Петдесетница - 1 част

Преди да се възнесе на небесата, Христос заповядал на учениците Си след възнесението Му да се върнат в Йерусалим и да останат в града, докато не се облекат със сила отгоре. Така Иисус им дал обещание, че ще приемат Светия Дух, за Който им говорил през целия Си живот.

Това обещание се изпълнило над учениците в петдесетия ден след Пасха, т. е. на десетия ден след възнесението на Христос. Във връзка с това събитие на деня Петдесетница Църквата празнува и почита Светата Троица, а на следващия ден възпява и славослови Светия Дух. Така Петдесетница е празник на Светата Троица.

В тази глава ще се постараем внимателно да разгледаме събитията с христологичен характер и тяхната връзка с Третото лице на Пресветата Троица - Светия Дух. Тъй като христологията е немислима извън триадологията, ще разгледаме и догмата за Светата Троица.

В числото на празниците, наричани от Църквата „Господски”, влиза и празникът Петдесетница, защото той е заключителен празник на Божието домостроителство. Целта на Христовото въплъщение е победата над смъртта и идването на Светия Дух в сърцата на хората. Задачата на църковния и духовния живот е хората да станат членове на Христовото тяло и да приемат благодатта на Пресветия Дух. Тези две неща са неразривно свързани помежду си.

Светите Отци наричат Петдесетница заключителен празник, защото с него завършва възсъздаването и обновлението на човека: „Попразднсвенный вернии, и конечный праздник, празднуим светло, сей есть Пятидесятница, обещания исполнение и предложения” („Да отпразнуваме, верни, радостно последния и заключителен празник, това е Петдесетница, изпълнението на обещанието и промисъла за нас.” Утреня, седален, след 1 стихословие). Началото на Божественото домостроителство и тайнството на въплъщението на Бог Слово се слага с Благовещението на Пресвета Богородица, а завършекът му е на Петдесетница, защото чак тогава, с действието на силата на Пресветия Дух, човекът станал член на възкръсналото обожено тяло на Христос. Така че всичко, което се отнася към Светия Дух, непосредствено се отнася и към Христос. Христологията е немислима без пневматологията, както и пневматологията е немислима без христологията.

1.

Слизането на Светия Дух над учениците станало в неделен ден (т.е. в деня на възкресението). С това още веднъж е потвърдена ценността и значимостта на неделния ден и на възкресението. Характерно е, че всички велики празници са станали в този ден. Според св. Никодим Светогорец, в първия ден, т.е. в неделя, е започнало сътворението на света и творението, тъй като в този ден е сътворена светлината. В неделя с възкресението на Иисус Христос започнало възсъздаването и обновлението на творението и в неделя, със слизането на Светия Дух, то завършило. Цялата твар била създадена от Отца с участието на Сина и на Светия Дух, после била обновена от Сина с Благоволението на Отца и при съдействието на Светия Дух, а накрая била усъвършенствана от Светия Дух, Който изхожда от Отца и се изпраща в света чрез Сина. Разбира се, като казваме това, ние по някакъв начин отделяме лицата, които са се явили инициатори в сътворението, обновлението и усъвършенстването на творението. Въпреки това ние вярваме и свято изповядваме, че енергията на Троичния Бог е единна и е невъзможно едно от лицата да се отдели и обособи от останалите лица на Светата Троица.

Християнската Петдесетница, по време на която ние празнуваме слизането на Светия Дух, съвпада с юдейската Петдесетница. В деня, когато юдеите празнували Петдесетница, Светият Дух слязъл над апостолите и ги направил членове на възкръсналото тяло на Христос.

