Как да се борим с представите* и паметта?

07.02.2024 г.
Св. Никодим Светогорец, икона, фрагмент (naosagiasbarbaras.gr)
Автор: Св. Никодим Светогорец

Откъс от книгата „Невидима бран” на св. Никодим Светогорец.

*Тук св. Никодим използва думата представи като синоним на въображение и фантазия и обяснява как да се борим с изкушенията, които могат да дойдат от тази сила на душата. Вижте още по темата – ТУК и ТУК


След като казахме за управляването на сетивата, следва да кажем и как да се справяме с представите и паметта. Защото, според мнението на почти всички философи, представите и паметта не са нищо друго освен впечатление – отпечатък от предметите и нещата, които сме видели, чули, помирисали, вкусвали, пипали. Може да се каже, че представите и паметта са вътрешното общо чувство, което помни всичко, възприето от петте сетива. Предметите, които ни заобикалят, приличат на печати, а представите са подобни на отпечатъците от тези печати. Представите и паметта са ни дадени, за да ги използваме, когато сетивата ни са в почивка и ние нямаме пред себе си предметите, които са минали през нашите сетива и са се отпечатали в тях (в представите и паметта). Когато нямаме възможност да наблюдаваме пред себе си предметите, които сме видели, чули, вкусили, помирисали и докоснали, ние ги извикваме в съзнанието си с помощта на представите и паметта, в които те са се отпечатали, и по този начин ги разглеждаме и обсъждаме, като че ли те външно се намират пред нас. Ти някога например си ходил в Смирна и, след като си заминал оттам, вече не я виждаш с очите си. Но когато пожелаеш да си спомниш за Смирна, можеш да сториш това с помощта на представите и паметта. Тогава ти си я представяш в нейния истински вид, големина и разположение. Това не значи, че душата ти е излязла от тебе и е отишла в Смирна, както мислят някои невежи хора, но че ти в самия себе си виждаш образа на Смирна, който се е отпечатал в паметта ти.

Представите за различните предмети понякога причиняват много безпокойства на тези, които се стремят да пребивават винаги с Бога. Защото те отвличат вниманието от Бога и го насочват към суетното и греховното, като нарушават нашето добро вътрешно настроение. По този начин ние страдаме не само през деня, но и нощно време в сънищата, в които представите често се задържат не само за един ден.

а) Трябва да знаеш, че Бог е извън всички сетива и над всичко сетивно. Той е извън всякакъв вид, цвят и място. Той е напълно без форма и без вид, и макар да се намира навсякъде, е по-горе от всичко. Затова Той е и извън всякаква представа. „Никаква представа няма място по отношение към Бога, защото Той е по-горе от всяка мисъл и пребивава по-горе от всичко” (Игнатий и Калист, гл. 65, края, Добротолюбие, т. 5). Оттук само по себе си следва, че представата е душевна сила, която в същността си няма свойство да се намира в единение с Бога.

б) Трябва да знаеш, че и Луцифер, първият от ангелите, някога също е бил над всяка представа; извън всякакъв образ, цвят и сетива, невеществен, безвиден и безтелесен. Но когато се възгордял и поискал да бъде равен на Бога, той паднал от първоначалното си надсетивно състояние в тази многовидна, многосъставна и груба представа, и по този начин от ангел без вид, без вещество и безстрастен, станал дявол, многовиден и страстен. И какъвто станал той, такива станали и неговите слуги, всички демони, за което у Григорий Синаит четем следното разсъждение: „Те някога били духове, обаче паднали от онази безвещественост и тънкост, възприели някаква веществена грубост, като всеки от тях получил известна телесност, според чина и степента на действия, които го окачествяват. По тази причина и те, подобно на човеците, като изгубили ангелската сладост, се лишили от божествена наслада и били осъдени да намират наслада в земното, както и ние, понеже сме станали един вид веществени чрез взаимодействието с веществените страсти”. По тази причина светите отци наричат дявола художник, многовиден змей, който се храни от пръстта на страстите, фантазьор и с други подобни имена. А в Свещеното Писание той се изобразява като телесен дракон, с опашка, ребра, шия, нос, очи, челюсти, устни, кожа, тяло и други подобни членове. Виж за това 40 и 41 глава от книгата на праведния Иов. От това трябва да разбереш, възлюбени, че понеже многовидната фантазия е изобретение и изрод на дявола, тя е многожелателна за него и удобна за нашето погубване. Светите отци справедливо я наричат мост, по който душеубийците демони влизат в душата, смесват се с нея, и я правят кошер на търтеи, срамно жилище на зли и богопротивни мисли и на всякакви нечисти страсти, душевни и телесни.

