Значение на чувствата в живота на човека

10.04.2018 г.
източник: Getty Imagesi-Stockphoto
Автор: Архангел.бг

Как да се научим да работим с чувствата си и да подобрим общуването си? Как ние да владеем тях, а не те нас, и как да ги използваме според тяхното естествено предназначение? Тези и други въпроси бяха поставени на петата лекция от програмата „Съпричастност. Въпроси и отговори. Пастирска грижа”, посветена на чувствата и тяхното значение в живота на човека, която се проведе на 12 март в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”, Варна. В YouTube канала Архангел.бг Варна вече е достъпен видеозапис.

Отец Василий: Всички тези опити да опознаем света наоколо и Бога, и ближния, а и себе си, са опит на нашата душа, която ние за съжаление много малко познаваме. Защо Бог ни е дал способността да чувстваме, и какво означава изобщо да чувстваш? (…) Човек в своята пълнота е съставен от дух, душа и тяло. Духът е нетварната част, а душата и тялото са тварни, променливи. А тяхната променливост е свързана най-вече с познанието – познанието на света край нас, на Бога и на греха. В зависимост от избора на човека, независимо дали нравствен, или безнравствен, се определя състоянието на нашата душа. С нея е свързана и темата за чувствата, тъй като раздразнителната (яростната) сила на душата определя вътрешното състояние на човека. Самата дума чувство идва от старобългарското чуяти (да усещаш, да чуваш). Чувствата са органи на душата за възприемане на околния свят. Към петте основни чувства – зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието – светите Отци добавят и чувството на душата, нейната особена чувствителност (…)

Милена Петрова: Ако се върнем към схемата „събитие – мисли – емоции (усещане в тялото) – действие, поведение”, която построихме, когато говорихме за мислите, ще си припомним, че можем да променим всеки един етап от нея, освен първоначалното събитие. Най-видими са нашите действия, но може да се върнем в началото и да видим как се е стигнало до тях. Но понякога всичко остава вътре в нас и няма видимо действие. Тогава на преден план са чувствата или емоциите, които изпитваме, от които също може да се върнем назад, за да променим състоянието си. Да видим какво в действителност ни вълнува, коя е истинската ни същност, кое не работи в наша полза. За разлика от чувствата емоциите са такива състояния, които винаги могат да бъдат регистрирани по някакво усещане в тялото – промяна в пулса, дишането, кръвното налягане, изпотяване… Важно е в работата с чувствата , да се научим да ги разпознаваме, колкото се може по-рано, за да може да ги овладяваме преди да са станали неконтролируеми. Разпознаването на чувствата е и първата степен на емоционалната интелигентност (…)

Емилия Бойчева: Светите Отци говорят за сърцето като носител на висшето познание, тоест всички онези чувства, за които стана въпрос – освен външните сетива. Вътрешните чувства на сърцето, които, подпомогнати от сетивността, му помагат да познава както външния свят, така и самия себе си, така и останалите, и да се свързва с тях емоционално. В тази връзка е много важна мотивацията като част от емоционалната интелигентност. Кое ни задвижва, за да направим едно или друго нещо за себе си или за другия? Възможна ли е външна мотивация, ако вътрешно не се мотивираме сами? Мотивацията е движеща сила, тя не е нещо статично. Тя включва воля, желание, готовност, целева насоченост и резултатност, която винаги е със субективно значение. И тук именно е коренът – това субективно значение – което има своята духовна, морална и психологическа ценност. В своята дълбока същност мотивацията стъпва на потребности и ценности (…)

Отец Василий: И в заключение, ако приемем, че умението на човека да опознава чрез сетивата, или чрез чувствата, околния свят, в това число Бога, ближните си и самия себе си, то това умение може да породи у него различни чувства. Понякога те могат да бъдат коренно противоположни… Желателната сила на душата, която изважда на повърхността нашите желания, може да води човека в две различни посоки… Въпросът е в коя постигната цел той ще се чувства радостен и щастлив, и дали това, в което сме се увлекли, е разграждащо личността състояние, или обратно… И виждайки своето вътрешно благородство, или пък безобразие, да не се отчайваме, а използвайки своята емоционална интелигентност, да изведем себе си към истинските неща. Защото само там сме наистина радостни и непоробени от своя избор, от своите страсти, от своите желания. Нашата душа е тварна и поради това променлива, но промените й зависят от нашия нравствен избор(…)

Още по темата
Още от Коментар

Сламката на Иуда

04.04.2018 г. | Александър Ткаченко | Коментар

Всеки от нас греши, кой повече, кой по-малко. И никой не знае кой от тези „малки”, превърнали се вече в навик грехове може да се окаже последната сламка, която пречупва живота ти безвъзвратно?

Нашето възкресение. Слово за Лазарова събота

31.03.2018 г. | йеромонах Игнатий (Шестаков) | Коментар

Тази история е и за всеки един от нас. Въобще всички евангелски събития са тук с нас през цялото време и пронизват целия ни живот. Всички евангелски събития имат непосредствено отношение към нашия личен живот и, най-вече, към спасението на нашата душа.

Най-ярък пример и пътеводна звезда за нас

23.03.2018 г. | иконом Василий Шаган | Коментар

В неделя е Благовещение. Светиите казват, че това е началото на нашето спасение. Затова нека се подготвим, да дойдем и заедно да участваме в празника на Църквата. Така се учим да живеем заедно, абстрахирайки се от своя индивидуализъм.

Какво се случва в центъра