Алтернатива - септември, 2024

Излезе новият брой (298) на сп. „Алтернатива”. В началото на септември, с настъпването на Църковната нова година, сред първите празници на богослужебния цикъл е Въздигането на Светият Кръст Господен – Въздвижение, или Кръстовден, както е по-известен у нас. Издигаме го, както някога направил Йерусалимският патриарх при намирането му, и правим това, за да припомним главното, което се е случи на него – принасянето на Божия Син в жертва за нашито спасение. Защото без разпятието не би било възможно и възкресението на Спасителя. Но също така това важи и за всеки християнин… Без да понесем своя кръст спрямо ближните, не може и да възкръснем за Бога. Кръстът ни обединява както помежду ни, така и с Бога и Неговите светии...

Автори в септемврийския брой са: Кенийски архиепископ Макарий Тилиридис, Навпактският митрополит Йеротей Влахос, архимандрит Георги Капсанис, игумения Домника, протойерей Симеон Николов, свещеник Константин Камишанов, отец Спиридон Скутис, Джордан Баджис.

В анонс – редакторската колонка на броя:

На 14 септември празнуваме Въздвижение на Светия Кръст Господен. Това е един от трите дена в годината, в които Църквата е отредила строг пост (наред с 29 август – Отсичане честната глава на св. Йоан Кръстител, и 5 януари – деня преди Богоявление). Защо е толкова важен този празник – Кръстовден? За символиката и силата на Господния кръст е писано много, всеки може да потърси и прочете. По-важното е обаче да не останем само на ниво знание, но и опитно да се убедим в това, което знаем. А то може да стане само ако се съ-разпнем с Христос. Апостол Павел ни уверява: „Ако търпим, с Него ще и царуваме” (2Тим. 2:12). Но да понасяме изпратените ни житейски изпитания търпеливо и без ропот, можем да постигнем единствено с помощта на Бога. Не е лесно да изтърпим болестите, неправдата, бедността, неблагодарността, униженията и злобата от хората, както и много други изпитания… Ако обаче се озлобим, ние се отдалечаваме от Христос и ще бъдем духовно увредени. Ако приемем изпитанията пасивно, стоически, защото не може иначе, отново няма да имаме полза. Ако обаче погледнем на тези несгоди с духовни очи и правилно ги използваме, те ще ни разпъват, но и в същото време ще ни приближават към Христос Ако ги приемем като Божие посещение и като повод за духовно усъвършенстване, тогава ще имаме голяма полза и поне малко ще се доближим до висотата на светците. Един светогорски подвижник отбелязва: „Да кажем едно „Слава на Тебе, Боже!” по време на болест, има по-голяма стойност от хиляди „Господи Иисусе Христе…”, когато сме здрави”.
Явор Георгиев

Може да закупите списанието в книжарница „Благослов“ или в някой от варненските храмове.