Съпричастност - въпроси и отговори

Здравейте!

Отговорът ми към Вас ще бъде също така кратък и най-общ, тъй като информацията, която ми давате, е твърде оскъдна и тя винаги ще бъде недостатъчна, ако не се осъществява в реален диалог – лице в лице и в достатъчно изчерпващи лични срещи.

Всъщност истината за Вашето безсъние се крие в самата Вас. Една добра психотерапевтична работа с психолог би могла да Ви помогне да я откриете.

По принцип, ако безсънието не е резултат на здравословни причини от физиологично естество (каквото явно не е във Вашия случай – според описанието Ви), то е израз на значителна базисна вътрешна тревожност.

Първото нещо, което съдържа моят съвет към Вас е,  да изследвате какво е естеството на Вашата тревожност. И тъй като е много трудно това да бъде направено самостоятелно и без чужда помощ, е необходимо да изследвате себе си с помощта на психолог – в индивидуални терапевтични сесии (и по негова преценка бихте могла да се включите и в групова терапия).

За целта е необходимо терапевтът, с който работите, да подходи не само от една единствена психотерапевтична гледна точка (школа), а да приложи подход, който е плуралистичен и който да включва и екзистенциалния поглед върху проблема. Защото съм убедена, че основният  материал за психотерапевтична работа е винаги екзистенциалната човешка болка.

Конкретно: най-вероятно Вашата базовата тревожност е свързана с неуспешните Ви опити (не винаги съзнавани!) да се справите ефективно с някой от основните екзистенциални проблеми: страха от смъртта; страха от изначалната самота и отчужденост; страха и бягството от свободата (да направите живота си такъв, какъвто го желаете) и накрая – въпросът за липсата на ясен смисъл и цел в живота.

В терапията с различни мои клиенти обикновено се придържам към едно основно клинично допускане: че базисната тревожност у всеки човек произтича от неговите опити (съзнавани или несъзнавани) да се справя със суровите факти на живота (които изброих по-горе). Но колкото и трудни и невъзможни за решаване да ни се струват, те съдържат в себе си възможността за изход от тях.

Обикновено проблемните неща, които излизат в сесиите (като, например, потиснати инстинктивни стремежи, усвоени дисфункционални житейски стилове за справяне, когнитивно-поведенческите грешки и изкривявания, изгубено усещане за границите на собствената личност, недобре „отработени” минали драматични събития, превърнали се в отключващ механизъм за конкретно настоящо страдание и т.н.) представляват тъкмо неуспешни опити за справяне с екзистенциалните дадености на нашето съществуване…

Второ,  важно е да Ви обърна внимание, че за да се случи промяната във Вас, не е достатъчно само да се изследва и разбере истината за Вашата базисна тревожност – така невротична и деструктивна, че Ви води до безсъние години наред.  Колкото и убедителни да са теоретичните аргументи, те нямат силата да проникнат достатъчно дълбоко, за да предизвикат промяна. Това почти никога не се случва. Единствено, когато човек преживее истината с цялото си същество, той може да я приеме. Единствено тогава той става готов да направи необходимото, за да се промени. Изключително трудно е, дори страшно, да приемеш, че ти и само ти си авторът на своя живот.

В моята практика съм приела, че задачата на терапевта е да помага на клиента си да свърже рационалното разбиране на проблема с неговото емоционално преживяване.  Единствено обръщането към дълбоките чувства води до стимулиране на промяната и решаване на проблема.

От все сърце Ви желая успех по пътя към Вашата промяна!

Е. Бойчева, психолог