Животът след смъртта

06.11.2021 г.
Богаташът и бедният Лазар - стенопис от Рилския манастир
Автор: Митрополит Йеротей (Влахос)

Какво ни разказва за живота след смъртта притчата за богаташа и бедния Лазар? Херменевтичният анализ на притчата е откъс (първата глава) от книгата на митрополит Йеротей (Влахос) „Животът след смъртта”. Засегнатите тук основни положения на православната есхатология се анализират подробно в книгата въз основа на Свещеното Писание и учението на светите Отци на Църквата.

В края на откъса е посочен активен линк към целия текст на книгата (на руски език).

Като разглеждаме тази Христова притча, може да отбележим много неща. Можем да видим социалното измерение в нея или да научим много морални уроци. Но ние ще обърнем поглед към това, което е свързано с живота след смъртта, т.е. ще разгледаме притчата от гледна точка на есхатологията.

Първо: Както може да се види от притчата, не става дума за живота след Второто пришествие на Христос, а за живота на душата в периода от смъртта на човека, т.е. изхода на душата от тялото, до Второто пришествие на Христос. Тоест става дума за това, което се нарича средно положение на душата. За Второто пришествие се отнасят други думи на Христос – когато Той ще дойде да съди хората след възкресението на телата и влизането на душите в тях, за да може човек да вкуси това, което е направил в този живот.

Второ: Притчата ни казва, че в живота на човека има смърт. Богаташът и Лазар умрели. Смъртта е раздялата на душата с тялото. Това състояние се нарича още сън, защото смъртта е премахната от възкресението Христово. Христос със своите страдания, кръст и възкресение онтологично унищожи смъртта и даде на човека, който живее в Неговата Църква, възможност да я преодолее. Това, че смъртта е сън, временно състояние, се вижда от начина, по който светиите умират. Всички те имат надежда за Христос, което се вижда и от нетленните им и чудотворни мощи.

Бог не е създал смъртта. Смъртта нахлува в природата, защото е плод на човешкия грях и отдалечаване от Бога. Има смърт на тялото и смърт на душата. Смъртта на душата е отнемането на Божията благодат, смъртта на тялото е разделянето на душата от тялото.

Всички хора са причастни на страшното тайнство на смъртта, защото всички наследяват тленността и смъртността, защото сме родени, за да умрем. Смъртта е най-сигурното и неизбежно събитие в живота ни. Дори съвременните екзистенциални философи казват, че човекът е "битие за смърт".

Въпреки че смъртта е най-сигурното нещо, денят и часът на смъртта са неизвестни. Никой не знае кога ще умре. Въпросът е да живеем правилно, за да може качеството на смъртта ни да определя вечния ни живот.

В текста на притчата се казва: умря сиромахът, както и: умря и богаташът. По този начин смъртта е най-големият демократ, защото не прави изключения.

Трето: Душата на Лазар при излизането ѝ от тялото бе приета от Ангели и доведена в лоното на Авраам. Това означава, че има Ангели и, разбира се, Ангел Пазител на всеки човек, неговият личен защитник. Те приемат душите на праведните хора и ги водят към Бога.

И обратно, в друга притча Господ казва, че душите на неразкаяните грешници се приемат от демони. Неразумният богаташ чул глас от Бога: Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? (Лука 12:20). Глаголът "поискат" (буквално от гръцки: "изискват") намеква за демоните, които изискват душата на грешния човек, да я държат завинаги.

Следователно, в ужасния час на смъртта, когато насилствено се разрушава хармонията на душата и тялото, се случват страшни неща. Душите на светиите се приемат от Ангели, а душите на грешниците – от демони. В учението на Отците на Църквата се говори за така наречените митарства (изпитания), демони, въздушни духове, които се стремят вечно да задържат душите на всички хора. Естествено, душите на светиите, които се свързват с Христос и имат печата на Всесветия Дух, не могат да попаднат под властта на демоните.

Под митарства Отците на Църквата разбират, от една страна, омразата и агресивната ярост на демоните, а от друга – страстите, които съществуват в душата и които изискват удовлетворение, но не го намират поради липса на тяло. Това състояние измъчва човешката душа, която изпитва ужасно напрежение. Това мъчение на душата, може да се сравни с положението на човек, който е в затвор и в пълна изолация, без да може да спи, да яде, да се срещне с човек и така нататък. Тогава наистина страстите се разпалват.

