Белегът на Антихриста и печатът на Христос

Още от началото на моето свещеническо служение – тоест преди 50 години, и по-специално през 70-те години на XX век и след това, се говореше много, под влиянието на крайни протестантски организации от Америка, за идването на Антихриста, който щял да бележи християните, и че Антихристът вече е дошъл или предстои скоро да дойде, въз основа на погрешно тълкуване на съответните пасажи от Откровението на евангелист Йоан.

Тогава всяка новост, въведена в обществото – всяко ново научно или технологично откритие, всеки нов начин за разпространение на продукти чрез баркод и мерки за защита на обществото чрез закони относно личните карти, паспортите и единните номера, се тълкуваше като проява на Антихриста или на неговите предвестници. Всеки, който използваше тези нововъведения, от някои консервативни среди се смяташе за такъв, който е приел белега на Антихриста и е негов последовател. Това продължи и през следващите години. Същото се пише и говори и днес относно лекарствата и ваксините, използвани срещу коронавируса, продължавайки цялата тази дискусия, която се водеше през 70-те и 80-те години, а именно, че чрез тях Антихристът бележи хората и ги отдалечава от Христос.

Това също е един метод на дявола – постоянно да се говори за него, всички да се занимават с него, да заблуждава ума им и да ги държи непрестанно в робство, като същевременно преувеличават силата му и изобщо не се занимават с Христос. Наистина, страшна и сатанинска заблуда!

По повод на дискусията, която се водеше тогава, и по-специално през 1987 година, тоест преди почти тридесет и пет години, написах един текст, който обаче е актуален и в наше време. В този текст тълкувах съответните пасажи от Откровението на Йоан относно белега на Антихриста, както и относно запечатването от Христос, въз основа на църковното предание, главно на тълкуванията на Андрей и Арета, епископи на Кесария.

Основата на тълкуванието е, че белегът на Антихриста не е нещо външно, повърхностно и телесно. Той не е храна или лекарство, а е свързан с осъзнаване, с напълно съзнателно приемане, с поклонение и обожествяване на Антихриста. А онзи, който има Божия печат в сърцето си, разпознава Антихриста и неговите действия и Антихристът няма никаква власт над него.

Апостол Павел пише: „А ние имаме ум Христов“ (1 Кор. 2:16) и, разбира се, „защото ние не сме невежи за неговите (на сатаната) замисли“ (2 Кор. 2:11). Онези, които имат Христов ум, които имат активиран Божия печат в сърцето си, могат да разпознаят присъствието на Антихриста и неговите предвестници и да направят разграничение между действието на Христос и действието на Антихриста. Става дума за добродетелта на разпознаването (духовната разсъдителност).

Представям този текст, за да бъдат изяснени въпросите, свързани с онова, което се говори в наши дни относно белега на Антихриста, въз основа на светоотеческото и църковното предание, за да не се подвеждаме от съмнителни тълкувания.

Често в наши дни се говори за Антихриста и за белега на Антихриста. Живеем в апокалиптични времена. Антихристът съществува, действа, но и предстои да дойде. Ако още в апостолската епоха евангелист Йоан казва: „Антихристът идва, и сега вече много антихристи са се появили, от което разбираме, че е последен час“ (1 Йоан. 2:18–19), както и: „Това е Антихристът, който отрича Отца и Сина“ (1 Йоан. 2:22), и още: „всеки дух, който не изповядва Иисуса Христа, дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за който сте чули, че идва, и сега вече е в света“ (1 Йоан. 4:3), то колко повече тези думи важат за нашето време, което е много отдалечено от апостолската епоха, и още повече, защото днес са се увеличили онези, които отричат Божия Син. Живеем, следователно, в апокалиптични времена.

Ще добавя обаче, че днес хората, от една страна, тълкуват погрешно свещените текстове, а от друга – въобще не говорят за печата на Божиите чеда, въпреки че в текстовете на Новия Завет, както и в трудовете на светите Отци на Църквата, често се говори за Божия печат, който получават децата на Бога. С други думи, евангелист Йоан, който пише за белега на звяра в Откровението, същевременно пише и за печата на Агнеца в Откровението.

