Св. Мина: Христòв бях, и съм, и ще бъда!

На 11 ноември почитаме паметта на св. Мина.

Звезда, шествуваща към Бога, си се показал, великомъчениче Христòв – както в стари времена звездата Витлеемска бе проповедница на мъдреците, тъй и ти и до днес проповядваш Христа, Начинателя и Извършителя на всички чудеса, Който дарува тебе, нов чудотворец и застъпник на всички, пеещи Му зарад тебе: алилуия! (Кондак 5)

Житие на св. великомъченик Мина Котуански

Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служел във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри и зрелища. Блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

– Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

– Кой си ти?

– Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

– Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?

Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и възкликнали:

– Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

– Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът.

– Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го принуждава и с дело, като заповядал да го подложат на мъчения

– Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? – питал го князът:

– Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар.

– Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.

– Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.

– Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?

– Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее.

– Нима не знаеш, че римските императори много се гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани?

– „Господ царува: да треперят народите!” Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание – да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: „скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?” … Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението.

Мъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал.

– Чувстваш ли, Мина, този огън?

– „Нашият Бог е огън, който изтребя”. Онзи, заради Когото страдам, ми помага и затова не чувствам огъня, с който ме горите, и не се страхувам от мъченията ви, защото помня евангелските слова на мои Господ: „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият”.

– Откъде имаш такова красноречие? Бил си воин, как така говориш като човек, който е прочел много книги?

– Нашият Господ Иисус Христос е казал: „и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене... не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете”.

– Знаеше ли вашият Христос, че заради Него ще претърпите такива мъчения?

– Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае занапред всички наши мисли.

– Остави, Мина, това празнословие и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние ще престанем да те измъчваме, или бъди Христов, но ние ще те умъртвим.

– Аз съм Христов и ще бъда Христов!... Вече много години изповядвам Христовата вяра, но никога не съм си и помислял да се отрека от моя Бог и няма да чуеш друго от мене. Няма да преклоня колене пред бездушните идоли.

Този твърд отговор силно разгневил княза и той заповядал да усилят мъките му. Накрая заповядал да бъде посечен с меч, а тялото му да бъде изгорено пред целия народ.

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

Из: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски. (pravoslavieto.com)

Икос 11.
Светло подобие на Христа си се показал, Мина богозарни, сияещ с чисти добродетели; от все сърце те молим – не ни оставяй в греховното ни омрачение, но скоро дарувай и нам светлината на богоозарения и чист живот, чрез мълнията на твоите молитви, та да ти възнасяме това непорочно хваление: Радвай се, земен ангеле, който сияеш с чистота; радвай се, небесен човече, който блестиш от святост. Радвай се, изповедниче на Божия Агнец; радвай се, наследниче на Божието царство. Радвай се, диамант на вярата; радвай се, висота на благочестието. Радвай се, непобедим избранниче Христòв; радвай се, верен пазителю на Христовото стадо. Радвай се, ти, който от все сърце си послужил на Бога Отца; радвай се, ти, който си станал по благодат син на Си-на Божий. Радвай се, ти, когото Дух Светий всячески е осветил; радвай се, ти, който сега възхваляваш Единосъщната Троица на небесата. Радвай се, великомъчениче Мина, бърз помощниче на тия, които те обичат! (...)

Кондак 13.
О, всехвални поборниче на благочестието, великомъчениче Мина! Приеми това малко хваление, което ние недостойните ти принасяме с вяра и любов, и ни дарувай спасение от греховния живот; дай ни да обикнем и придобием добродетелите, да получим благодатта на Светия Дух и се утвърдим в нея, та като се избавим от вечните мъки, да можем и в бъдещия век непрестанно да пеем Богу: алилуия, алилуия, алилуия!