия човек от Запада на литургия. Независимо дали той разбира нещо, или не. Аз в началото също не разбирах литургията, но ми казаха, а и аз самата усещах, че трябва да бъда със сърцето си там, а не като рационалния западен човек – да чета и да разбирам всяка дума.

Превод от руски: Румяна Рашкова