Говорейки за Антихриста, апостол Йоан едновременно подчертава: „Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили (Антихриста и неговите последователи), защото по-велик е Този, Който е във вас, отколкото онзи, който е в света. Те са от света, затова и говорят според света, и светът ги слуша. Ние сме от Бога“ (1 Йоан. 4:4–5).

Питам се: Честно и православно ли е да се говори непрекъснато за белега на Антихриста и изобщо да не се говори за печата на Христос? Възможно ли е някои духовни отци непрестанно да всяват страх от идването на Антихриста, без да подготвят християните да бъдат запечатани с печата на живия Христос?

По-нататък ще стане дума за белега на звяра и за печата на Агнеца в Откровението, въз основа на преданието на Църквата.

1. Белегът на звяра

В Откровението на Йоан се говори за звяра и за неговия белег. Едно характерно и класическо място е част от 13-та глава на Откровението, която ще цитирам и ще тълкувам.

„И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей. И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла; и вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците. И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив. И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ. И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест. (Откр. 13:11–18)

Много мнения са изказани относно този звяр. Очевидно става дума за Антихриста, затова и Арета, епископ на Кесария, пише: „Тоест, не е нищо друго освен описание на пришествието на Антихриста.“

Антихристът е човек, който действа с енергията на Сатаната, затова и евангелист Йоан казва: „излизащ от земята“. „От земята“, тоест от същото място, откъдето произлизат всички хора. „Защото и той е човек, действащ чрез силата на Сатаната.“

Той има „два рога, подобни на агнешки“. Арета пояснява: „Но рогата не са агнешки, а подобни на агнешки, защото се представя като кротък, както Христос, за да мами. Затова и приличието на рогата, тоест на славата (външния образ).“

И още, този Антихрист говорел като змей. „Говори като змей, без да е самият змей. Не е самият Сатана, но действа под негово пълномощие – с други думи, той става негов наследник във властта.“  Антихристът няма да бъде въплъщение на дявола, а ще бъде конкретен човек, който ще притежава сатанински енергии (действия).

Антихристът мами „живеещите на земята“.

Но кого точно мами? Не мами всички хора, а само онези, които са привързали сърцето си към земното, докато не може да направи абсолютно нищо на онези, чийто гражданство е на небесата.

Св. Андрей Кесарийски пише: „Мами онези, които в сърцето си постоянно обитават земята. А тези, които имат гражданство в небесата, не се заблуждават от сетивата, понеже са добре защитени чрез предварителното възвестяване на неговото идване.“

Така Антихристът има власт само над онези, които са неукрепени в благодатта на Христос и които приемат в сърцето си енергията (действието) на Антихриста. На такива хора се дава белег: „Да им се даде белег на дясната им ръка или на челата им.“

Изразът „да им се даде“ изразява доброволното робуване на тези хора, „тъй като чрез този печат (белег) се изразява пълното подчинение на въпросните хора на звяра.“ Думата „белег“ (χάραγμα), както отбелязва богословът Панайотис Брациотис, „напомня стара източна практика – изгаряне или гравиране на името на телесния или духовния господар с нажежен инструмент върху ръката или челото на наемници, роби или поклонници на богове.“

Следователно, белегът показва принадлежност и зависимост. Фразата, че белегът се дава на дясната ръка, според Арета, показва: „че се прекъсва действието на добрите дела“, а белегът на челото означава: „че, понеже е поставен на видимо място, внушава духовна слепота на заблудените, така че те да не могат да отстояват благочестието си така, както подобава на хора, които живеят като през деня.“

С други думи, „белегът на челото и на дясната ръка“ показва отдалечаването на човека от извършването на добри дела, което е спазването на Христовите заповеди, и също така показва помрачаването на човека. Това помрачаване не е нищо друго освен „помрачаване на ума“, което е равносилно на падението на човека. В езика на светите Отци това се нарича „пленяване на ума“ и „умъртвяване на ума“.

Именно над онези, които са се помрачили в ума си и са се отдалечили от Бога, Антихристът има сила — тоест може да ги бележи.

Белегът на Антихриста следователно не е просто външно маркиране на части от човешкото тяло, а представлява пълно духовно поробване на измамените от него. Затова дяволът няма да може да бележи онези, които живеят в Бога.

Св. Арета Кесарийски отбелязва: „Но няма да го приемат, тоест белега, онези, които са осветени от божествената светлина на Лика.“

Хората, които в различна степен имат в себе си Божията благодат – „озарение, съзерцание, непрестанно съзерцание“, ще избегнат белега на звяра от Откровението, тоест Антихристът няма да има никаква сила над тях. Този белег е „името на звяра или числото на неговото име“, както пише в Откровението на Йоан.

Това означава, че „има двоен начин на разпознаване –  или чрез произнасянето на самото име, или чрез числово изчисление“. Какво е това име? Според Икумений, то не е записано в книгата на Откровението или „понеже е недостойно да бъде записано в такава книга“, или за да не бъде „присвоявано от мнозина, отнемайки на благочестивите възможността да разпознаят истински пришествието, и така да се стигне до прибързано тълкуване на края, което да ги остави изцяло неподготвени за настъпването на времето“.

Св. Андрей Кесарийски подчертава: „Точността на числовото изчисление, както и останалото, написано за него, ще се разкрие с времето и чрез опита – на онези, които бдят. Защото, ако трябваше, както казват някои от учителите, това име ясно да стане известно, то онзи, който го е видял, щеше да го разкрие. Но Божията благодат не пожела в Божествената книга да бъде вписано името на погубителя. А като за упражнение, според блажения Иполит и много други, може да се намерят много имена, нарицателни и собствени, които съдържат това число.“

От тази тълкувание на св. Андрей Кесарийски могат да се направят няколко важни наблюдения; ще се огранича до три.

Първо, не знаем с точност името на Антихриста. Ако беше нужно да го знаем, тогава самият евангелист Йоан, който е видял звяра, щеше да го запише в Откровението. Но Божията благодат не е сметнала за добро това име да бъде записано в Свещеното Писание.

Второ, точността на числовото изчисление, както и всичко останало, написано за Антихриста, ще се разкрие, когато е нужно – на онези, които бодърстват духовно, които имат νήψη (трезвение) и съзерцание на Бога. Това не е дело за всеки – не е на всеки дадено да се опитва да открие името и числото на звяра, тоест на Антихриста.

Трето, мнозина са се опитвали да открият името на Антихриста, но са сгрешили. Някои, използвайки гръцката азбука, смятали, че това е името „латинец“ (Λατεῖνος); други, използвайки еврейската азбука, имали предвид Нерон; а трети, ползвайки латинската, предполагали Диоклетиан или Тит (според Панайотис Брациотис).

Ако и ние бяхме живели по времето на Нерон или Диоклетиан, със сигурност щяхме да вярваме без съмнение, че именно тези велики гонители са Антихристът, след като са извършили такива страшни преследвания срещу християните. Кой би могъл да оспори това? И все пак, те отминаха, изминаха и много векове, а Антихристът, в онзи смисъл, в който го описва Христос, като онзи, който ще дойде в последните времена и след когото ще последва Второто пришествие, още не е дошъл.

Смятам, че най-сигурният ориентир е онова място от св. Ириней, което трябва винаги да имаме предвид. Той пише: „По-сигурно и по-безопасно е да очакваме изпълнението на пророчеството, отколкото да се вглъбяваме и да гадаем случайни имена, при положение че могат да се намерят много имена, които съдържат предварително посоченото число.“

Белега на звяра приемат онези, които се покланят и обожествяват звяра: „който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си.“ (Откр. 14:9). Тоест, тук белегът се свързва пряко с приемането и почитането на звяра.