в) Трябва да знаеш, че според великия богослов св. Максим, първосъздаденият Адам е бил създаден от Бога без умът му да има свойство да създава и приема представи. Неговият чист и безвиден ум при своето действие не възприемал представи от външните образи и предмети. Умът, без да употребява низшата сила на въображението и без да отобразява очертанията, вида, размера и цвета на предметите, чрез висшата душевна сила или чрез чистата мисъл, невеществено и духовно съзерцавал само чистите идеи и предмети.

Но човекоубиецът дявол, който сам е паднал поради мечтите си за богоравенство, довел и Адам до същото падение, така че и той започнал да мечтае за равенство с Бога и паднал от това мечтание. От онзи духовен, равноангелски, чист, разумен и без представи живот, той бил хвърлен в този чувствен, многосъставен, многовиден живот и потънал в представи и мечти. След като човекът паднал в такова състояние, кой би могъл да опише в какви страсти, в какво злонравие и в какви заблуди бил вкаран от тези свои мечтания чрез представите?

И така, брате мой, ако желаеш леко и удобно да се освободиш от такива заблуди и страсти, ако се стремиш да избягаш от различните мрежи и коварства на дявола, ако имаш желание да се съединиш с Бога и да намериш Божествената светлина и истина, трябва мъжествено да влезеш в борба със своите страстни представи и да се подвизаваш да пазиш ума си чист, какъвто го е създал Бог. Но това не можеш да достигнеш по друг начин, освен като обърнеш своя ум към себе си, като го затвориш в сърцето си и като го научиш, против волята му, да пребивава вътре, ту в съкрушена молитва с вътрешен глас да се моли – „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме”, ту като внимава върху себе си с разсъждение, а най-вече като съзерцава Бога и в Него намира спокойствие.

Защото, както змията, когато сменя кожата си, според естествоизпитателите, пълзи и с усилие минава през някой тесен проход, така и умът, като преминава през теснините на сърцето и на умната молитва в сърцето, съблича облеклото на представите за чувствените предмети и за недобрите чувствени впечатления и става чист, ясени пригоден за единение с Бога, заради уподобяването Нему, което възприема по този начин. Или като водата, която колкото повече се стеснява в тесни проходи толкова по-голяма сила придобива и с бързина се стреми на горе - така и умът: колкото повече се стеснява чрез тайно сърдечно поучение и внимание към себе си, толкова по-тънък и силен става и се стреми нагоре, като бива недостъпен за никоя страст, мисъл и представа за нещата, не само веществени, но и мислени, понеже така те остават навън и не могат да влязат.

Ще ти предложа и друго сравнение, което подхожда още повече. Както лъчите на слънцето, когато са пръснати във въздуха и са разединени помежду си, не са така светли и топли, но когато с помощта на лупата се съберат, те дават ослепителна светлина и топлина, която запалва, също така и умът: когато се съсредоточи в сърцето с внимание и тайно поучение, става светоносен и запалващ, разпръсва веществената и страстна тъмнина, изгаря и унищожава всякакви образи и движения от този род.

