Мъжете завладяват света, а жените го създават

Отец Василий Шаган разговаря за възпитанието на децата и ролята на жената в семейството с Ксения Лученко-Чапнина – стратегически редактор на руския портал „Православие и мир” и Олга Голосова – главен редактор на издателство „Лепта”, Москва,  гостували на Седмицата на православната книга във Варна.

Как днес, в света на унисекс, може правилно да се ориентира  възпитанието на момчето и на момичето?  Ксения, Вие имате момче, в Вие, Олга – момиче, бихте ли споделили своя опит?

Ксения: Според мен е важно правилно да бъдат разпределени ролите в семейството. Като гледа своите родители, детето вижда различните черти на мъжа и жената и правилните отношения в семейството. На момчето трябва да му се казва, че ще бъде силно като татко си. Винаги трябва да му се подчертава, че като порасне, ще бъде като баща си, например, че ще играе футбол като него. Или – таткото сече дървата, а майката приготвя обеда. Освен това трябва да му се казва, че мама е по-слаба от татко, че трябва да й се помага. Ако се опитва да прави нещо като момиче, например синът ми обича да разглежда украшенията ми – не си ги слага, а просто така – тогава аз му казвам, че това е за момичета, че като порасне, може да подари нещо такова на момичетата, с които дружи. Ето така се постига, в ежедневното даване на пример.

Също добър начин е чрез литературата, особено когато децата са по-големи. Там момичетата си имат свои книги, момчетата – други. Дори ми е малко трудно, защото ми се иска да споделя нещо от детството си с моя син, но се оказва, че книжките, които съм чела, разни романтични истории, не са по вкуса на момчетата.

Има разлика и по отношение на храма. Моите наблюдения са, че момчетата повече ги влече църковният живот, отколкото момичетата. За някого може да е странно, но, първо, на момчетата е разрешено да влизат в олтара. За тях това е важно. Това е дейност – те имат дейно присъствие в храма. Това също се възпитава от ранна възраст в детето – активно да присъства на службата. И често в храма могат да се видят много момчета-послушници – четат нещо или носят свещи, участват в литийни шествия. Докато момичетата са по-пасивни в църквата.

Олга, Вие като майка, която възпитава дъщеря, по какъв начин се стараете да й покажете онова женско начало, необходимо именно за жената, доколкото тя може да участва в този свят тъкмо с това женско начало? Какво представлява женствеността и как да се възпита?

Олга: Най-идеалният женски образ за мен е Богородица. А главното в нейния образ преди всичко са милосърдието и състраданието. Богородица  се моли на Бога да прости грешките ни, тя е тази, която изпитва състрадание към света и е своеобразна опора за нас. Такава се явява и жената по отношение на мъжа, тя е тази, която се моли за мъжа, тя е това място, където той може да се върне. Защото мъжът е такъв, той се движи, тръгва нанякъде и, ако няма къде, може и да не се върне. Ето например една случка с дъщеря ми Лиза. Бяхме на плажа и Тимоша, синът на Ксения, като всяко едно момче избърза напред, но пясъкът беше много горещ и той се покатери някъде и оттам взе да вика, че му пари на краката. Майка му го повика да си обуе чехлите, а Лиза без нищо да казва, взе и му ги занесе. Ето ви пример за мястото на жената. А как се възпитава това? Дори не зная, започва от най-ранна възраст. Момичето трябва да се възпитава да помага. Например, ако нещо падне, аз не го вдигам – нека тя го вдигне. Колкото пъти нещо пада, го вдига тя. Или когато баща й си е легнал на дивана след работа, а тя иска да си играят, аз я карам да му занесе вода, а ще играят после, като си почине. Момчетата също трябва да се възпитават да помагат. Но за жената е важно да бъде и да прави това, което създава света. Мъжете откриват и завладяват света, а жените го създават. Затова е важно момичето да участва в живота на майката, в домакинството. Например Лиза от малка се включва – давам й купичка и тел и разбива яйца за омлет. И дори да не е идеално, да е изцапала, няма значение – за нея е важно, че тя вече може да готви. Тоест давам й да прави това, което умее - да донесе или отнесе нещо, да измие нещо, да премете. И ако каже, че нищо няма да прави, понеже е принцеса, аз й отговарям, че в такъв случай аз ще съм кралицата и също нищо няма да правя, например няма да сготвя вечеря. И ако каже, че съм длъжна да сготвя, защото съм й майка, аз й отговарям, че тя също е длъжна да помага, защото ми е дъщеря.

Иначе ролите в семейството са най-различни. Например нашият татко често се отнася с Лиза като с малка жена. Прави й комплимент за нещо, но и забележка – ако друго не е както трябва. Или я хваща за ръка и отиват в някое кафе. Това е толкова важно за едно момиче – то разбира къде му е мястото, и никога не би се унизило по-късно да ходи по сутерените. Ще знае как трябва да я ухажват мъжете. Всичко това не просто се казва, а се показва. И важи и при възпитанието на момчето. Когато бащата се държи като баща, синът автоматично копира поведението му.

А унификацията в дрехите на момчетата и момичетата не е толкова страшна.  Дрехите сами по себе си нищо не променят. Всичко зависи от родителите. Ако те не са съвсем наясно – майката като майка ли се държи, кой е мъжът в семейството – тогава би имало проблем. Но ако ролите в семейството се спазват, детето ще израсне напълно нормално. Така че, татковци и майки, първо вие се научете - уточнете си кой кой е, тогава и на децата ще им е по-лесно.

Съвременното семейство вече не е онова пространство, където като едно време мъжът поема основната грижа за парите, а жената е готви, чисти и възпитава децата. Като млади жени, които имат добри интелигентни мъже, вие как се стараете да им помагате?

Олга: Според мен, да помагаш на мъжа си, значи да не му пречиш да живее. Мъжът изцяло е отдаден на това, което върши, за него то е много важно. Счетоводител, строител, свещеник – няма значение какъв е по професия. И за себе си съм заела такава позиция – каквото и да прави мъжът ми, то е правилно, поддържам го. Дори и да е сгрешил, да виждам, че нещо не е съвсем точно така, аз го приемам. Казвам си, че явно Бог така е решил. А на мъжа си казвам, че каквото и да стане, винаги ще съм с него, защото вярвам в него, именно в него, а не в бизнеса му или в успеха му сред колегите, защото го обичам. За мен той е образец за мъж, с когото искам да живея вечно. Струва ми се, че вярата на жената в мъжа го прави вече наполовина мъж. Защото той знае, че в него не се съмняват, обичат го и го приемат, какъвто е. Днес се забелязва един голям проблем – жените се станали крайно егоистични. Те мислят, че нещата в живота се определят от парите, че ако нямат пари, то няма да могат да си платят, ако се разболеят, или да си купят онези обувки, онази чанта, онези мебели – въобще ще настъпи краят на света. Но това не е така, разбира се. По-добре жената да се старае да мисли на първо място за това, че те с мъжа са едно цяло. Ако вярваме в Евангелието, тогава всичко друго не би имало значение. Защото мъжът не обича жена си заради чантата й, обувките й или заради мебелите й. Едва когато жената разбере това, отношенията в семейството се нареждат. Ролята на жената е да обича мъжа си, а на мъжа – да се грижи за жена си.

Ксения: Според мен днес голям проблем се оказва това, че жената все по-често държи да реши всички проблеми сама, за по-бързо – сама да се уговори за нещо, сама да отнесе чантите с продукти. Тя го прави и от практически съображения, но трябва да се ограничава. Трябва да е далновидна, да даде път на мъжа си – той да направи нещо сам. Тогава той по-силно чувства своята отговорност и значимост, а и увереност, че има думата. Също така не бива, под предлог колко е изморен мъжът, да бъде отстраняван от възпитанието на децата. Ако той  не е сменял памперса на сина си като бебе, как ще намери общ език с него, като израсте. Трябва да я има връзката между него и децата. Дори през седмицата да е много изморен, тогава в почивните дни ще се разхождат заедно. Не бива отново жената да поема всичко, трябва да има и зона на бащата. Някой защитник на патриархалния ред може да е против,  но това е единственият начин да се поддържа живият контакт на бащата с детето. Той трябва да взема активно участие в живота на детето, а не като гост, да наминава за малко. Той трябва да знае всички дребни неща от битовото ежедневие на семейството си. Иначе съвсем ще се откъсне. Разбира се, нужно е време за разтоварване, но съответно и на двамата. Когато има равновесие, нервите са по-малко, смъква се напрежението.

Една от основните роли на мъжа в семейството е да осигурява парите. Виждате ли се вие в ролята на помощници на мъжете си в това отношение?

Олга: Може да ви е смешно, но когато с моя съпруг се оженихме, аз получавах четири пъти по-голяма заплата от неговата. Но от самото начало съумях да му обясня, че моето състояние на това поприще не е основното в живота ми, и той като мъж трябва да си реши какво иска. Е, мъжът ми реши, да бъде този, който ще изкарва повече. Често за мъжете сумата, която получават, е своеобразен показател за мъжественост. Едно време това е бил броят на убитите на лов животни, а сега са парите. Реално нашето семейство не би могло да се справи само със заплатата на мъжа ми. Но макар също да получавам пари, аз никога не изтъквам това. Моята работа е като хоби, а той изкарва пари, той е двигателят в това отношение. Той премисля всичко и взема решенията. Е, ако му омръзне, аз също мога да реша част от нещата, например къде да отидем с детето и такива подобни. Но главното е мъжът да не се възприема от жената като машина за изкарване на пари, той не бива да се чувства принуден, задължен. Няма такъв вид задължение. Той не е длъжен да изкарва пари, а да се грижи за семейството си. А жената дори да работи, за нея по-важно е друго. Нея Бог ще я пита как е възпитала децата си, как е запазила семейството си, а не каква заплата е получавала.

Началото на разговора вижте тук.