„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1

В книжарница „Благослов” вече е налична книгата „Хлябът на живота” – ново издание на Ловчанска Епархия. Сборникът съдържа най-новите беседи на Лимасолския митрополит Атанасий върху Божествената литургия. Книгата е първи том от поредицата, която има за цел да включи целия цикъл от беседи на митрополит Атанасий, изясняващи текста на светата Литургия.

Според светите отци светът съществува, защото в него се служи Божествената литургия – тя е най-великото събитие в живота на целия свят, а следователно и нашето участие в нея може да бъде наречено най-великото събитие в живота ни. Затова, както казва авторът, „трябва добре да разбираме всичко, което чуваме и виждаме на богослужението, в което участваме – трябва да знаем как се извършва Божествената литургия”. Живото слово на Лимасолския митрополит ще ни помогне в дълбочина да вникнем не само в молитвите, изричани от народа, но и тези, които свещенослужителите тайно четат в олтара по време на това най-велико Тайнство. (източник: predanie.bg)

В анонс – откъс от книгата:

Молитвата на третия антифон

По време на третия антифон свещеникът се моли Богу тихо:

Ти, Който си дал тези общи и единодушни молитви, Който си обещал на двама или трима, съгласили се в Твое име, да изпълниш молбите, Сам и сега изпълни просбите в полза на Твоите раби, като в сегашния век ни даваш познаване на Твоята истина, а в бъдещия ни даруваш живот вечен.

Свещеникът води диалог с Бога, говори директно от името на народа с Бога и Го моли да даде на Божия народ всичко, от което има той нужда.

Ти, Който си дал тези общи и единодушни молитви, Който си обещал на двама или трима, съгласили се в Твое име, да изпълниш молбите.

Христос ни казва: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” (Мат. 18:29), а не: „Където е един човек в мое име, там ще бъда да му правя компания!”. Но някой може да каже: „Защо е нужно Христос да влиза посред тях, след като са двама или трима? Самотният има по-голяма нужда от Бога!”. Бог не иска да сме егоцентрични, а да бъдем съединени с братята си, да се отдалечаваме от егоизма и себичността, и затова ни казва, че когато двама или трима са събрани в Негово име, там ще бъде и Той посред тях. Това представлява Църквата. Затова св. Литургия не може да се отслужи, ако няма поне още един човек. На свещеник в Православната църква не е позволено да извършва сам св. Литургия, той не може да каже: „Ще отида в храма, ще заключа вратата и ще служа сам!”. Забранено е. Вечерня, Утреня, Молебен, друга служба – може да отслужи сам. Но е забранено да служи сам св. Литургия, трябва да има поне още един човек. Защото Литургията не е частно дело, което се осъществява за един човек, за служещия, а дело за целия свят и трябва да присъстват най-малко двама души.

Засвидетелствано е, че молитвата на Църквата прави чудеса. Много пъти сме виждали случаи, в които молитвите на Църквата променят събития и състояния. Понякога ни се смеят, когато правим молебен – примерно за дъжд, и в Кипър често имаме такъв проблем. След това вали и някои журналисти ни иронизират: ,,Е, обадили се в метеорологичната служба, видели кога ще вали, и насрочили молебена!”. Но едно окръжно не може да се прати за един-два дена, а може да е написано и месец преди това. Не става от днес за утре. Но има и много други случаи, в които хора се съгласяват да се помолят, събрани в храма или уединени, и молитвата им придобива много голяма сила.

Ако се намираме в храм, където хората се молят, тогава и ние трябва да се молим. Ако отидем в храм, където не се молят, не участват в Тайнството, се създава различна атмосфера. Разбира се, Тайнството се отслужва, Бог присъства и извършва Тайнството, но сърцата и душите на хората може да са затворени и да не приемат благодатта. Вижте например днес Тайнството Брак и Кръщение, особено Кръщенията. Едно от най-големите Тайнства, толкова важно Тайнство – човек се ражда духовно в онзи час, а ние разваляме всичко с показност и светски дух. Наистина съсипахме това Тайнство. Виновни сме и ние, духовниците, защото вече не можем да се съпротивляваме. Вървете да видите едно кръщене – цял лунапарк! Надуваме балони, мечета, свинчета, каквото се сетиш. За Тайнството Брак да не говорим!