Фактът, че душите на хората се приемат както от Ангели, така и от демони, зависи от състоянието на самите хора. Както казват Отците, Ангелите и душите в сравнение с веществените тела са умозрими духове, но в сравнение с Бога всъщност са нещо веществено. Затова Ангелите се наричат ефирни същества, те не са напълно невеществени. С други думи, душата е творение, създадено от Бога. Тя е безсмъртна по благодат, защото безсмъртието е дар от Бога. Всичко сътворено има начало и край. Душата, която е твар, има определено начало, но няма край, защото такава е Божията воля.

Четвърто: Докато душата на Лазар била заведена в лоното на Авраам, душата на богатия отива в ада. Така казва Христос в притчата. После се казва, че богаташът видял Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му (Лука 16:23).

Това е много важно, защото въпреки разделянето на душата от тялото личността не се разрушава. Разбира се, душата не е съществувала преди тялото. Тя е сътворена едновременно с тялото. Но нито само душата сама по себе си е човекът, нито тяло само по себе си е човекът, и въпреки временното отделяне на душата от тялото, човек не изчезва. Това се вижда от факта, че душата запазва съзнанието и дори, както обясняват светите Отци, познава елементите на тялото си, останали на земята, разрушени и върнати там, откъдето са били взети. При Второто пришествие на Христос душата с помощта на Божията благодат ще обнови елементите на тялото си, ще се състои целият човек и, разбира се, телата както на праведниците, така и на неправедниците ще бъдат духовни. Те няма да се нуждаят от храна, няма да бъдат ограничени от разстояния и други земни неща. Възкресението е дар за всички хора, праведни и неправедни.

Трябва да се отбележи, че в тази притча Христос казва само името на бедния, а името на богаташа остава неизвестно. Това показва, че Лазар, който е живял с Бога, е сотериологическа (спасена) личност, истинска ипостас. А богатият, макар и човек, не е сотериологическа личност, не е ипостас. Това означава, че истинският е този човек, който има душа, тяло, но и Божията благодат в душата и тялото си. Докато човек, който няма Светия Дух, по сътворение е личност, но по отношение на Бога не е личност по проста причина, че със своя свободен избор той е станал роб на обстоятелствата. Умът му вместо към Бога, се е обърнал към вещественото и е бил поробен от него.

Пето: В притчата се казва, че богаташът, докато бил в ада, видял Авраама и Лазаря в лоното му (Лука 16:23). Под Авраам се има предвид Бог. Да бъдеш в лоното на Бога, означава да общуваш с Бога.

В лоното, в гърдите, под гръдния кош е сърцето на човека. Сърцето, което е източникът на биологичния живот, е символ на любовта. Колкото по-голяма е любовта, толкова по-голямо е познанието, защото знанието е тясно свързано с любовта. И такава любов, разбира се, е общение, причастност и единство. По този начин, да бъдеш в лоното, означава връзка с любимия, да имаш връзка, единение с него.

Така изразът, че Лазар е бил в лоното на Авраам, образно показва неговото общение с Бога, общение, свързано с познанието и любовта. Говорейки за познаването на Бога, ние разбираме под това "общение в битието". Това не е интелектуално знание, а знание, което е свързано с любовта, със самия живот.

Изглежда, че Лазар не се разстройва от ужасните мъки на богатия, защото той не вижда ада, въпреки че богатият вижда славата на рая. Наистина, както казват отците, този, който живее в нетварната светлина, във великото съзерцание на Бога, забравя света. Светлината е толкова голяма, толкова ослепителна, че не позволява да се види нищо друго. Това не означава, че светиите не се молят за целия свят. Те се молят на Бога, намирайки се в голямо единение с Него. Но те са в състояние, което можем да разберем само ако го разгледаме през призмата на опита на светиите.

Шесто. Докато Лазар бил в лоното на Авраам, богаташът горял в ада. Богаташът помолил Авраам да изпрати Лазар, да охлади езика му, защото се мъчел в пламък.

Тук се говори за ада, не за геената. Защото геената ще започне след Второто пришествие на Христос и бъдещия Съд. А дотогава душите на грешниците, след като излязат от тялото, са в ада. Според учението на светите Отци, адът е умозримо място, на предвкусване на ада, когато човек чувства изгарящото действие на Бога.

По тази тема е имало много спорове на Фераро-Флорентийския събор. Запазени са свидетелства какви са възгледите на св. Марк Евгеник по този въпрос. Тези свидетелства за нас са цяло откровение. Огънят, в който горял богаташът, не бил огънят, който латинците наричали пречистващ и през който минавали душите на всички хора. Това бил не тварен огън, а нетварен. Това означава, че душите на грешниците усещат лъчите на Божествената Светлина, но тъй като са умрели без покаяние и изцеление, те преживяват този опит като изгарящо действие на Светлината. Така, според мярката за изцелението или болестта си, хората възприемат една и съща благодат или като светлина, или като огън.

Трябва да се отбележи специално, че богатият видял Авраам и Лазар в лоното му, видял славата на Авраам, но не се приобщил към тази слава. Бедният Лазар, напротив, и видял, и се приобщил към тази слава. Това е много важно, защото показва, че в отвъдния живот всички ще видят Бога, но праведните ще имат общение с него, ще се приобщят към Него, а грешните – не. Характерен пример са Христовите думи за бъдещия Съд. Там всички ще видят Съдията, всички ще разговарят с Него, но някои ще се приобщят към славата Му, а други ще изпитат върху себе си изгарящото действие на Божествената благодат.

Седмо: Богатият се тревожел за още живите си братя и помолил Авраам да изпрати Лазар, за да им проповядва покаяние. Следователно, въпреки разделянето на душата със света, знанието за него остава, и за това се изразява загриженост за живите.

Това, заедно с всичко казано до тук, показва, че в тази притча не се говори за живота, който ще настъпи след Второто пришествие на Христос, а за живота след смъртта до Второто пришествие. Очевидно става дума за така нареченото средно (междинно) състояние на душата.

Светиите се интересуват от спасението на света. Чрез Христовата благодат те чуват нашите молитви и ги възнасят към Бога. Затова и ние се молим на нашите светии. С празниците, посветени на тяхната памет, ние показваме, че те са святи, че те са се свързали с Бога и очакват възкресението на своите тела, и още сега в нетленността си предвкусват нетленния живот във бъдещия век. Ние също се интересуваме от светиите. Ние се молим на светиите, за да се молят за нас на Бога, молим за тяхното предстателство. За всички други починали се молим на Бог да ги помилва. Тази молитва, освен че показва единството между нас, изразява и нещо много по-дълбоко.

Според учението на светите Отци, когато човека се покае и започне етапа на очистване, непрекъснато се развива. Съществува постоянно развитие, както в така нареченото средно състояние на душите, така и в живота след Второто пришествие. Етапите на духовния живот са очистване, просвещение и обожение. Те не трябва да се разбират като непроницаеми и запечатани състояния, а като причастие към Божията благодат. Ако човек се подвизава за своето пречистване, тогава Божията благодат, която го очиства, се нарича очистваща енергия. Когато умът му е просветен, това означава, че той получава Божията енергия, която го просвещава, която се нарича просвещаваща. А когато той е в обожение, това се случва чрез Божията благодат, която се нарича обожаваща. Развитието е безкрайно. Покаялите се преди излизането на душата от тялото се развиват и стават способни да приемат повече нетварна благодат. Затова отслужваме панихиди и се молим за починалите.

Но ако не се покаят до излизането на душата от тялото, тогава нямат духовно зрение и усещат само изгарящото действие на Бога и, разбира се, никога няма да се присъединят към Благото. Но ние се молим за всички, защото не знаем тяхното вътрешно състояние.

Осмо: В притчата се казва, че между мястото, където е бил Авраам, и ада, където е бил богаташът, имало голяма пропаст и било невъзможно да се премине от едното място на другото.

Разбира се, тук не става дума за някакво място, както казахме по-рано, а за различен начин на живот. Очевидно разликата между рая и ада е разликата между различните начини на живот.

Раят и адът съществуват от гледна точка на човека, а не от гледна точка на Бога, „защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни (Мат. 5:45). Ако Бог ни заповяда да обичаме всички хора, дори враговете си, Той прави същото. Невъзможно е да не обича грешниците. Но всеки човек усеща Божията любов по различен начин, в зависимост от духовното си състояние.

Светлината има две действия: да освещава и да изгаря. Ако човек има добро зрение, той се радва на освещаващото действие на слънцето, на неговата светлина и се радва на цялото творение. Но ако той няма очи, ако няма зрение, тогава усеща изгарящото действие на светлината. Така ще бъде и в отвъдния живот, в живота на душата след излизането й от тялото. Бог ще обича и тези в ада, но те няма да могат да усещат тази любов като светлина.

Тя ще бъде огън за тях, защото те няма да имат духовно сетиво и духовно зрение.

