Духовно просветен център

Историята на Мишо

04.12.2014 г.
Автор: Михаил Иванов

Предисловие

Това не е просто някакъв разказ или роман, а историята на един човек, обречен на страдания и неволи от своето раждане. Може би и тази история ще бъде обречена - на състрадание, жалки хули и човешко безгрижие.

Детство

Роден съм в далечната 1972 година в град Плевен, град с историческо минало, но в наши дни, изпълнен с безгрижен живот и условия за клюки и несъществени разговори.

Родил съм се в семейство болнаво и бедно. Баща ми беше болен от епилепсия и затова беше общ  работник.  Често беше в болнични и недоимъкът присъстваше в нашето семейство. Майка ми беше чистачка, впоследствие трудоустроена по болест. Живеехме във ведомственото жилище на дядо ми /чието име нося/, който беше милиционер до 1970 година.

Майка ми положи всички усилия да бъда пълноценен, но както споменах по-горе, живеехме в град, в който всеки надничаше в детската количка „със страх” да не би и неговото дете да е инвалид. Това разведе родителите ми /тъй като майка ми беше "махленка"/, прекрати лечението ми и бях изпратен  в социален дом, едно заточение „без съд и присъда”.

Ученически години

От самото раждане бях с диагноза „ Хидроцефалия”, която обуславя впоследствие „Моргус литъл”, по-просто казано – „вода в главата”, което е причинило увреждания в двигателния ми апарат. На 7-годишна възраст вече бях в социалния дом. Заради сгрешената диагноза на психолога  - „Умствена изостаналост”, постъпих в Първи помощен клас. Там не ми беше нито леко, нито тежко. Ставах сутрин в 6 часа, тоалет, закуска. От 7 до 12 имаше рехабилитация и подготвителна занималня. През т. нар. „обедно-вечерен режим”, минаваше хигиенно-възпитателна комисия.

Най-тежко ми беше през почивните дни, когато всички излизаха на разходка в парка, а аз трябваше да стоя в пансиона, защото никой не се наемаше да ме изведе. Спомням си, че след време се запознах с едно момче, казваше се Веско  /сега е моментът да му кажа: „Благодаря ти, Веско!”/, защото от приятелството ни аз спечелих много. Той ме раздвижи и ме научи как да ставам отново, когато губех равновесие.

Вижте още:

Втора и Трета част

Да укрепим надеждата на Мишо

 

Още от Моята история

Силата на тяхната духовност и нищожността на моята

09.05.2021 г. | Женя Маринова | Моята история

Гнездо на духовност и истинска християнска саможертвеност е Девическият манастир „Света Троица” в Ново село. На 9 май 2011 г. Българската православна църква чества за първи път Събор на св. Новоселски мъченици...

Под Покрова на Богородица

01.10.2020 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Моята история

Ние често четем за чудесата в житията на светиите, но ако се сблъскаме с тях в реалния живот, които стават за наша утеха, като че ли не можем да повярваме. Затова реших да ви разкажа една история във връзка с днешния празник...

Една война за всички

09.05.2020 г. | отец Василий Шаган | Моята история

В Бесарабия, която се намира на територията на днешна Молдова, не е имало много военни действия по време на Отечествената война. Загубите не могат да се сравнят с тези на загиналите на фронта, но семейни трагедии имаше. Войната се отрази на всички, дори и на тези, които „воюваха” в тила...

Какво се случва в центъра