Благовещение Богородично - 2
Зачатието на Христос в утробата на Богородица станало в тишина и тайно... Никой от ангелите и хората в онзи момент не можел да разбере в пълнота величието на случващото се...
Продължение от 1 част
6.
Ипостасното съединяване на божествената и човешката природа, което станало в утробата на Пресвета Богородица, представлява непосредствено обожение на човешката природа. С други думи, от мига на тяхното съединяване започва и вовеки съществува обожението на човешката природа. Това показват думите на св. Йоан Дамаскин „едновременно плът и едновременно плът на Бог Слово”. Това означава, че между зачатието и обожението на човешката природа нямало никакъв времеви период, така че обожението станало непосредствено със зачатието.
Като следствие от това събитие Пресветата Дева вовеки започнала да се нарича „Богородица”. Тя действително родила Бога (Когото в продължение на девет месеца носила в своята пренепорочна утроба), а не човек, надарен с Божията благодат.
В ранната Църква имало голям спор относно това, каква е Приснодевата: „Богородица” или „Христородица”. Като използвал философска терминология и опирайки се на човешкия разум, еретикът Несторий твърдял, че тъй като Дева Мария била човек, тя била безсилна да роди Бога. Плодът в нейната утроба не бил Бог, а човек. А Бог просто „дошъл” или „преминал” в света през Дева Мария. В учението на Несторий имало проблем относно връзката между двете природи в Христос. Основателят на монофизитството смятал, че плътта на Христос се „добавя” към природата на Божеството. Божественото Слово е Бог, но добавен към човека. Словото обитавало в човека, но не било самият човек. Изхождайки от тези предпоставки, Несторий наричал Пресветата Дева „Христородица”, а не „Богородица”. Този въпрос бил решен окончателно на Третия вселенски събор, когато било прието учението за раждането на Бога от Пресветата Дева, и също, че обожението на човешката природа станало в момента, в който тя приела в утробата си Бог Слово. Приснодевата е Богородица, а не Христородица, защото приела и заченала Христос не от мъж, а от Светия Дух. Така учението за Христос (Христология) e непосредствено отражение на учението за Богородица (Мариология).
Иисус Христос е Богочовек – съвършен Бог и съвършен човек. Така всяка от двете природи действала „имайки общение с другата” в едната ипостас на Словото. По-подробно ще разгледаме този въпрос, когато говорим за Рождество Христово (вж. Тук). А тук ние сме длъжни още веднъж да подчертаем, че човешката природа била обожена в утробата на Пресвета Богородица, в момента на нейното съединение с божествената природа в ипостаса на Бог Слово. Приснодева Мария е истинска „Богородица” и е достойно да бъде наричана така, защото Бог се родил от нея като човек.
7.
Обожението на човешката природа в никакъв случай не означава унищожаване на нейните свойства. Това означава, че зачатието, целият период на носенето на плода и раждането на Иисус Христос станали не „неестествено”, а „естествено” и „свръхестествено”.
Естествено е, защото нито периодът, нито начинът на бременността се променил.
А свръхестествено е, защото зачатието станало безсеменно, чрез творящата сила на Светия Дух.
Тук бих искал да подчертая следното: развитието на всеки плод от момента на зачатието му до неговото раждане се разделя на няколко етапа.
В началото става зачатието, след определено време се формират органите и членовете на бъдещото тяло. После плодът започва да се движи и да расте, и накрая, когато този процес на развитие завърши, той излиза от утробата на майката.
Въпреки че божественият Младенец възраствал постепенно, между момента на Неговото зачатие и формирането на Неговите органи и членове нямало никакъв период. Св. Василий Велики казва ясно: „Носеното в утробата от самото начало било съвършено, възраствайки постепенно”.
Това означава, че още от момента на зачатието плодът бил вече съвършено образуван младенец. Той имал съвършено развити всички членове на тялото и само по размери не съответствал на деветмесечно дете. Неговото тяло нараствало постепенно, но било формирано изначално при зачатието.
8.
Зачатието на Иисус Христос станало посредством творящата сила на Пресветия Дух, а не чрез приемането на семе, защото Христос трябвало да приема човешката природа чиста и непорочна, каквато била природата на Адам преди грехопадението. Но за да победи тлението и смъртта, плътта на Христос трябвало да бъде смъртна и подлежаща на тление, каквато била плътта на Адам след грехопадението. Така тялото на Христос било напълно непорочно и безгрешно, като тялото на Адам преди грехопадението, но било тленно и смъртно като тялото на Адам след грехопадението.