Разрушаваме Тайнствата и губим общата молитва. Но когато се намираш на място, където хората се молят, това въздейства и върху душата ти. Силата на молитвата помага и на тебе, сякаш те тласка и душата ти започва да се моли, макар и да няма голяма сила. Затова е важно да избираме такива места, които духовно ни помагат. Когато отидем в някой манастир, като влезем, веднага разбираме, че там става нещо различно. Има друга атмосфера, друга енергия, така да се каже, друго състояние, защото е място, където хората се молят, и се усеща духът на молитвата. Като влезеш в един храм, където се служат светите Тайнства, разбираш, че е място, което вътрешно те освобождава, кара те да почувстваш, че тук има нещо друго, различно от всички други места.

Трябва да се молим всички заедно. Преди всичко в семейството. Много е важно цялото семейство да се моли – и съпрузите, и децата. Дори за малко. Ако съпрузите се молят заедно, трудно биха стигнали до раздяла, защото, каквото и да стане в онзи ден, когато отидеш да се помолиш с жена си, тогава атмосферата променя. Ще ми кажеш: „А ако мъжът ми не иска да се моли заедно с мен?”. Добре, не можеш да принудиш другия да дойде, да се помоли. Но ти положи усилие. Виж колко и по какъв начин може да се помоли другият, и ако можеш да му помогнеш да разбере колко ценна е молитвата, го направи. Ако не иска, естествено, не трябва да го притискаш, или да създаваш вина у него, че не се моли, а гледа телевизия. Трябва да се молиш и за съпруга си, който не иска да се моли, по една или друга причина.

Молитвата върши чудеса и когато имаме затруднения и проблеми, е добре да помолим братята ни да се молят за нас, както и ние да се молим за тях и за други хора, които имат нужда. Не трябва да се чувстваме самодостатъчни, а съединени с всички хора, да се молим за всички и преди всичко за тяхното спасение, защото от това най-вече имат нужда. Разбира се, и за всичко друго необходимо. Така, когато Христос ни казва, че двама или трима са събрани в негово име, Той обещава, че ще изпълни молбите им. И Христос не говори лъжи. Той изпълнява това, което е обещал, стига нашите прошения да ни принасят духовна полза Ако се помолим да спечелим от лотарията, мисля, че няма да ни чуе. Ако е от полза за нас, може и да чуе.

Сам и сега изпълни просбите в полза на Твоите раби

Само Бог знае коя е нашата полза. Ние искаме от Него много неща, мислим, че е за наше добро, за наша полза, че от това имаме нужда, но всъщност само Бог знае дали наистина е така. Ние, като хора, ще съдим според нашите дадености, ще молим Бога, но винаги трябва да оставяме последната дума на Него. Така че да не се разочароваме, ако видим, че не е станало това, което искаме. След това трябва да имаме сила и кураж да продължим своята борба при новите дадености, които имаме пред себе си. Например, ако се моля работата ми да върви добре, а тя върви от зле към по-зле и накрая предприятието ми фалира. Добре, да бъде благословено. Да видим какво ще правя сега, с тези дадености, с тях трябва да работя, преди всичко за своето спасение. Човекът от това има нужда преди всичко. Другите неща са второстепенни. Необходими са, полезни са, ще направим, каквото можем, за да ги задържим, но ако не ги задържим, животът ни не свършва с тях. Успехът или неуспехът ни зависи не от тях, а от нашето спасение. Там се крие успехът или неуспехът на човека.

Като в сегашния век ни даваш познаване на Твоята истина...

Свещеникът моли Бог да дари на народа в настоящия век познание за истината на Бога. Да познаем Божията истина, да знаем истинното, което Той иска, не лъжливото, суетното, не това, което ни заблуждава.

...а в бъдещия ни даруваш живот вечен

След като разберем истината в този свят и я последваме, да продължим към вечния живот, който Господ ще дари на тези, които са познали и избрали пътя на истината.