По своето значение Петдесетница е вторият по важност юдейски празник след празника Пасха. В този ден, според преданието, юдеите празнували приемането от Моисей на Божия Закон на планината Синай, което станало на четиридесетия ден след празника Пасха. Освен това юдейската Петдесетница била израз и на благодарността на юдеите за събирането на реколтата. И тъй като този празник съвпадал с периода на жътвата, той бил наричан още „Празник на жътвата”. В този ден всички юдеи принасяли в храма начатъците от плодовете. Петдесетница се чествала от юдеите тържествено и се наричала още и „Празник на седмиците” ( виж Изход 34: 22, Левит 23: 15 – 17, Числа 28: 31, Втор. 16: 9-10).

Краткият обзор на юдейската Петдесетница показва, че тя е била предобраз на новозаветната Петдесетница. В деня на юдейската Петдесетница Моисей приел Закона на Стария Завет, а в деня на християнската Петдесетница учениците приели Светия Дух и лично преживели закона на Новия Завет – Закона на Божията благодат. В Стария Завет невъплътеното Слово предало Закона на Планината Синай, а в Новия Завет въплътеното и възкръснало Слово изпратило Светия Дух на намиращите се в йерусалимската горница ученици и те станали членове на Неговото прославено тяло. Ако на Петдесетница в Стария Завет се принасяли начатъците от плодовете на реколтата, то в Петдесетницата на Новия Завет били принесени начатъците на „разумните плодове” от събирането на реколтата, извършено от самия Христос, т.е. на Бога били принесени апостолите.

Безусловно между откровението на Бога на Синай и Божието откровение в йерусалимската горница има огромна разлика. Планината Синай „беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше” (Изход 19: 18). При това била дадена заповед, под страх от смъртно наказание, никой да не се приближава към планината: „всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт” (Изход 19: 12). Съвсем друго става в деня на слизането на Светия Дух: учениците се изпълнили с радост и се преобразили, от боязливи хора те се превърнали в смели изповедници, и от смъртни хора те се превърнали в богове по благодат.

Разликата между Синай и йерусалимската горница се вижда и в разликата между законите на Стария и на Новия Завет. Там законът бил начертан на каменни плочи, а сега бил изписан в сърцата на апостолите. Апостол Павел казва: „вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето” (2Кор. 3: 3). Със слизането на Светия Дух, по думите на апостол Павел, се изпълнило пророчеството на пророк Иеремия: „ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ”(Евр. 8: 10).

2.

Празникът Петдесетница е празник на Светата Троица, тъй като със слизането на Светия Дух ни се откри истината, че Бог е троичен. Както преди в Стария Завет, чрез образи и сенки, така и в Христовото учение хората опознавали троичността на Бог, но реален опит от Троичните ипостаси те придобили едва в деня на Петдесетница. Така че Петдесетница е празник на православното богословие.

Когато говорим за православното богословие, трябва да кажем, че словото за Бога (богословието) – е едно, а словото за въплъщението на Бога (домостроителството на нашето спасение) – е съвсем друго. Така че в деня на Петдесятница богословстваме православно, тъй като научаваме, че Бог е Троичен: Отец, Син и Дух Свети. Съгласно основаното на откровението православно учение, Бог Отец е безначален, безпричинен и нероден, т. е. Той от никого няма причина за своето битие. Бог Син произхожда от Отец чрез раждане, а Светият Дух изхожда от Отца. Тези Три термина: „Нероденост”, „Рождение” и „Изхождане” са ни открити от Христа и нашата логика е безсилна пред тях. До днес те си остават за нас загадка и тайна. Но факт е, че макар Синът и Духът да произхождат от Отца по различен начин, т. е. имат Свои лични ипостасни свойства и начин на съществуване, Тяхната същност е една.

Въпреки че Отец се явява като родител и изводител, Синът – чрез рождение от Отца, а Светият Дух – чрез изхождане от Него, лицата на Светата Троица имат една природа (същност) и слава (енергия, действие). Всичките три лица на Пресветата Троица са единосъщни, единославни и нито едно от Тях няма по-голямо достойнство пред друго. Говорейки за първо, второ и третото лице на Светата Троица, ние не Ги различаваме по достойнство, превъзходство или сила, а според начина на Тяхното съществуване (св. Василий Велики).