Онези, които приемат белега, нямат вътрешна почивка и мир: „Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.“ (Откр. 14:11).

Онези, които се покланят на звяра, ще претърпят страшни мъчения: „и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.“ (Откр. 16:2).

Онези, които имат белега, ще бъдат измамени от лъжепророци: „Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му“ (Откр. 19:20). Тоест, онези, които се покланят на образа на звяра и приемат неговия белег, ще бъдат подведени от лъжепророците.

Онези, които се покланят на звяра, са същите, които приемат неговия белег, а обратно, онези, които не се покланят на звяра, не приемат белега му.

Евангелист Йоан казва: „И видях престоли и седналите на тях, на които бе дадено да съдят; видях и душите на обезглавените заради свидетелството Иисусово и заради словото Божие, и ония, които се не поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си.“ (Откр. 20:4).

Тоест, светците, които отказаха да се поклонят на образа на звяра, не приеха неговия белег, въпреки мъченията, които претърпяха, и затова се прославят на небесата. Следователно, от всичко казано дотук става ясно, че белегът на звяра е тясно свързан с поклонението и обожествяването на звяра, с признаването му като бог. И този белег не е просто външна следа, а вътрешно приемане и признание на Антихриста.

Умъртвяването на ума е белег на звяра, и онези, които имат ум, мъртъв и обхванат от тъмнина, се заблуждават и стават роби на звяра от Откровението. Онези обаче, които имат просветен ум, не приемат белега на звяра. Това е най-сигурният извод, който можем да направим от тълкуването на свещените текстове.

2. Печатът на Агнеца

В Откровението на Йоан и въобще в Свещеното Писание не се говори само за белега на звяра, който приемат онези, които му се покланят, но се говори и за печатът на Агнеца, който приемат онези, които се покланят и служат на Агнеца. Смятам, че онези, които говорят само за белега на звяра и пренебрегват печата на Агнеца, нанасят вреда на душите на членовете на Христовата Църква.

Още в Откровението на Йоан, веднага след като се говори за белега с името или числото на звяра, се споменава за вярващите, които са заедно с Агнеца и които имат „името Му и името на Отца Му написано на челата си“ (Откр. 14:1). И тук печатът трябва да бъде разбран като печат върху ума – той е преди всичко вътрешен печат. Питам се: защо толкова много хора днес говорят само за белега на звяра, тоест на Антихриста, и не говорят изобщо за печата на Агнеца, тоест на Христос, след като самият евангелист Йоан ги споменава заедно в едно и също място от книгата Откровение?

Евангелист Йоан използва думата „печат“, за да посочи раждането на Сина и Словото от Отца, като с това ясно заявява божествеността на Христос. Сам Христос казва за Себе Си: „Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.“ (Йоан 6:27). Думата „печат“ тук означава, че Христос е по природа Син на Бога.

Затова и св. Теофилакт тълкува: „Понеже Синът е образ на Отца, и печат, и отпечатък, разбери, че именно Той е запечатаният от Него, защото Той е образ и печат; така че казаното означава следното: този видим Син Човешки е запечатан от Отца, тоест Той е Неговият печат и образ, съхраняващ пълното подобие и естествената тъждественост с Него.“

Това, че Христос е запечатан от Отца, показва Неговата божественост. А св. Василий Велики в Божествената Литургия нарича Христос „печат, равен по образ на Отца“.

Ако Христос е Син Божи по природа, ние, християните, сме Божии чеда по благодат. Затова и ние сме били запечатани от Божията благодат. На тази тема апостол Павел се спира многократно в своите послания. Ще посоча няколко характерни места. Говорейки за Христос, той пише към ефесяните: „чрез Него и вие, като чухте словото на истината – благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух“ (Еф. 1:13–14).

