Богословието като дар и опит. Свети Григорий Богослов

На 25  януари почитаме паметта на св. Григорий Богослов, архиепископ Константинополски

Откъс от доклада на известния православен йерарх и богослов митрополит Йеротей (Влахос), изнесен в Московската духовна академия на 20.09.2009 г.

Св. Григорий, архиепископ Константинополски, е живял през IV век и е наречен „Богослов” заради известните си богословски слова, произнесени в Константинопол, когато го извикали останалите там малобройни православни, за оборване на арианската ерес, която по това време преобладавала в Църквата.

С тези слова той не само развива учението за Света Троица и богословски показва, че Логосът, второто Лице на Света Троица, се явява несътворено и Светият Дух е Бог и несътворен, но използва аргументи, които произхождат от личния духовен опит, който сам имал. По този начин св. Григорий показва връзката между благодатния опит и догмата за Света Троица.

В своето първо слово за богословието той определя кой е богослов на Църквата. Св. Григорий пише, че не трябва всички да богословстват: „не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко”. Богословието не е предмет за всички, а за „хора, изпитали себе си и напреднали в умосъзерцанието, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си”[1].

Така, съгласно Григорий Богослов, богослови са тези, които са преминали през тежки изпитания, т.е. очистили са сърцето си от страстите и са достигнали съзерцание на Бога, или най-малкото тези, които се стремят към очистване. За богословстването са важни и две сериозни предпоставки, а именно съответстващ метод, какъвто е безмълвието, и подобаващо време, защото всичко е възможно в подобаващо време, а също и доколкото е възможно и доколкото слушателите имат способност да възприемат[2].

Говорейки за отношението между молитвата и богословието, той пише, че можем винаги да имаме памет за Бога– „да се помни за Бога, е по-важно дори от това да се диша”[3]– но не винаги е възможно да се богословства. От казаното следва, че той не препятства човека да има памет за Бога, а да богословства, и не препятства богословието изобщо, а това, което не е на място, той не е против учението, а против несъразмерността (и медът, приет в излишък, предизвиква повръщане).

В друга своя беседа, говорейки за това, кой трябва да богословства, той пише, че всички предмети, небесни и земни, умопостижими и чувствени, се подчиняват на определен порядък. Всички ние се явяваме членове на Църквата, но всеки има свое особено дарование. Светият Дух е един, но дарованията са различни, доколкото вместилищата, възприемащи Духа, не са еднакви. По-нататък той се позовава на разликата в духовното състояние между Моисей, Аарон, първосвещениците и левитите. Само Моисей се изкачил на планината Синай. Той влязъл в мрака и встъпил в общение с Бога[4].

Говорейки за опита от богопознанието, той казва, че Бог е Светлина. Нещо повече, „превисока светлина, така че всяка друга светлина, колкото и сияеща да изглежда, е само малка негова струя или разсейващ се отблясък”[5]. Светлината може да се види само чрез нейното сияние. Тази Светлина увлича високо човешкия ум чрез стремление, и очистеният ум се приближава към чистия Бог. Това означава, че умът на човека бива очистен от Светлината на Божеството, увлича се към висотата чрез любовта към Светлината и в края на краищата вижда Бога като Светлина.

Имайки пред погледа си Моисей, който се изкачил на планината Синай, св. Григорий Богослов по най-ясен начин описва неговия личен духовен опит на богопознание, който е придобил, и беседвайки за Бога, той представя своето собствено съзерцание на Бога, по време на което той Го видял „изотзад” (Изх. 33:22) , т.е. видял нетварната енергия и слава, която се нарича „великолепие”, а не „чистата природа” на Света Троица[6].

Заниманията на еретиците с богословстване без гореуказаните предпоставки са „честолюбие в словото и болест на езика”[7]. Позовавайки се на предводителя на евномианите,св. Григорий го осъжда за това, че той бързо изобретява светии и ръкополага богослови, образова ги и извършва многочислени заседания с неграмотни учени.

По този начин, съгласно Григорий Богослов, емпирическото богословие не е предмет на заседания и светска мъдрост, а на чистота на сърцето, озарение от самия Бог, което се преподава на тези хора, които имат необходимите предпоставки за богословстване. Богословието е харизматично състояние, духовен опит, а не гимнастика за ума. Богословът бива указан от Бога, а не от собственото заявление за самия себе си.

(вж. цялата статия - ТУК и ТУК)

източник: pravoslaven-sviat.org// www.bogoslov.ru
__________________________

1 - ΓρηγορίουΘεολόγου. Ἒργα 4. ΕΠΕ. Σ. 14.
2 - Ibid. Σ. 14-16.
3 - Ibid. Σ. 16.
4 - Ἒργα 2. ΕΠΕ. Σ. 38 κ.ἑξ.
5 - Ibid. Σ. 52-54.
6 - Ἒργα 4. ΕΠΕ. Σ. 38.
7 - Ibid. Σ. 26.