Това е първия и главния начин на справяне с представите и паметта, който, възлюбени, трябва да държиш неотклонно. Чрез него не само ще поправиш тези душевни сили, но ще заличиш в тях всички следи и остатъци от възприетите преди това впечатления и образи на сетивните предмети, които възбуждат и хранят страстите. Но колкото по-действен и плодоносен е този начин, толкова по-труден е той. А колкото е по-труден, толкова по-малко желаещи има да го прилагат, да не кажем - толкова по-малко вярващи в силата му, особено от средата на мъдреците и учителите, не само светски, но и духовни. Като не желаят да повярват на онова, което ни учи Светият Дух и светите отци, които сочат този начин в по-ценната от всички скъпоценни камъни книга „Добротолюбие”, те справедливо се лишават от плодовете на Светия Дух, които се удостояват да получат мнозина неучени и даже неграмотни. Защото, според думите на Спасителя, Бог е утаил това от мъдри и разумни, а (...) го открил на младенци (Лук. 10:21). Тези, които не вярват в силата на този подвиг и не го започват, никак не могат да разберат колко благотворен е той, според думите на пророка: Ако не повярвате, не ще разберете (Исаия 7:9 - слав.).

А когато виждаш, че умът ти се изморява и не може повече да се задържа вътре в сърцето в умосърдечна молитва - тогава опитай втория начин, а именно: разреши му да излезе навън и да има простор в божествените и духовни размисли и съзерцания, както тези, които ни преподава Свещеното Писание, така и онези, за които дават повод и които ни внушават Божиите творения.

Тeзи духовни размисли, бидейки сродни на ума, поради своята тънкост и невещественост, не го огрубяват и не го прилепят към външното, а напротив, като задоволят достатъчно жаждата му за свободно движение в неговата област, със своето съдържание го предразполагат по-скоро да се завърне вътре в сърцето, за единение с Бога, чрез задълбочаване в мисъл само за Него. Ето защо преподобният Максим казва, че “само духовният подвиг не може да направи ума безстрастен, ако заедно с това той не се занимава и с различни други духовни съзерцания”. Все пак, пази се, докато все още си склонен към духовни падения, да не се спираш само на физическата страна на Божиите творения, веществени предмети, животни и др. защото, в такъв случай, умът, който още не е свободен от страстния поглед върху сетивните предмети, вместо да се пренася от тях към духовните и невеществени мисли, които се крият в тях, ще се увлича само от тяхната външна красота, и като се услажда от нея, може да възприеме лъжливи учения за тях и да усвои страстни разположения.

Има и трети начин за доставяне на почивка и спокойствие на твоя ум, а именно, като започнеш да размишляваш за живота и страданията на Господа.

Като започнеш от раждането Му в пещерата, обрязването, сретението, кръщението Му в Йордан, четиридесетдневния пост в пустинята, за проповядваното от Него Евангелие, за различните чудеса, сторени от Него, за преобразяването Му на Тавор, за измиването нозете на учениците и за преподаденото от Него тайнство по време на вечерята, за Неговото предаване, за страданията Му, за кръста, погребението, възкресението и възнесението на небето, за различните страдания на мъчениците и за многогодишните строги подвизи на преподобните отци.

По същия начин, за да предразположиш сърцето си и възбудиш у себе си покайни чувства, можеш да размишляваш и за тайнството на страшния смъртен час, за покъртителния ден на съда, за различните видове мъки, за съжителството с демоните. Размисляй също и за спокойствието и неизказаните радости на праведниците, за небесното царство, за вечната слава и непрекъснато блаженство, за гласа напразнуващите, за пълното единение с Бога, за постоянното съпребиваване и жителство с ангелите и с всички светии.