Светите Отци, всеки според своята мярка и доколкото това е било възможно, преживели това тайнство от личен опит. Като се основават на знания, придобити от откровение, те го описват. Например св. Григорий Богослов споменава за три светлини, които го обгърнали по време на видение. Той пише: „ Не мога да разбера едната, и с трите светлини се изпълвам; не мога да говоря за трите и се обръщам към едната”.

Тайнството на пресветата Троица ни е било открито от Самия Иисус Христос, когато казва на учениците си, че Светият Дух изхожда от Отца и от Него (Христос) се изпраща в света (Иоан 15: 26). Това означава, че Синът Божий съучаства не в изхождането на Духа, а в Неговото изпращане в света, и това изпращане „по действие” е откриването на Светия Дух. Според св. Григорий Палама, Светият Дух изхожда от Отца, но може да се каже също, че Той се изпраща чрез и от Сина „по действие”, но само относно Неговото проявление в света, а не по начина на Неговото съществуване. Едно е начинът на съществуване на Светия Дух, а съвсем друго е Неговото проявление „по действие”. Бог Отец е „недосегаем” и извечно и преди всички векове ражда равния на себе си Бог Син и извежда равния на себе си Бог Дух Свети. Божеството при разделението на лицата не се раздробява, така както неслято е съединено с изброяването на Троицата. Това, че Синът се ражда от Отца, а Светият Дух изхожда от Отца, в никакъв случай не означава, че те са по-късни в сравнение с Отца, защото между неродеността на Отца, родеността на Сина и изхождането на Духа не съществува времето. Всички три лица на Светата Троица са вечни, събезначални, с еднакви права и са равноценни (Лъв Мъдри).

3.

Сътворението и претворяването на света е общо действие (енергия) на Троичния Бог. Именно тази богословска истина ни води до заключението, че делото на Христос и делото на Светия Дух са едно и също. Подчертаваме това, за да избегнем опасността да се говори за домостроителството на Христа, независимо от Светия Дух, и за домостроителство на Духа самостоятелно и независимо от Христа.

Божественото Слово стана човек по благоволението на Отца и при съдействието на Светия Дух. Христос е заченат в утробата на Пресвета Богородица „от Духа Светаго”. После, след възкресението си, и накрая, в деня на Петдесетница, Христос „изпраща” Светия Дух, защото Светият Дух се изпраща чрез Сина. И Той (Светият Дух) слиза над апостолите и начертава в сърцата им образа на Христа, т. е. прави ги членове на възкръсналото тяло Христово. Както виждаме, не трябва да разграничаваме действието на Сина и действието на Светия Дух.

Тази истина е добре отразена в Свещеното писание. През целия Си живот Христос лекувал и очиствал сърцата на апостолите със Своето учение и чудеса и затова накрая казал: „вие сте вече чисти чрез словото, що Съм ви проповядвал” (Иоан 15: 3). В друг момент Иисус казва, че който Го обича и спазва словото Му, той обича и Неговия Отец, и тогава, като казва Христос, „ще дойдем при Него и жилище у Него ще направим” (Иоан 14: 23).

Това, че Отец и Син ще обитават в очистения и осветен човек, не означава, че това ще стане без присъствието на Светият Дух, или че Светия Дух не участва в делото на освещението. На друго място в Свещеното Писание виждаме обещанието на Христа да изпрати на учениците си Светия Дух, който от Отца изхожда и „с вас пребъдва и във вас ще бъде” (Иоан 14: 17). Следователно приемащият благодатта на Троичния Бог човек става член на възкръсналото тяло Христово, обиталище на Бога Отца и храм на Светия Дух, т. е. скиния на Троичния Бог.

В един от тропарите на ямбичния канон на празника Петдесетница св. Иоан Дамаскин използва израза „познанието, Духа на роденото от Отца Слово”, което означава: Светият Дух е познание на Бог Слово, който е роден от Отца. Светият Дух се характеризира като „познание” на Словото, защото Той открива и явява на хората Словото Божие, тъй като „без Духа Единородният Син е немислим” (св. Григорий Ниский). Освен това апостол Павел казва, че „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго” (1Кор. 12: 3). Светият Дух се нарича „познание” на Словото и защото Той научил апостолите и им припомнил всичко, казано от Христа. На тях им била открита истината, че Христос е истински Син и Слово Божие, а вече впоследствие от общото учение било потвърдено единосъщието и единославието на Сина със Светия Дух (св. Никодим Светогорец).

Със Своето въчеловечаване Синът, Словото Божие прославило Бога Отца. В Деня на Петдесетница Светият Дух слязъл над апостолите и така бил прославен Бог Син (Лъв Мъдри). Като изхождаме от това, можем да кажем, че Отец прославил Сина, когато Го нарекъл „възлюбен Син”. Синът бил прославен чрез всичко, което извършил със съучастието на Светия Дух. Синът прославил Отца с делото за спасението на човешкия род. Едновременно с това Синът прославил и Светия Дух , като Го открил и явил на учениците Си. Но и Светият Дух, щедро действащ в лоното на Църквата, прославя Отца и Сина, защото всички, приемащи Светия Дух, стават чада Божии и членове на тялото Христово.

4.

На третото лице на Светата Троица са дадени различни имена. Едно от тях е „Утешител”. С него се изразява извършваното от Светия Дух непрестанно действие, както в живота на Църквата, така и в живота на хората. С това име нарекъл Светия Дух Самият Христос, като казал на Своите ученици малко преди страданията Си: „Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината” (Иоан 14: 16-17). Христос нарича Светия Дух Утешител, Който ще научи учениците и ще възстанови в тяхната памет всичко, което Иисус им е говорил през целия Си живот. „Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що Съм ви говорил” (Иоан 14: 26). Бидейки уверени в тази истина, ние до днес призоваваме Светия Дух с думите: „Царю Небесни, Утешителю, Душе на истината”. Светият Дух утешава човека, който се бори с греха и който се старае да спазва Христовите заповеди. Тази борба е жестока, защото се води с лукавите духове.

Необходимо е да обърнем внимание на това, че Христос характеризира Светия Дух като Утешител и в същото време Го нарича „друг Утешител”. Светият Дух е друг Утешител, тъй като Христос също е Утешител, Който носи на хората утешение. В своето съборно послание свети евангелист Иоан призовава християните да не грешат, но добавя, че ако сгрешат, не трябва да се отчайват, защото „имаме ходатай Иисуса Христа Праведника” (1Иоан 2: 1). Така Христос и Светият Дух са двама Утешители (Ходатаи) в този свят. Бог Отец също утешава хората, тъй като утешението е общо действие (енергия) на Светата Троица.

Изразът „друг Утешител” говори за това, че Христос и Светият Дух са две различни ипостаси, които имат обща природа, същност и енергия. Свети Григорий Богослов, като тълкува израза „ще ви даде друг Утешител”, казва, че този израз показва „съвладичеството” и единосъщието на двете Ипостаси. Думите на Христа за изпращането на „друг Утешител” свидетелстват за това, че и Той е Утешител. „Защото и другият, както и Аз, седи над всичко” Така и тук можем да видим посочено равенството и единославието на Христа и Светия Дух

5.

Светият Дух е единосъщен на Сина и на Отца, защото всички три лица на Светата Троица имат една същност или природа и една енергия (действие) или слава. Затова, където присъства Христос, там пребивава и Светият Дух, и където пребивава Духът, там се намира и Христос.

