Алтернатива - май, 2025

Излезе от печат майският брой (306) на „Алтернатива”. Текстовете в него са обединени под общата тема „Там, където няма страх”. Къде е това място? Ако съдим по мнението на голяма част от нашето общество в последните месеци и дни, страхът дори е обвързан с Църквата – че ще влезе в училището и ще влияе по някакъв начин… Имат ли основание тези хора за своите страхове? Това ли прави Църквата и към това ли е призвана – да плаши?... И дали ние, които причисляваме себе си към „чедата Божии”, оправдаваме това име с живота си? Може би отново е време да се вгледаме в себе си и да потърсим истината.

Предлагаме в анонс редакторската колонка на броя:

„Когато човек подхожда идеологически към Църквата, той не може да проумее, че животът на вярващия в Църквата се крепи върху опита” – Лимасолски митрополит Атанасий
Обикновено, като се започне разговор за бездуховността в света, се посочва, че най-големият проблем на съвремието е неверието. Мнозинството от хората обаче декларират, че вярват в Бога, или поне, че има някаква сила, която е над земния ни живот. Може смело да кажем, че съвременният проблем не е неверието, а фалшивата вяра. Тя е станала, абсолютно безплодна, защото в нея липсва любовта, останало е само идеологическото й разбиране. Започнали сме само да говорим за нея, но не и да се опитваме да я приложим реално. Светците на Църквата с живота си са показали, че за да е жива вярата, човек трябва да има личен опит от общуването с Живия Бог. Те са доказателство, че чрез Божията любов и благодат може да се преодолява дори човешката природа. Светците са показали на дело, че опитната вяра е тази, която може да промени света.
„Църквата е опитен живот, опит от вечния живот, който започва в този живот и преминава във вечното Божие царство”, казва още кипърският духовник. Но за хората днес е по-лесно като основа във вярата да приемат интелектуалната истина, а не опитната, защото това ги освобождава от безспорната трудност на живота като постоянна жива и динамична връзка с Бога. Свикнали сме да мислим за живота на две части – сега и след смъртта – дотолкова разединено, сякаш не се отнася за един и същ живот, нашия. Но ако искаме и вярата, и животът ни да са истински, трябва да се стремим към постоянна връзка с Този, Който е изворът на живота – Иисус Христос.
Явор Георгиев     

В броя четете текстове на: св. Симеон Нови Богослов, св. Лука Войно-Ясенецки, Лимасолски митрополит Атанасий, митрополит Йеротей Влахос, архимандрит Варнава Янку, доц. д-р Мариян Стоядинов, Александра Карамихалева, Даниел Лазаров.

Можете да закупите списанието от книжарницата в храм „Св. Архангел Михаил” и в други варненски храмове.