Зачатието на Христос се извършило от Пресветия Дух. Начинът, по който се зачеват хората след грехопадението (чрез мъжко семе), се появил след грехопадението на прародителите (Адам и Ева). Според св. Григорий Палама, движението на човешката плът към раждане (чрез семе) не е лишено от грях, защото от Бога било определено то да се управлява от ума, а по време на това движение плътта се държи „непокорно” (на ума).
Това обяснява и твърдението, че зачатието, носенето на плода и раждането на Христос от Богородица било безстрастно, безболезнено по време на бременността и раждането.
Христос бил заченат безсеменно по две основни причини. Първо, както казахме, за да възприеме чиста и непорочна човешка природа. Второ, за да се роди без да предизвиква болка и тление на Приснодевата. Богородица заченала Христос безстрастно (без похот и наслада) и затова без трудности преминала през деветте месеца на Неговото носене. Тя не усещала никаква тежест, въпреки че божественият Младенец се развивал напълно нормално и имал тежестта на добре развит плод. Така се изпълнило предсказанието на пророк Исаия: „Господ ще седне на лек облак и ще дойде” (Ис. 19:1) Под „лекия облак” се разбира човешката плът, която била толкова лека, че в периода на бременността съвсем не била бреме.
Безсеменното и безстрастно зачатие и безбременното носене водят към лекото и безболезнено раждане на Христос. Според св. Григорий Нисийски, между (телесната) наслада и (телесната) болка съществува много тясна връзка, защото всяка наслада е свързана с болка. Адам изпитал наслаждение и веднага последвала болка за целия човешки род. Днес (при безсеменното зачатие на Благовещение) за човешкия род последвала радост.
Раждането на Иисус Христос не нарушило девството на Пресвета Богородица. Зачатието станало безстрастно и периодът на деветмесечното носене бил без тежест и бреме. Там, където действа Пресветият Дух, се изменят законите на природата.
9.
Периодът на бременността е период, през който Богородица имала пълно общение с Христос, каквото ще имат светиите в Царството Божие.
Всички знаят неоспоримата истина, че между майката и детето по време на бременността има най-тясна и органична връзка. Съвременните учени са доказали, че младенецът се намира под силното влияние не само на телесното състояние, но и на психологическото състояние на майката. Божественият Младенец се развивал нормално, и това определяло тясната връзка между Христос и Богородица. Пресветата Дева дала на Богочовека своята пренепорочна кръв, а Христос й дал Своята благодат и благословение. Докато бил носен в утробата на Девата, Христос нито за миг не отстъпил и не спрял да стои на Божествения Престол с Бог Отец и Светия Дух.
Човешката и божествената природа се съединили „неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно” в момента на зачатието на Христос в утробата на Приснодева Мария. Това означава, че Богородица първа вкусила от благата на божественото въплъщение – обожението. Учениците станали причастни на обожението на Петдесетница, в деня на съшествието на Светия Дух над тях, а ние участваме в тези блага чрез тайнството на св. Кръщение и тайнството на Божествената евхаристия, когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови. Всичко, което светиите ще преживяват в Царството Небесно, Богородица преживяла още в първите мигове от зачатието на Христос и преживявала през цялото време до раждането Му.
Така в продължение на цели девет месеца, Христос ден и нощ хранил Пресветата Дева със Своята осветена Кръв. Този пример по-добре от всичко показва непрестанното богообщение и непреставащата връзка и общение на Божиите угодници с Христос, което ще стане основно в другия живот. И така Богородица е предобраз на живота в бъдещия век и на рая.
10.
Св. Никодим Светогорец, като говори за Благовещението на Пресвета Богородица, отива още по-далеч и разглежда това събитие от гледна точка на всеки вярващ човек. Не е достатъчно само да празнуваме събитията на Божетвеното въплъщение външно, казва той, а трябва да се приближим до тях с цялото си същество и с целия си дух. Воден от тази мисъл, той привежда много цитати от творенията на светите Отци, в които се говори за това, как лично в себе си можем да преживеем празника.