По-горе се опитахме да акцентираме на това, че лицата на Светата Троица не се разделят и Тяхното действие не се обособява. Свети Максим Изповедник казва, че Светият Дух действа във всички (хора), но във всеки по различен начин. Тъй като хората са творение Божие, Неговата енергия действа във всички като сила, която държи в битие, която промишлява за тях и която развива в тях естественото семе. В тези, които са живели в периода на Закона, Светият Дух действал като сила, която откривала отстъплението от заповедите, и като сила, която предвъзвестявала за идването на Христа. В живеещите по Христа, Той (Светият Дух) действа като сила на осиновлението, тъй като със силата на Светия Дух хората стават синове Божии по благодат. И накрая, в обожените, т. е. в направилите себе си достойни членове за небесното жителство и за усвояване на неговата обожаваща сила, Светият Дух действа като сила, даряваща мъдрост. Както виждаме, Светият Дух действа във всички без изключение, но във всеки действа по различен начин, в зависимост от неговото духовно състояние.

В тази перспектива се разкрива и става ясна истината, че Светият Дух е действал и в Стария Завет – в пророците. Чрез Неговата сила пророците виждали безплътното Слово и пророчествали за въплъщението на Словото, т. е. за Иисуса Христа. От православното богословие добре знаем, че всички старозаветни откровения на Бога са откровения на Второто лице на Пресветата Троица – невъплътеното Слово. И тъй като явяването на Словото не става независимо от Светия Дух, то именно Светият Дух е явявал на пророците невъплътеното Слово. Чрез Него (Светия Дух) се откривало и изпълнението на бъдещите тайнства.

Свети Василий Велики казва, че Светият Дух слизал над пророците и те пророчествали за бъдещите блага. Характерен пример е Иоан Предтеча, който се изпълнил с Дух Светий, бидейки още шестмесечен плод в утробата на майка си. Иоан Кръстител, както казва св. Григорий Палама, в майчината си утроба приел съвършенството на бъдещия век и богословствал за Христа. Така и праведният Симеон познал Христа чрез силата на Светия Дух, както видяхме вече при разбора на празника  Сретение Господне.

И така, в Стария Завет Светият Дух посочвал на хората престъпването на заповедите и им откривал тайната за идването на Христа, докато в Новия Завет, в Църквата, Той (Светият Дух) прави хората синове Божии – членове на Тялото Христово – и ги води към обожение.

6.

Въчеловечаването на Сина и Словото Божие и цялото действие на Божественото домостроителство станало със съучастието на Светия Дух. Относно това са много красноречиви думите на св. Василий Велики: когато Христос идва в света, Той е предшестван от Светия Дух, Който благовести за Неговото идване и открива Неговото явление. Светият Дух е неотделим от идването на Христа в плът. Действието на силите и изцелението ставало със действието (енергията) на Светия Дух. С Божия Дух от хората се изгонват бесовете. С присъствието на Светия Дух се побеждава дяволът. Прошката на греховете се извършва по благодатта на Светия Дух. Със силата на Светия Дух се възкресяват мъртвите.

Ако в пророците и във вехтозаветните праведници Светият Дух е действал, като посочвал Христа и Го разкривал на хората, то много повече Той действа в апостолите и в Христовите ученици. Но тъй като Светият Дух действа в зависимост от духовното състояние на човека и в съответното време, то Той действал в тях по три различни начина и в три различни периода. Преди Христовите страдания и по време на Неговата Кръстна жертва Светият Дух действал „едва зримо”, след възкресението действал „по-изразително”, а след възнесението на Христос на небесата действал „съвършено” (св. Григорий Богослов).

Безплътното Слово, Синът и Безтелесният Логос прорекъл чрез пророк Иоил: „и ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения” (Иоил 2: 28). Напълно очевидно е, че тук става дума за приемането на Светия Дух и за пророческия дар, който приели учениците в деня на Петдесетница. Св. Кирил Александрийски казва, че именно тогава учениците започнали „да говорят, пророчествувайки”. Те възвестявали Христовите тайнства, за които пророчествали почти всички старозаветни пророци. С други думи, в този момент със силата на Светия Дух учениците разбрали и постигнали това, че всички пророчества на Стария Завет се отнасят към лицето на Иисус Христос. Така те се усъвършенствали в познанието и откровението.

