Библейски мотиви в богослужението в първите дни на Страстната седмица

През първите дни на Страстната седмица се извършва специално последование, наречено „Последование на Жениха”. То се извършва във вечерите на Неделя-Цветница, Велики понеделник и Велики вторник. По своята структура представлява утриня и носи името си от тропара, с който започва: „Се Жених грядет” – Ето, Женихът идва в полунощ и блажен е този раб, когото намери да бди, а недостоен ще е, когото намери униващ. Внимавай, прочее, душо моя, да не се от сън отеготиш и на смърт да бъдеш предадена, и вън от Царството да се затвориш, но отрезви се викаща: Свят, Свят, Свят Си, Боже, с Богородица помилвай нас. Песнопението е посветено на притчата за десетте девици (вж. Мат. 25), в която образно Христос е представен като очаквания Жених:

Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. (Мат. 25:1-13)

На първото от трите богослужения се извършва спомен за добродетелния Йосиф, син на патриарх Иаков и внук на Авраам (вж. Бит. гл. 37-41). Йосиф се смята за предобраз на Иисус Христос, защото и той като Спасителя бил намразен и продаден от завист на езичници, измъчван и наказван заради чужди грехове. Картината се допълва от евангелската притча за злите лозари, фарисеите и книжниците, които в крайна сметка убиват Сина на Господаря на лозето (вж. Мат. 21:33-44).

На Литургията в понеделник се чете и разказът за прокълнатата от Христос неплодна смоковница, която изсъхнала (Лука 13:6-9). В древна Иудея и Израил смоковницата била символ на мъдрост. Изсъхването ѝ показва, че старозаветният народ Божий изгубил мъдростта, защото не принесъл на Бога плода на вярата в Иисус Христос и си останал само при служението на символите. Като ни дава за пример тази история, Църквата ни насърчава да придобиваме добродетели в духовната борба. Мъртвото дърво символизира и душата, която не дава духовен плод – истинско покаяние, вяра, молитва и добри дела.

В Евангелието на втория ден ни се предлагат две теми: притчата за талантите и пророчеството за Страшния Съд (Мат. 25:14-46). Образът на безплодната смоковница продължава в притчата за талантите, където се разказва за ленивия и лукав раб, скрил в земята своя талант. Към това се добавя и ужасната картина на Страшния Съд, когато Синът Човеческий ще подири сметка от всички хора за талантите, които им е дал (здраве, сила, ум, красота и др.). Точно това е поучението, което Христос произнесъл във вторник, в навечерието на Своите страдания.

В богослужението са включени части от книга Изход и историята за страданията на праведния Иов. В книгата Изход се разказва за това, как Моисей извел еврейския народ от робството на фараона в Египет. Фараонът е символ на дявола, робството е символ на служението на страстите, а Египет – на смъртта и ада. Смъртта на Христос станала освобождение на всички хора от робството на греха, смъртта и дявола и истински изход от тъмата и смъртната сянка и вход в Царството на Божията правда и истина.
Иов, както и Иосиф, е предобраз на Праведния Страдалец Христос Примерът на праведния Иов, който претърпял страдания, достигащи границите на човешките възможности, ни показва онова, което претърпял доброволно нашият Господ и Спасител от ръцете на злите хора. Иов, както и Господ, не възроптал, а понесъл всичко и запазил упованието си в Бога.

Периодът на Страстната седмица е специален момент в живота на християнина. Време за размисъл, но и за отговор на един важен въпрос: как се променям аз, знаейки, че за мене е дал живота Си Христос? Следвайки богослуженията през тази седмица, ние изминаваме заедно със Спасителя Неговия последен земен път. Така се подготвяме за срещата с Него в деня на Възкресението. Дори да не разбираме всичко от службите, и малкото ще е достатъчно, за да преживее душата ни катарзиса от осъзнаването на случващото се. А там, където не разбираме, нека просто изпълним молбата на Христос към учениците в Гетсиманската градина: останете тук и бъдете будни с Мене…

Вижте Програмата на богослуженията през Страстната седмица в храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна