Моята история

Леля Руска се оплаква от своите грехове

29.07.2015 г. | Десислава Неделчева | Моята история

Леля Руска се оплаква от своите грехове Разговарям с леля Руска Делева в нейното шивашко ателие, разположено в малка сграда в двора на храм „Св. Архангел Михаил”. Питам я как се грижи за толкова хора в църквата и извън нея, след като е всеотдайна баба на двама внука, грижи се за болния си баща, за градината на храма,...

Православието е моята основа

29.06.2015 г. | Десислава Неделчева | Моята история

Любомир Карагяуров е роден в Бургас. Завършва „Комуникационна техника и технологии” в Технически университет – Варна. Инженер-проектант. Работи в сферата на микроелектрониката.   - Какъв е твоят път към Православието? - Осъзнат православен християнин съм от 2 години, сега съм на 35.  Така се случи,...

Разсъждение на един енориаш за тежестта на богослужението

04.03.2015 г. | Евгени Илиев | Моята история

Ако човек си спазва мярата, се чувства радостен, ако прави по-малко, отколкото може да прави – се чувства гузен, ако се претовари с повече, отколкото може да носи – това го кара да се чувства потиснат и смазан от тежестта. Но когато се налучка мярата, тогава може да израства. Когато службата в храма се прави както трябва,...

Малки разкази за отец Георги от Жегларци

14.02.2015 г. | Десислава Неделчева | Моята история

Веднъж отидохме при отец Георги в Жегларци... Извинихме се, че му прекъсваме работата, че сме дошли по никое време, а той, зарадван, ни подкани да влезем в къщата. После, като насядахме около него, каза: „Вие не сте дошли сами, Христос ви е довел тук.”

Живях дръзновено и безгрижно като езичник

18.01.2015 г. | Калина Дамаскинова | Моята история

Мисля си все пак, че голяма част от българите пребивават днес в безмълвие. „Да плачем, братя!” – може би. Това е донякъде знак, че Бог не ни е оставял – и без да сме се запознавали. Защото така, /плачейки/ сме били по-далече от света, по-близо до Него. Една част от хората вече 20 години живеят изключително...

Историята на Мишо, трета /последна/ част

06.01.2015 г. | Михаил Иванов | Моята история

Навлизам в живота като просяк – участ, която ме съпътства до днес Споменах, че благодарение на БКП, през 1989 година влязох в Икономически техникум. След промените директорът на пансиона реши, че трябва да плащаме 80% от личната си пенсия. Така, лишен от средства за препитание, се озовах на улицата и през 1991 година започнах да...

Историята на Мишо, втора част

18.12.2014 г. | Михаил Иванов | Моята история

И учениците, и учителите ми се подиграваха заради това, че си въртя главата. Тъй като бяхме „ненормални”, персоналът ни обгрижваше лошо – лоша хигиена и лоши обноски. Затова в отделението върлуваха дизентерия, жълтеница и какво ли не. От две от тези болести пострадах и аз. През този период с умиление си спомням за санитарката...

Изборът във Варна. Поглед отвътре.

15.12.2014 г. | Венцеслав Георгиев | Моята история

“Как можахте така да ме орежете! Не можах да позная собствените си думи! Приятелите ми казаха „Как може да се излагаш така?”. „Телевизионните похвати си имат правила, госпожо. Когато Вие работите за Ваша телевизия и дойдете да ме снимате, тогава ще определяте кое как да става.” С този диалог между набожна...

„НЕ БОЙ СЕ, МАЛКО СТАДО!”

15.12.2014 г. | Мира Константинова | Моята история

Аз съм от Варна. Родом /може би и духом/ съм от другаде, но това няма значение. Нали всички ние „нямаме свой град”, а би трябвало „бъдещия” да търсим. В края на миналата година обаче, се почувствах щастлива, че живея именно тук. Това ми даде възможност да стана свидетел и скромен участник в събитията около избора на нов...

Историята на Мишо

04.12.2014 г. | Михаил Иванов | Моята история

Предисловие Това не е просто някакъв разказ или роман, а историята на един човек, обречен на страдания и неволи от своето раждане. Може би и тази история ще бъде обречена - на състрадание, жалки хули и човешко безгрижие. Детство Роден съм в далечната 1972 година в град Плевен, град с историческо минало, но в наши дни,...

Какво се случва в центъра