Със силата и действието на Светия Дух човешката природа се връща в изначалното си състояние и отново придобива дара на пророчество, който притежавал праотецът Адам (св. Никодим Светогорец). Наистина, като наблюдаваме живота на първозданния човек в рая, не може да не видим неговия чист ум и пророчески дар. Бог създал Ева от реброто му, докато Адам спял. Но като се пробудил от съня и видял Ева, той чрез Светия Дух получил озарение и изповядал, че тя е произлязла от неговото тяло: „ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми” (Бит. 2: 23).

Това означава, че приемащите Светия Дух и ставащите членове на Църквата не само преминават в изначалното състояние, в което се намирал праотец Адам, но се издигат много по-горе, тъй като се съединяват с Христа. Като има Светия Дух, човек става пророк и придобива пророчески дар. Това се вижда и от живота на светиите. Човек познава Христовите тайнства, съзерцава и от личен опит преживява Царството Божие. Със силата и действието на Светия Дух пророческият дар става естествен за човека. Признак за действието на Светия Дух в човека и за присъствието на този дар е молитвата на ума.

7.

Начинът на действие на Светия Дух, както в Стария, така и в Новия Завет се открива добре при анализа на въпроса за Църквата. Като изследваме този въпрос, можем да отбележим някои характерни моменти, които насочват към съюза и тясната връзка между христологията и пневматологията.

Според Светите Отци, Църквата е съществувала и преди въчеловечаването на Христос, тъй като създаването на ангелския свят и на човека поставя началото на Църквата. С падението на Адам става и падение на Църквата, но тя се запазва в лицето на пророците и другите старозаветни праведници. Тъй като властта на смъртта  е била пълна, независимо от това, че старозаветните праведници достигали обожение и познание за безплътното Слово, над тях все пак надделявало царството на смъртта и, умирайки, всички те отивали в ада (св. Иоан Златоуст).

С дошлото в Светия Дух въчеловечаване, Христос възприел „плътта на Църквата”, чистата и неразтляна от нищо човешка природа, и я съединил в Своята ипостас с Божеството(св. Иоан Златоуст). Така Църквата придобила Глава и става Тяло Христово. Св. Климент Римски казва също, че началото на Църквата е поставено със сътворението на Ангелите и че в началото нейната природа била духовна, но по-късно, с въплъщението на Христа, тя се явила „в плътта Христова”, т. е. придобила плът – станала Тяло Христово. Тъй като въплъщението на Божието Слово, както и всичко което става в Църквата, станало със съдействието на Светия Дух, то Петдесетница е най-тясно свързана с Църквата.

Иисус Христос казал веднъж на апостол Петър: „ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят”(Мат. 16: 18). Тези думи се изпълнили със смъртта на Иисус на кръста и с Неговото слизане в ада. При смъртта на Христос излязлата от тялото душа на богочовека Христа, която нито за секунда не престанала да бъде съединена с Божеството, слязла в ада, докато съединеното с Божеството тяло било положено и запечатано в погребалната пещера. Властта на ада и на смъртта била победена, тъй като не могла да надделее над Църквата, която не е нищо друго освен Тяло Христово.

Денят на Петдесетница е денят на основаването на Църквата, от гледна точка на това, че в този ден апостолите станали членове на Христовото Тяло. Преди това те имали просто общение с Христос, а сега, със силата и действието на Светия Дух, те стават членове на неговото Тяло. От духовна Църквата станала телесна. Светиите, обожените, имат връзка не само с безплътното Слово, но с въплътеното Слово, с богочовека Христос. Учението за това, че Църквата е Тяло Христово, а светиите са негови членове, се развива от апостол Павел (1Кор. 12: 1-31). В посланието се казва, че Църквата не е просто религиозна организация, а е Тяло Христово. Освен това се казва, че разпределението на даровете става с действието на Светия Дух. Апостол Павел стига до заключението: „вие сте Тяло Христово, а поотделно - членове” (1Кор. 12: 27).

