Нашето възкресение. Слово за Лазарова събота

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Днес си спомняме чудото, което Господ Иисус Христос сътворил на път към Своите страдания. Господ възкресява Лазар, човека, който бил Негов приятел и ученик, бил роден брат на едни от най-близките за Христа хора – Марта и Мария, които Му служили (вж.: Йоан. 11).

Лазар се разболял и умрял. Бил положен в гроб, както се полагало тогава, в пещера, която после била затворена с каменна плоча. Минало вече доста време и тялото му започнало да се разлага. Когато Христос идва да го възкреси, недоумяваща Марта казва: „мирише вече”. В думите й прозира съмнение, нима това е възможно. Как може да се възкреси човек, чието тяло вече видимо се разлага? Тоест не е умрял преди малко или вчера, а вече са явни следствията на телесната му кончина. Но Господ възкресява Лазар, и той след това още дълги години служи в името Господне и управлява Църквата на остров Кипър, където и днес го помнят и почитат.

Тази история е и за всеки един от нас. Въобще всички евангелски събития са тук с нас през цялото време и пронизват целия ни живот. Всички евангелски събития имат непосредствено отношение към нашия личен живот и, най-вече, към спасението на нашата душа. Всеки човек, приел свето Кръщение, и дори всеки човек, който поне веднъж в живота си е правил стъпка в тази посока – да познае истинния Бог – той вече е приятел на Бога, какъвто бил Лазар.

Но нашите грехове и нашият небрежен живот често ни водят дотам, че настъпва смърт за всичко добро, прекрасно и Божествено в нашата душа. Нашите грехове разлагат живота ни, убиват го, и ние, без сами да забележим това, започваме „да миришем”.

Има такива грехове, страстни навици, болести, които наистина предизвикват и неприятна миризма. На хората им е неприятно да бъдат близо до такъв човек. Това е съвсем ясна проява на последиците от греха. Трудно е да останеш в едно помещение с такъв човек. Мнозина знаят от собствен опит, усеща се някакъв тежък дух. Както и в едно помещение с мъртвец. Жив човек не може да издържи тази миризма, тя го задушава.

Но именно такива хора, пропити с миризмата на греховете си, вече почти погинали и мъртви, нашият Господ възкресява, очиства, приближава ги към Себе си, и те стават част от Него във вечното възкресение и във вечния живот. Историята на Лазар е  историята на всеки от нас.

Тази история също ни учи и на това, колко внимателно и с каква любов трябва да се отнасяме към този „вече миришещ” наш ближен, към християнина. Както двете сестри молили Христа, плакали и разказвали за смъртта на своя брат, така и ние трябва да викаме към Господ за смъртта и разложението на нашия ближен, да Го молим и безгранично да вярваме, че Той е Синът Божий, и Той може да възкреси грешника.

Отминава вече Великият пост и мнозина от нас с ужас осъзнават, че това време е минало напразно, че сме си останали все същите ходещи мъртъвци, разлагани от греховете. Но преди началото на Страстната седмица Господ ни дава радостта на възкресението, напомня ни, че Той може да ни възкреси и да ни избави от всякакъв грях, разложение, смърт и тление.

Всеки от нас носи на гърдите си кръста Христов – знака на победата. И ние като деца Божии, като свидетели на възкресението на Четиридневния Лазар, сега, когато нашият Господ тръгва по пътя на Своите Кръстни страдания, носим този Христов кръст, както младенците, „носещи знамението на победата”(1), и викаме: „Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне!”(2)
Амин.

(1), (2) – из тропара на Вход Господен в Йерусалим

превод: Архангел Бг
източник: pravoslavie.ru