Богословието като дар и опит. Свети Григорий Богослов

25.01.2024 г.
Свети Григорий Богослов - фреска (фрагмент) от манастира Високи Дечани (14 в.), днес в Косово - източник: blagofund.org
Автор: Навпактски митрополит Йеротей Влахос

На 25  януари почитаме паметта на св. Григорий Богослов, архиепископ Константинополски

Откъс от доклада на известния православен йерарх и богослов митрополит Йеротей (Влахос), изнесен в Московската духовна академия на 20.09.2009 г.

Св. Григорий, архиепископ Константинополски, е живял през IV век и е наречен „Богослов” заради известните си богословски слова, произнесени в Константинопол, когато го извикали останалите там малобройни православни, за оборване на арианската ерес, която по това време преобладавала в Църквата.

С тези слова той не само развива учението за Света Троица и богословски показва, че Логосът, второто Лице на Света Троица, се явява несътворено и Светият Дух е Бог и несътворен, но използва аргументи, които произхождат от личния духовен опит, който сам имал. По този начин св. Григорий показва връзката между благодатния опит и догмата за Света Троица.

В своето първо слово за богословието той определя кой е богослов на Църквата. Св. Григорий пише, че не трябва всички да богословстват: „не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко”. Богословието не е предмет за всички, а за „хора, изпитали себе си и напреднали в умосъзерцанието, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си”[1].

Така, съгласно Григорий Богослов, богослови са тези, които са преминали през тежки изпитания, т.е. очистили са сърцето си от страстите и са достигнали съзерцание на Бога, или най-малкото тези, които се стремят към очистване. За богословстването са важни и две сериозни предпоставки, а именно съответстващ метод, какъвто е безмълвието, и подобаващо време, защото всичко е възможно в подобаващо време, а също и доколкото е възможно и доколкото слушателите имат способност да възприемат[2].

Говорейки за отношението между молитвата и богословието, той пише, че можем винаги да имаме памет за Бога– „да се помни за Бога, е по-важно дори от това да се диша”[3]– но не винаги е възможно да се богословства. От казаното следва, че той не препятства човека да има памет за Бога, а да богословства, и не препятства богословието изобщо, а това, което не е на място, той не е против учението, а против несъразмерността (и медът, приет в излишък, предизвиква повръщане).

В друга своя беседа, говорейки за това, кой трябва да богословства, той пише, че всички предмети, небесни и земни, умопостижими и чувствени, се подчиняват на определен порядък. Всички ние се явяваме членове на Църквата, но всеки има свое особено дарование. Светият Дух е един, но дарованията са различни, доколкото вместилищата, възприемащи Духа, не са еднакви. По-нататък той се позовава на разликата в духовното състояние между Моисей, Аарон, първосвещениците и левитите. Само Моисей се изкачил на планината Синай. Той влязъл в мрака и встъпил в общение с Бога[4].

Говорейки за опита от богопознанието, той казва, че Бог е Светлина. Нещо повече, „превисока светлина, така че всяка друга светлина, колкото и сияеща да изглежда, е само малка негова струя или разсейващ се отблясък”[5]. Светлината може да се види само чрез нейното сияние. Тази Светлина увлича високо човешкия ум чрез стремление, и очистеният ум се приближава към чистия Бог. Това означава, че умът на човека бива очистен от Светлината на Божеството, увлича се към висотата чрез любовта към Светлината и в края на краищата вижда Бога като Светлина.

Имайки пред погледа си Моисей, който се изкачил на планината Синай, св. Григорий Богослов по най-ясен начин описва неговия личен духовен опит на богопознание, който е придобил, и беседвайки за Бога, той представя своето собствено съзерцание на Бога, по време на което той Го видял „изотзад” (Изх. 33:22) , т.е. видял нетварната енергия и слава, която се нарича „великолепие”, а не „чистата природа” на Света Троица[6].

Заниманията на еретиците с богословстване без гореуказаните предпоставки са „честолюбие в словото и болест на езика”[7]. Позовавайки се на предводителя на евномианите,св. Григорий го осъжда за това, че той бързо изобретява светии и ръкополага богослови, образова ги и извършва многочислени заседания с неграмотни учени.

По този начин, съгласно Григорий Богослов, емпирическото богословие не е предмет на заседания и светска мъдрост, а на чистота на сърцето, озарение от самия Бог, което се преподава на тези хора, които имат необходимите предпоставки за богословстване. Богословието е харизматично състояние, духовен опит, а не гимнастика за ума. Богословът бива указан от Бога, а не от собственото заявление за самия себе си.

(вж. цялата статия - ТУК и ТУК)

източник: pravoslaven-sviat.org// www.bogoslov.ru
__________________________

1 - ΓρηγορίουΘεολόγου. Ἒργα 4. ΕΠΕ. Σ. 14.
2 - Ibid. Σ. 14-16.
3 - Ibid. Σ. 16.
4 - Ἒργα 2. ΕΠΕ. Σ. 38 κ.ἑξ.
5 - Ibid. Σ. 52-54.
6 - Ἒργα 4. ΕΠΕ. Σ. 38.
7 - Ibid. Σ. 26.

Още по темата
Още от Православни светии

Сърцето като орган на висшето познание

11.06.2024 г. | св. Лука Архиепископ Кримски и Симферополски | Православни празници

За сърцето се говори едва ли не на всяка страница на Библията. От пръв поглед читателят не може да не забележи, че на сърцето се придава значение не само на централен орган на чувствата, но и на най-важен орган на познанието...

Свети равноапостолни цар Константин и царица Елена

Св. Константин бил най-големият син на Констанций Хлор и жена му Елена. Той бил красив, храбър и добродетелен мъж, обичан от народа и войската. Управлявал с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните в областите, които управлявал...

Слово при пренасяне мощите на свети Николай, архиепископ Мирликийски

09.05.2024 г. | светител Лука Войно-Ясенецки | Православни празници

Днес светло тържество настана, град Бар се радва и с него ликува цялата вселена, пеейки духовни песни, защото днес е тържество свещено - пренасяне на честните и многоцелебни мощи на светителя и Чудотвореца Николай...

Какво се случва в центъра