Този печат на Светия Дух ни е даден чрез св. Миропомазване, когато свещеникът произнася думите: „Печат на дара на Светия Дух. Амин.“ Макар да се дава външно върху тялото, той влиза в душата. Целият човек се запечатва, и според Преданието на Православната Църква, тази печат не е отделен от просветлението на ума. Печатът на дара представлява влизането на Божествената благодат в душата на човека, с което се освещава и душата, и тялото, тоест целият човек, и започва умната молитва, която е свидетелство, че човекът е станал храм на Светия Дух.

За това говори и апостол Павел, когато казва: „И не оскърбявайте Светия Божий Дух, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението“ (Еф. 4:30). Разбира се, чрез светото Кръщение и Миропомазание на човека му се дава възможността със своята свободна воля и духовен труд да напредва в обòжението. А както знаем от св. Диадох Фотикийски, след Кръщението, ако не живеем според Божията воля, благодатта от Кръщението се покрива от страстите, и затова целият тайнствен и аскетичен живот на Църквата има за цел да разкрие отново в човека тази Божествена благодат.

Евангелист Йоан многократно говори за печата на Божиите чеда, който християните получават чрез светите Тайнства и със собственото си съ-участие. В Откровението той пише: „И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки: не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог.“ (Откр. 7:2–3). Ангелът с печата на живия Бог иска да запечата Божиите раби, за да не бъдат подложени на страдание и мъчения от предстоящите бедствия. Тези раби, които ще бъдат запечатани от ангела с „печата на живия Бог“, са 144 000 души – символично число, което изразява пълнотата на онези, които живеят според Божията воля. Това са същите, които са описани в 14-а глава на Откровението като имащи „Неговото име, на Агнеца, и името на Неговия Отец написано на челата им“ (Откр. 14:1). Това са онези, които стоят заедно с Агнеца.

Те имат няколко характерни белега.

Първият от тях е девството: „Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девствени.“ Тук, очевидно, не става дума само за телесна девственост, а най-вече за духовна чистота, тоест за чистота на сърцето.

Вторият характерен белег на тези, които са запечатани от Агнеца, е живот според Неговите заповеди и следването Му навсякъде: „Те са онези, които следват Агнеца, където и да отиде.“ Те спазват заповедите на Агнеца и Го следват дори до мъченичество.

Трето тяхно качество е искреността им: „И в устата им не се намери лъжа, защото са непорочни“ (Откр. 14:1–5).

От този пасаж става ясно, че печатът на Агнеца върху вярващите е преди всичко вътрешен. Той е общение и единство на вярващите с Христос. Сърцето им е възродено, помазано е със Светия Дух. Този печат е наречен от евангелист Йоан и „помазание“ (χρῖσμα), и това помазание е вътрешно състояние. Говорейки за Антихриста, Йоан пише: „И вие имате помазание от Светия и знаете всичко… Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват. И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило.“ (1 Йоан. 2:20–27).

От голямото изпитание в последните времена няма да пострадат онези, които са запечатани с помазанието и печата на Светия Дух. Евангелист Йоан пише в Откровението: Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде й се ключът от кладенеца на бездната: тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца. И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии. И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си.“ (Откр. 9:1–4).

Така онези, които са запечатани с Божия печат още от този живот, нямат от какво да се страхуват при идването на Антихриста. Това е от изключително значение. Антихристът няма никаква власт над тях. Евангелист Йоан, говорейки за Антихриста и конкретно за неговия белег, пише по-нататък: „Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света.“ (1 Йоан. 4:4).

3. Заключения

След всичко изложено можем да стигнем до няколко основни заключения:

Първо. Книгата Откровение на Йоан не е първата, а последната книга на Свещеното Писание. Освен това, тя е дълбоко символична и доста трудна за тълкуване. Затова и светите Отци на Църквата не са се занимавали твърде обстойно с разясняването на нейните образи. Ние обаче често започваме с четенето именно на Откровението, като пренебрегваме останалите книги от Писанието, докато всъщност трябва да започнем с Евангелията и апостолските послания, които ни учат как да живеем като християни.

