„История славянобългарска” с първо издание на украински език

06.04.2024 г.
сн.: Архангел.бг
Автор: Архангел.бг

„История славянобългарска” на преп. Паисий Хилендарски вече има своето първо издание на украински език. То беше представено на 22 март 2024 г. при откриването на Украинската библиотека в Българо-украинския център във Варна на ул. „Кавала“, № 20. Автор на превода и на коментарите и илюстрациите към него е Олена Грицюк, бежанка от Чернигов след началото на войната на Русия срещу Украйна.

Олена е архитект по професия, но се изявява и като поет и художник. Член е на Националния съюз на архитектите в Украйна, на Всеукраинския творчески съюз „Конгрес на писателите в Украйна” и на асоциацията на художниците „Деснянска палитра”. Родена е в Кривий Рог, учи в Чернигов, следва архитектура в Днепър. След дипломирането си се обучава и в Киев. Работила е като главен архитект на проекти за жилищни и обществени сгради в Киев и Чернигов. Има разработени архитектурни концепции за паркове в различни градове на Украйна. Проектът, по който работи преди началото на войната, е Програмата за развитие на Черниговските паркове за периода 2021-2031 г. Автор е на седем сборника с графики и поезия („Мандри за щастям”, „Сказки для взрослых”, „Киммерийские химеры”, „Несамовите Озеро”, „Молодик“, „Білінгва”, „Седьмая – птичьим языком”). Участвала е в множество колективни и самостоятелни изложби с графика и живопис. Илюстрирала е книги на други автори.

След нападението на Русия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г., през март и април руските войски обсаждат и обстрелват Чернигов. Олена успява да изведе възрастните си родители от града и пристигат в България. След идването тук тя е доброволец сред бежанците. Усилено изучава български език и не спира да твори. Написва и илюстрира книгата „Чернигов – 2022. Войната през цивилни очи”, издадена през лятото на 2023 г. от издателство „Ранок”. Представя я на всеукраинския панаир на книгата „Bookfest” през м. септември заедно с проекта за превода на „История славянобългарска”. Две украински издателства проявяват интерес, но заради войната финансирането на проекта в Украйна е невъзможно.

Олена решава да опита да издаде книгата в България. За съжаление и петте издателства, към които се обръща, не проявяват интерес към труда ѝ. Тогава тя започва да събира дарения, а накрая допълва останалата част от сумата за изданието с лични средства. Така в началото на 2024 г. издателство „Журфонд” в Днепър отпечатва първото издание на Паисиевата „История” на украински език.

На представянето на книгата във Варна Олена сподели, че е научила за св. Паисий и „История славянобългарска” почти случайно, но се е заела с превода съвсем неслучайно и не само защото все още няма такъв на украински език. Концепцията на изданието има по-дълбок смисъл. Своя труд авторката нарича не превод, а „препис (список) на украински по време на война”. Според нея:

„Тази книга е много важна като първи текст на борбата за независимост и свобода. Паисий е първият будител на България, съвременник на украинския Сковорода, има паралели и с Шевченко… Паисий е ценен за нас и като духовна харизматична личност, която носи победа и независимост на свой народ, пазител на паметта и устремен към бъдещето. За украинските бежанци в България преводът на Паисий може да бъде ключ към разбирането на българската култура, манталитет, нещо, което ще им помогне да започнат да се ориентират, но не и да се асимилират. Илюстрациите и коментарите служат за същата цел.

Книгата не е в традицията на академичните научни публикации, а в традицията на средновековните преписи на ръкописи, което предполага добавяне на нова информация и орнаменти от преписвача. Затова в изданието тук на дясната страница на всеки разворот е преводът на текста, а на лявата страница съм добавила илюстрация и коментар. В коментарите има поетични фрагменти или просто споделени мисли за опознаването ми на България, за езика, за историята, за Паисий, както и впечатления от бежанския живот. Илюстрациите са стилизирани като средновековни миниатюри, обвързани са с коментарите и текста на превода, изобразяват портрети на български, сръбски, киевски владетели и светци, има орнаменти и сюжети, свързани с живота на балканските народи.

Преводът е направен от отпечатания оригинален текст на Паисий от старобългарски (изд. от 1914 г., Държавна печатница, С. - бел. ред.), с максимално запазване на стила на автора и пълно съответствие на значенията на думите, с някои промени в пунктуацията за улесняване на четенето от съвременните читатели.“

Засега Олена предвижда да изпрати книгата до университетските библиотеки в Украйна, но смята, че освен за студенти филолози и изследователи на българската история, тя би представлявала интерес и за по-широк кръг читатели: украински бежанци в България, етнически българи в Украйна, всеки, който се интересува от историята и културата на България, или прото почитатели на графиката.

Един екземпляр от изданието получи и Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков”, чийто представител присъстваше на събитието в Българо-украинския център.

При проявен интерес към изданието - за контакт с Олена Грицюк: – vamdom8@gmail.com

Още по темата
Още от Култура

Пътят на буквите. Делото на светите Братя Кирил и Методий (+видео)

24.05.2024 г. | Борислав Аврамов, Диана Дочева | Култура

Историята на българската писменост е интересна и сложна. Тя започва при контакта и свързването на българската култура със световната култура. Рядко в човешката история се срещат личности, които са променили съдбата на милиони хора, но именно такава роля имат светите братя Кирил и Методий...

Пасхален концерт в Аладжа манастир в Нощта на музеите и галериите във Варна

17.05.2024 г. | Архангел.бг | Култура

Пасхален концерт в изпълнение на хора за източно църковно пеене към храм „Св. Николай Чудотворец” и храм „Св. Архангел Михаил” във Варна с диригент Мартин Димитров. Начало – 15:00, място – сцената под скалния манастир „Света Троица” (Аладжа манастир)...

Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание

11.05.2024 г. | иконом Василий Шаган | Култура

Много особено е това раздвояване, най-вече в естествената обвързаност на нашия народ с родната ни култура и вяра. И когато се опитваме нещо да изхвърлим от тях, се усеща именно тази сакатост, в която сме като с отрязани корени и не даваме плод...

Какво се случва в центъра