Богоявление. Празникът на Светлината

При кръщаването Ти в Йордан, Господи,
се откри поклонението на Света Троица:
защото гласът на Отца
свидетелстваше за Тебе,
като Те наричаше възлюбен Син,
а Духът във вид на гълъб потвърждаваше
верността на тия думи.
Христе Боже, Който си се явил
и си просветил света,
слава на Тебе!
(Тропар, глас 1)

На 6 януари Православната църква празнува само едно събитие от живота на Иисус Христос – Кръщението на Господа е единственото събитие, което се оповестява този ден. Четиримата евангелисти считат това събитие за също толкова важно, колкото Разпятието и Възкресението. Всеки от тях го описва в подробности.

Иисус Христос е на тридесет години при Своето кръщение. До настъпването на този ден Той е живял заедно със семейството Си в Галилея – живял е като обикновен човек, работейки със собствените Си ръце, споделяйки всекидневието на Своите връстници. В Назарет не става явна нито една страна от Неговото божествено естество.
Бог разкрива Себе Си в лицето на Иисус Христос едва край бреговете на река Йордан. Той е Словото Божие, над Него от вечност се спуска Светият Дух, Отец свидетелства за божествената природа на Иисус Христос и Го прогласява за Свой Един Син:

„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17).

Именно след Кръщението светът научава за трите Лица на Троицата. Това е тайнството, което ни позволява да се обръщаме към Отец, Син и Свети Дух като към един Бог. След саморазкриването Си в река Йордан, ние също можем да кръщаваме „в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19).

 Единствено въплътеният Син, Богочовекът, може да ни посвети, да ни въведе в това тайнство.

Когато Иисус Христос идва до бреговете на Йордан и се обръща към св. Йоан, за да Го кръсти, св. Йоан се опитва да откаже, колебае се и е смутен (Мат. 3:14-15). Наистина, щом извършваното от св. Йоан кръщение е очистване, тогава то не е нужно на единствения безгрешен Човек! Свети Йоан Кръстител разпознава Агнеца Божий, чист и непорочен, Който взима греха на света (Йоан 1:29). Но въпреки Йоановата нерешителност Иисус Христос настоява – Той сваля дрехите Си и се потапя във водата.

“Видяха те, Боже, водите, видяха Те водите
и се уплашиха, и бездните затрепераха.” (Пс. 76:17)

Когато Иисус Христос се потапя в речните дълбини, настъпват тежки сътресения. Защото се очиства не Този, Който се кръщава, тъй като Той е неопетнен, но водата се преобразява и просветлява. Същата тази вода, за която се е вярвало, че е била прозрачна и очистваща, в действителност се оказва замърсена, обитавана от зли духове, слуги на старите божества. Затова почти всички икони, посветени на Кръщението, показват малки създания, бягащи настрани от приближаващия Иисус Христос.

Чрез очистване на стихиите, чрез освещаване на материята, Иисус Христос освобождава вселената от силите на злото.

Заради нашето просветление Иисус Христос се потопи във водите на Йордан: така получаваме неугасващата светлина. Оттук нататък ние вече сме синове Божии, синове на деня. Водата ни дава зрение, също както е дала на слепия в къпалнята Силоам. Били сме слепи, защото не сме познавали истинската светлина, но вече сме излекувани и виждаме Иисус Христос.

 „Вие, които жадувате! Дойдете всички при водите;
дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте;
дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата.

Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща,
но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя,
за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде, –
тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми,
се не връща към Мене празно, а изпълнява,
що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил.”
(Ис. 55:1, 10-11)

„Благословен, който иде в името Господне!… Господ е Бог и ни осия” (Пс.117).

„И който чува, да каже: дойди!” (Откр. 22:17).

Из книгата „Въплътилият се Бог. Празничен катехизис”, ИК „Омофор” 2007
Превод: Анжела Петрова

Вж. ПРОГРАМАТА за празничния 06.01.2023 въ Варна