Ако ти, брате, нарисуваш върху платното на твоята представа такива размисли, не само ще се избавиш от непотребните спомени и зли мисли, но ще придобиеш и голяма похвала в деня на съда за този подвиг, както обещава свети Василий Велики в словото си за девството, казвайки, че “всеки човек, докато живее в тялото си, прилича на художник, който рисува някаква картина на скришно място. Както художникът, като завърши картината си, я изнася на изложба и получава похвала от зрителите, ако е избрал хубав сюжет и хубаво я е нарисувал, или, напротив, бива порицаван, ако е избрал лош предмет и я е нарисувал лошо, така и всеки човек, когато застане пред Божия съд след смъртта, ще бъде или похвален и облажаван от Бога, ангелите и светиите, ако е украсил своя ум и въображение със светли, божествени и духовни изображения и представи, или обратно – ще бъде посрамен и осъден, ако е напълнил своето въображение със страстни, срамни и низки картини. И свети Григорий Солунски се учудва как от въздействието на сетивните предмети, чрез въображението, върху душата се настанява или умствена светлина, която доставя вечно блажения живот, или мислена тъмнина (Добротолюбие).

Знай обаче, че аз не казвам винаги да се занимаваш само с тези размисли. Не. Употребявай ги само понякога, докато твоят ум уморен да се задържа в теснотата на сърцето си отпочине. Когато отпочине, възвръщай го пак в сърцето си и го карай да се задържа там без мечтания и образи, като пребивава в сърдечен спомен за Бога. Както всички раковини и мекотели не намират спокойствие никъде, освен в своите раковини, в които се укриват като в къща, така и умът никъде не се успокоява, както в жилището на сърцето и във вътрешния човек, където се укрива, като в крепост и успешно води борба с мислените врагове и страстите, които също се крият вътре, макар че повечето хората не знаят това.

Това, че страстите и мислите се крият вътре в нас - в сърцето, и оттам излизат и се борят срещу нас, не е моя мисъл. Чуй какво казва Господ: от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: това осквернява човека (Мат. 15:19, 20). И това, че нашите врагове -демоните, се укриват около сърцето, не е моя мисъл. Така учат светите отци.

Към всичко гореказано ще добавя: бъди бодър и внимавай в себе си. В това се заключава по преимущество нашата вътрешна духовна борба, и тя е по-трудна от борбата със сетивата. Всеки, който се бори, знае това от опит.

Лесно можеш да постигнеш това - да не възприемеш нещо съблазнително с което и да е сетиво, но да се справиш с въображението и спомена за него след възприемането му, вече е много трудно.

Да видиш или да не видиш някое лице, или да погледнеш на него страстно или безстрастно, това не е така мъчно, и не е необходима голяма борба, но след като го видиш и погледнеш страстно, не е леко и е необходима голяма борба и не малък подвиг, за да изгониш от паметта си представата за това лице. И врагът може да си играе с твоята душа като с топка, като прехвърля вниманието ти от един спомен на друг, и чрез тях да раздвижва пожелания и страсти, като те задържа по този начин в страстно настроение. Ето защо ти казвам: бъди бдителен и най-вече внимавай върху представите и паметта.

Из „Невидима бран”, източник: azbyka.ru
Превод: Борислав Аврамов

Първото издание на книгата на български език е със заглавие „Стремеж към съвършенство”, издадена е с благословението на  славянобългарския манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон. Цялата книга в електронен вариант може да прочетете тук: sveta-gora-zograph.com

Още по темата
Още от Нашата вяра

Обединяващата сила на Христовия Кръст

07.04.2024 г. | Навпактски митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Чрез Кръста хората се съединяват един с друг. Това действително се случва в Църквата, където хората от различни националности стават братя помежду си и членове на Тялото Христово...

Кръстът - основа на църковния начин на живот

07.04.2024 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Животът на Църквата е кръстен, т.е. той е основан и утвърден на Кръста, и от него се напоява. И православното християнство се явява кръстоносене, приковаване и пребиваване на Кръста. Това се чувства непрестанно. Затова, който е разпънат на Кръста, е свободен.

Свети Григорий Палама като изразител на исихастката традиция на Света Гора

31.03.2024 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

... има три етапа на духовното усъвършенстване. Всички, които пристигат на Атон, започват с дълбоко покаяние и очистване на сърцето, вследствие на което достигат до просвещение на ума, т.е. до непрестанна умна молитва, и чак тогава някои от тях се сподобяват да съзерцават Бога...

Какво се случва в центъра