Граждани на небето

06.08.2022 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган на Преображение Господне – 6 август 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Честит празник, братя и сестри!

Днес, на Преображение Господне, ние отново виждаме Христос в Неговата Божествена слава... Той имаше по-различен живот от този, който виждаме днес на Тавор. Христос живееше като един скромен проповедник, роди се в най-бедното място и целият Му живот беше не в земна слава и царско величие. Неговата Божествена слава се проявяваше в Неговото смирение, в кротост и бедност... Великото чудо на Неговото Преображение не просто срази до безумие Неговите ученици, но всъщност, беше проявление тук, на земята, на онова, което е на небето...

Ние, които живеем в този свят – вярващи и невярващи, имаме големи съблазни. Всичко, което ни заобикаля, в това число и нашите земни грижи и трудове, а и нашите човешки немощи, всичко това ни омаломощава до такава степен, че изпадаме в униние, в отчаяние. И даже когато знаем за Христос и Той ни открива цялата истина за Бога – и това за нас е истинско откровение за живота, за който всеки от нас се надява, и за Божията правда, и за Божията истина – даже тогава, отегчени от земните си грижи, още от прародителския грях, вкусили изцяло от него, затъпили своите сетива и чувства, даже когато в желанието си да се възродим, да се случи нещо ново в нашия живот, трудно се вслушваме и трудно се залавяме за всичко, което ни е обещал Христос. В това число и трудно различаваме в самия Него Този, на Когото можем да се доверим, да Му кажем: Господи, бъди мой водач, Ти ме води!

Защо ли се случва така? Дали защото сме се примирили с греха и смъртта и сме приели нашето греховно битие като норма?... Но ето че отново и отново, всяка година Църквата, спазвайки богослужебния ритъм, ни възвестява за Христос по един по-различен начин. Днес Той е такъв, Който не просто се спира до бедните, до болните..., а показва Себе си в Своята Божествена слава, в целия Си блясък и в цялата Си пълнота... И какво ли означава за нас това, братя и сестри? Доста опростено мислене за този празник е да виждаме в него само пример за нас, как да се преобразим и ние.

Днешното свидетелстване на Христос за Своята Божествена слава, е свидетелство за това, че ние, които живеем в този свят и вярваме в Него, всъщност принадлежим на другия свят, на Този, Който ни се открива сега в цялата Си слава. Способни ли сме да разберем ние, живеещите тук, че всъщност е възможно да бъдем граждани на небето, наследници на Божието царство? Можем ли по този начин да се раздвоим? Би било възможно, ако сме внимателни, искрени, истински и следваме своята вътрешна жажда за живот. Защото дълбоко в сърцето си всеки един от нас жадува за тази правда...

Преображението на Господа е най-радостното нещо, което може да ни се случи днес. Днес ние осъзнаваме, че Христос е Този, който държи цялата вселена, като Творец, като Господар, като Този, Който всичко притежава, като Вседържител. И ако Бог е такъв, може ли да не се радваме – ние, които вярваме в Него?! Не е ли това повод за радост въпреки всичките ни преживявания и скърби в този свят?! И като знаем, че нашият живот с Бога е възможен въпреки всичко, нека не се изгубваме в света до степен, че да загубим вярата си, а във велик трепет да сме решителни в дръзновението си към Него! (...) 

Още по темата
Още от Проповеди

Да се доверим на Бога

25.08.2024 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Маловерието е през цялото време в нас. И ако се наблюдаваме и изследваме себе си – къде в нашия живот проявяваме маловерие, защо често не ни стига търпение, винаги ще стигаме до едно и също... Какво да правим, ако не ни достига молитвата?...

Всичко е за наше спасение

28.07.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Има такива душевни хора, които приемат единствено съществуването си в този свят. Самият Господ напуска техните предели със смирение. Не прави нищо повече. Не ги наказва, не ги заплашва. Те дори да видят чудо, пак ще го отхвърлят...

Когато сърцето търси изход

21.07.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Как трябва да живеем, за да каже Той: Ето, този е Мой възлюбен син?!... Колкото и странно да е, това започва с дръзновението да видиш другия човек, с дръзновението да откриеш себе си в другия, да направиш така, че той да бъде щастлив и радостен...

Какво се случва в центъра