Необходимо е да добавим, че в учението на Светите Отци се проследяват две истини, които носочват общата енергия (действие) на Светата Троица: християните са членове на Христовото Тяло (1Кор. 12: 27), но едновременно са и храмове на Светия Дух (1Кор. 6: 19). Едното не изключва другото.

8.

Слизането на Светия Дух в деня на Петдесетница в никакъв случай не означава, че преди това Той не е присъствал на земята и не е пребивавал с хората. Това означава че Светият Дух преди и след това действа по различен начин. Можем да приведем два характерни момента, поясняващи смисъла на слизането на Светия Дух и Неговото различно действие.

В деня на Петдесетница апостолите осъзнали истината, че Светият Дух е отделна ипостас, а не просто божествена енергия. Светият Дух, който се явявал в Стария Завет едва зримо, като полъх, като звук, като полъх на вятър, като вдъхновение на пророците, в деня на Петдесетница се явил „като отделна ипостас”. Така след събитията, в течение на които се явила ипостаса на Сина, започнали да стават събития, при които се явила ипостаса на Духа(св. Григорий Палама).

Вторият момент, въз основа на който може да се изтълкува всичко, което се отнася за слизането на Светия Дух в деня на Петдесетница, е този, че тогава Светият Дух направил учениците членове на Тялото Христово и им придал сила да съучастват в победата на Христа над смъртта.

Като говори за слизането на Светия Дух, св. Никодим Светогорец използва откъси от творенията на св. Никита Ститат и на св. Василий Велики, според които Светият Дух слязъл не „рабски”, а „господски” и „самовластно”. Както Синът и Словото Божие по Своя воля доброволно се въчеловечил, така и Светият Дух по Своя воля направил апостолите членове на Тялото Христово. Защото волята на Отца е воля и на Сина и на Светия Дух, и обратно. Енергията и волята на Троичния Бог е обща и единна.

Понятието „самовластност”, което означава „свобода”, се използва по различен начин относно Бога, Ангелите и хората. Казва се, че Бог е самовластен „изключително, превъзходно и надсъщностно, тъй като е над всяка самовластност”. Бог не може да се сравнява с човешката реалност. Естествено и ангелите имат самовластност, но за разлика от хората, те се ползват от нея безпрепятствено, т. е. правят всичко, което искат, без никакви пречки, тъй като нито тялото, нито някаква друга противоборстваща сила им пречи. Хората са самостоятелни и също притежават свободна воля. Но тяхната „самовластност” е повредена и те не могат да постигат това, което желаят с лекота. Причината за това са нападенията на дявола, тежестта на тялото и страстите, на които ние доброволно сме се подчинили. Затова е необходимо самовластността на човека и неговата воля да се укрепят от  Бога. В Стария Завет се казва: „Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа” (Притчи 8: 35). И апостол Павел пише: „Бог е, Който ви прави и да искате, и да действате според благата Му воля” (Фил. 2: 13).

Това означава, че Светият Дух е слязъл в сърцата на апостолите и действа във всички хора по Своята лична воля, а не „рабски”. На действието на Светия Дух хората трябва да отговорят със своята лична воля, тъй като Бог никога не нарушава свободната им воля. Но желанието и самовластността на човека непрестанно трябва да се укрепяват от Бога, защото в паднало състояние човекът става зависимо и поробено същество.

И така, като говорим за слизането на Светия Дух в деня на Петдесетница, в никакъв случай не трябва да го разбираме като въчеловечаване на Третото лице на Пресветата Троица, тъй като се е въчеловечил само Синът и Словото Божие, но трябва да се разбира като ипостасно явяване на Светия Дух в света, което преобразява учениците и прави смъртните хора живи членове на Христовото Тяло.

от книгата „Господските празници”
превод: Борислав Аврамов

/Следва/