Второ. В Откровението не се говори само за белега на звяра, но едновременно и за печата на Агнеца, т.е. на Христос. Не можем да разглеждаме само едната от тези реалности и то откъслечно, пренебрегвайки другата – печата на Христос.

Трето. Белегът на звяра е свързан с поклонението и почитането на Антихриста. Всичко, което ни подтиква да го признаем и почитаме, е сатанинско. А когато ние приемаме да се покланяме на онова, което Антихристът изисква в ущърб на Бога, това вече е белегът на Антихриста. Можем да кажем, в съгласие с цялото учение на Църквата, че помрачаването на ума е белегът на звяра.

Четвърто. Печатът на Агнеца не е просто външно събитие, а представлява вътрешно признание и почит към истинския Бог. Това означава живот в пълнотата на църковния път – светотайнствен и аскетичен. Този, който освобождава своя ум от робството на дявола, чийто ум се просвещава и в когото непрестанно се призовава Името на Христос – като знак, че човекът е станал храм на Светия Дух, такъв човек е приел печата на Светия Дух.

Пето. Онези, които са запечатани с Божията благодат, нямат от какво да се страхуват – нито от силата на Антихриста, нито от каквото и да било зло. Те ще преминат през „Червеното море“, както евреите в Стария Завет, ще се избавят от робството на Фараона и ще стигнат до Обетованата земя. Дяволът няма никаква власт над Божиите чеда.

За онези, които следват Агнеца и приемат Неговите действия (енергии), дяволът вече е затворен и запечатан в бездната, както пише евангелист Йоан: „Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си; той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана – и го свърза за хиляда години; след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.“ (Откр. 20:1–3).

Св. Андрей Кесарийски, тълкувайки това събитие – свалянето и запечатването на дявола, пише: „Тук се разказва за съкрушаването на дявола, извършено чрез страданията на Владиката [Христа]; и именно в това време Христос, Който е по-силен от онзи, който се мислеше за силен, го върза и освободи нас, неговите пленници, от ръцете му, като го осъди да бъде хвърлен в бездната.“

Запечатването на дявола в бездната символизира времето на Църквата. Църквата, като Тяло Христово, владее над дявола. И Божиите хора могат да го победят. Житията на светците са живо свидетелство за това: дяволът няма никаква власт над онези, които принадлежат на Бога. Може да се явява и да атакува монасите дни наред, но не успява да откъсне ума им „от съзерцателното общение с Бога“, както е написано за свети Йоан Лествичник.

Шесто. Задачата на всички нас, а най-вече на пастирите, е да напътстваме християните в православната благочестивост, така че в сърцата им да стане действен печатът на Светия Дух. Така, когато дойде Антихристът, те не само ще го разпознаят, но най-важното, ще застанат заедно с Агнеца.

Следователно трябва повече да говорим за Христос и да Го обичаме, като спазваме Неговите заповеди, като се молим и живеем светотайнствен живот, вместо да говорим за Антихриста. Защото, ако се фокусираме върху Антихриста, самият дявол ни подвежда по различни начини, за да властва над нас чрез страха, да ни отклонява от паметта за Христовото име и с наше съдействие да разширява своето демонично дело.

В крайна сметка цялото предание на нашата Църква ни съветва да се грижим да бъдем запечатани от Христос, да бъдем живи членове на Тялото Христово. И тогава няма да се боим нито от Антихриста, нито от някой негов предтеча, защото „Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света.“ (1 Йоан. 4:4).

Източник: Τό χάραγμα τοῦ ἀντιχρίστου καί ἡ σφραγίδα τοῦ Χριστοῦ, Περιοδικό “Εκκλησιαστική Παρέμβαση” Τεύχος 305. Δεκέμβριος 2021.

Източник: https://bible.dveri.bg/2025/06/25/belegt-na-antihrista-i-pechatt-na-hristos/