Важни са думите на св. пророк Исаия: „От страха Твоего Господи во чреве прияли, страдали, и родили; дух спасения на земли явили” (Ис. 26:18). Според тълкуванието на светите Отци, семето символизира словото Божие, утробата – ума, а сърцето – човека. Чрез вярата словото Божие се посява в сърцето на човека, и той става „бременен” от страха Божий. Става въпрос за страха на човека да не остане далеч от Бога. Този страх поражда стремеж да се борим за очистването на сърцето си и за придобиване на добродетели. Той прилича и на болката, и на мъките при раждането. Так се ражда духът на спасението – просвещението и обожението.
Изобразяването на Христос вътре в нас става в духовни страдания и мъки. Апостол Павел казва: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос” (Гал. 4:9). Мъките, това е аскетическият подвиг на очистването, а изобразяването, това е просвещението и обожението.
Според светите Отци на Църквата, това, което станало с Богородица „по тяло” трябва да стане „по дух” с всеки, чиято душа девства, т.е се очиства от страстите. Родилият се веднъж „по плът” винаги желае да се роди „по дух” в тези, които жадуват за Него, и отново да стане младенец, като се въплъти чрез различни добродетели в онези, които очакват Неговото идване.
Духовното зачатие и духовното раждане (на човека) стават осезаеми при прекратяването на (духовното) кръвотечение, т.е. когато се прекратява желанието да грешиш. Страстите вече не действат в човека. Той започва да презира греха и постоянно се стреми да изпълнява Божията воля. Това зачатие и следващото от него рождение се придобива чрез изпълнението на Божиите заповеди, но главно чрез слизането на ума в сърцето и непрестанната молитва. Тогава човекът става храм на Всесветия Дух.
Благовещението на Пресвета Богородица – това е благовещение към целия човешки род за въплъщението на Сина и Словото Божие. Този вселенски празник трябва да съдейства на личния ни празник – на личното ни благовещение. Ние трябва да приемем началото на нашето спасение – най-голямата новина в нашия живот.
Септември, 1994
Превод от руски: Борислав Аврамов
Източник: „Господские праздники”, Симферополь: «Таврия», 2002 г.
Животът след смъртта
Какво ни разказва за живота след смъртта притчата за богаташа и бедния Лазар? Както може да се види от притчата, не става дума за живота след Второто пришествие на Христос, а за живота на душата в периода от смъртта на човека, т.е. изхода на душата от тялото, до Второто пришествие на Христос...
Св. Николай Кавасила за Св. Богородица
Св. Богородица, като изключителна и уникална личност, има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието...
Обръщането на св. апостол Павел
В опита на своето обръщане св. апостол Павел приел и семето на цялото си последващо учение за Църквата, която той после определя като стълб и крепило на истината. Той не познавал друг Христос, освен Христос на Църквата...
Какво се случва в центъра
Курс по източно църковно пеене за начинаещи
Курсът за начинаещи по църковно пеене се радва на голям интерес. Под вещото ръководство на Мартин Димитров – псалт в църквите „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и „Св. Архангел Михаил“ – над 20 желаещи посещават репетициите всеки понеделник, за да се запознаят с красотата и спецификата на...
По стъпките на християнството в нашите земи
На 26 и 27 октомври 2024 г. 29 младежи, организирани от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“, посетиха емблематични места, свързани с българската история, и се запознаха с пътя на християнството по нашите земи.
Деца от ЦНСТ гостуват в Духовно-просветен център "Св. Архангел Михаил"
На 01 ноември 2024 г. деца от различни Центрове за настаняване от семеен тип гостуваха в Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил", запознаха се с дългия път на хляба от житното зрънце до нашата трапеза и научиха историята на първото българско училище и църква във Варна.
Култура
Димитър Кантакузин и неговият „Химн към Богородица”
Изложба „Българската писменост: Св. Паисий Хилендарски. За ползата от историята”
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Св. Максим Изповедник за милосърдието и любовта
Православна църква почита чудотворната икона на Богородица „Радост за всички скърбящи”
Събития
Открива се учебната година в Школата по иконопис
Седмица на православната книга - 2024
Програма на Седмицата на православната книга (4-10.11.2024 г.)
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1
Задушници
Въздигане на Светия Кръст Господен
Установяване на празника Въздвижение
Обновление на храма „Възкресение Христово” в Йерусалим. Забравеният празник
Рождество Христово
Преображение Господне
За преобразяването на хората чрез силата на благодатта на Светия Дух
Слава на Тебе, Който ни показа светлината!