Ден след ден

Откъс от книгата „Ден след ден: Дневник на православния свещеник”, издадена преди повече от век – през 1908 г. в Русия. Всеки ден авторът размишлява над избрани редове от Свещеното Писание и с дълбока вяра в Господа намира утешение и радост от случващото се в живота. Името на този свещеник остава неизвестно, изданието имало малък тираж. Но една от книгите, като подарък, попада в царското семейство и става любима на св. царица Александра Фьодоровна. Тя не се разделя с нея дори по време на ареста в последните дни преди мъченическата смърт на цялото царско семейство… Книгата е актуална и днес. Тя може да даде отговор на много въпроси в нашия живот и да пробуди в нас нуждата всеки ден да се обръщаме за подкрепа към живото Божие Слово.

9 януари

Тъй казва Господ, Който те създаде и те образува… не бой се,… защото ще излея вода върху жадуващото, и потоци върху изсъхналото. (Ис. 44:2-3)

Господ разбира всички наши нужди, защото Той ни е създал с ръцете Си, образувал ни е, както грънчарят образува от глина всичко, което му е угодно. Творецът, без съмнение, ще подкрепи своето творение. Не бой се,… защото ще излея вода върху жадуващото, и потоци върху изсъхналото, – ето какво ни казва Той; там, където има жажда, ще потекат извори с жива вода. Ние всяка една минута жадуваме за Неговото присъствие, за Неговия мир, за Неговото спасение, и Той ни обещава потоци! Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места (Пс. 104:41). Само Господ може да направи това. Тежкият житейски път често е суха, безплодна пустиня, в която силите ни изнемогват. Изпитанията не винаги смекчават, а по-често ожесточават душата ни; но когато Господ простре ръка над скръбта ни, когато най накрая достигне до нашето ожесточено сърце, тогава и само тогава над нас ще се излеят изцеляващите потоци жива вода, напояващи всички сухи и безплодни места. И дори ако нашите нравствени сили са изтощени дотолкова, че сами не осъзнаваме своята жажда, ще Му повярваме, че сме суха земя, нуждаеща се от Небесна влага, и ще Го помолим да ни я изпрати, да напои и оживи нашата пустиня. Той ще облекчи и ще запълни нашата нужда по-обилно, отколкото можем да си представим, и ще утоли всяка духовна жажда. В Писанието е казано: И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца. (Откр. 22:1) Докато тече тази река, всички жадуващи могат да пристъпят и да пият от водите й, колкото искат, защото: от потока на Твоите сладости ги напояваш (Пс. 35:9). Изобилие на безкрайна радост ни очаква, когато отминат земните скърби и Господ види, че сме готови да вкусим Небесното блаженство, което е подготвил за нас.

10 януари

Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ. (Пс. 21:20)

Спасителю! Идвам при Тебе не защото Ти нося твърда, непоколебима вяра и сърце, пълно с упование и кротост. Не! Аз идвам, защото нямам нищо, съвсем оголях и искам отново да се облека, гладен и жаден ходя, и само Ти можеш да ме наситиш с хляба на живота и да ме напоиш от извора с жива вода. О, Господи! Нищо не мога да Ти дам, само моето съкрушено сърце, което слагам в нозете Ти. В мъчителните часове на самотата от дълбините на моята скръб викам към Тебе, защото зная, че Ти искаш да ме спасиш от бездната на съмненията и греха, в която съм затънал, и ме каниш на Твоя брачен пир. О да, макар да съм нищ и убог, аз зная, че Господ иска да ме облече в светли одежди, да превърне моята нищета в нетленно богатство и моята немощ да увенчае с вечна слава. Само Той има силата да премахне всяко зло от душата ми, да озари мрака със Своята светлина, да изпълни моята пустота с пълнотата на Своята благодат.

11 януари

Скритият човек на сърцето. (1Пет. 3:4)

Всеки води двойствен живот. В него има човек на външния живот, с когото се представя пред другите, и човек на съкровения живот, с когото предстои пред Бога. Някой дори беше казал, че във всеки човек се крият четирима: онзи, когото познават хората; онзи, когото познават неговите близки приятели; онзи, когото той самият познава, и онзи, когото познава Бог. Тези четиримата като цяло малко си приличат. Човек не е такъв, какъвто изглежда не само за другите, но дори и за себе си. Онзи, когото познава и вижда Бог, е скритият човек – без преструвки, без лъжи и украси. Спомням си, до къщата на родителите ми в задния двор на земята лежеше една тежка дъска. Ние, децата, понякога притичвахме до нея и с големи усилия я надигахме, за да видим какво има отдолу. О, какъв ужас! Във всички посоки пълзят някакви отвратителни сиви гадини, и как само се крият от светлината! Ние бързо пускахме дъската и бягахме надалече, а после отново се връщахме да погледнем. Вероятно всеки има такава дъска в душата си и в живота си. Външната й страна може би е полирана и изящна; тя и на нас ни харесва, и охотно я показваме на другите. Но има и вътрешна страна, скрита, тъмна, прилегнала към земята и прикриваща всичко нечисто. Трябва да вдигнем тази дъска; нека в нея проникне светлината Божия, нека се очисти нейната вътрешност и пред Него да застане скритият човек, който е угоден Нему, чиито грехове са покрити и в чийто дух няма лукавство! (срвн. Пс. 31:1-2)

Източник: День за днем: Дневник-размышление православного священника на каждый день года при чтении Священного Писания. – Москва: Отчий дом, 2012

Превод от руски език: Румяна Рашкова