Нещо подобно се случва и по отношение на божественото Причастие. Всички могат да се причастяват. Но ако за онези, които се подготвят, то става светлина и живот, то за пристъпващи недостойно то става за съд и осъждане.

Това изобразява Църквата на иконата на Второто пришествие. На нея виждаме, че от Божия престол се излъчва светлина, в която се намират светиите. От същия престол извира и огнената река, в която се намират неразкаяните грешници.

Ето защо в Православната църква ние обръщаме огромно внимание на лечението на човека. Църквата е духовна болница, болница, която лекува духовното око, т.е. е умът на човека. Той е болен и трябва да бъде излекуван. Това е делото на Църквата.

Девет. На молбата на богатия към Авраам, да изпрати на Земята Лазар, за да проповядва на братята му покаяние, Авраам отговаря отрицателно. Той потвърждава мнението си, като казва: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят (Лука 16:31).

Плътският човек не може да се покае, без значение колко чудеса е видял в живота си. Той е в смъртен сън. Така е. Ако свободата на човека не се задейства, покаянието не може да се случи. Всичко става чрез Божието действие и със съдействието на човека.

Най-голямото събитие в историята на човечеството е Христовото въплъщение, Неговото възкресение и основаването на Църквата, която е Тялото на възкръсналия Богочовек Христос. Ако човек не може да се вдъхнови от тази невероятна реалност, ако не бъде убеден от живота на толкова много светии, които са членове на възкръсналото Тяло на Христос, тогава такъв човек няма да повярва дори на най-голямото чудо.

Спасението и възраждането на човека е плод на свободната човешка воля, плод на болка, на подвиг и много пот. За съжаление, много от нашите съвременници се задоволяват с външните обреди, с търсене на магията. Вярата в съществуването на друг живот е плод на вътрешна духовна чувствителност и дори някой да възкръсне, това може да се приеме като фантом, призрак.

Днес много се говори за така наречения опит близо до смъртта. Мнозина настояват, че душата им е излязла от тялото, а след това се е върнала в тялото. Те разказват за ужасните неща, които са видели.

В Православната църква казваме, че е имало случаи, когато душата се е връщала в тялото, т.е. хора които със силата на Христос са възкръсвали. Това обаче са изключителни събития, които не се случват на всеки. Имало е светии, които са имали такъв страшен опит и в своя личен живот са се уверили, че има рай и ад, оцелели са от пламъците на ада и са виждали Ангелите и демоните. Идвайки на себе си, те прекарвали останалия си живот в покаяние и проповядвали покаяние на другите хора.

Ние смятаме, че голяма част от този опит близко до смъртта, който се описва днес, е или демонски, или е отражение на житейския опит и желанията на човека, или фантазия, или резултат от действието на лекарства с успокояващо и наркотично въздействие, които се прилагат върху тежко болни хора, за да не страдат от ужасни болки. Затова наистина е необходима голяма духовна разсъдителност, за да можем да различим в тези състояние кое е от Бога, кое е от дявола и кое е проява на психо-соматични аномалии.

Ние, в Църквата, не очакваме някой да възкръсне или да изпитаме подобни състояния, за да повярваме. Ние имаме Писанието, живота на пророците, апостолите и светиите. Имаме техните слова и поучения, имаме и техните свети мощи, за да можем да повярваме в съществуването на вечния живот. Всеки от нас в определени моменти се сподобява от Бога да усети от собствения си опит, в сърцето си, какво са раят и адът.

Освен това ние спазваме заповедите на Христос, за да се излекуваме, за да разрешим много екзистенциални, междуличностни, социологически и екологични проблеми. Изпълнението на Божиите заповеди ни прави уравновесени хора.

Десето: В притчата за богатия и бедния Лазар се посочва и начинът, по който можем да се излекуваме, за да можем и след смъртта си, и при Второто пришествие на Христос да възприемаме Бога като Светлина, а не като огън. Авраам каза на богатия: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.  (Лука 16:29). Ние трябва да пазим закона и да слушаме пророците от всяка епоха.

Пророк е този, който чрез Божията благодат вижда тайнствата на бъдещия век и вече вкусва Божието Царство. Такива пророци има както в Стария Завет, така и в Новия. Те са получили Откровението и са преживели опитно Божието Царство, като са познали неговите тайнства и са ги открили на народа.

Пророците, които се идентифицират с истинските богослови и духовните отци, възкресяват духовно хората и ги водят към живот. Духовното ръководство е свързано и тъждествено с духовното възраждане на човека. Наистина, никой не може да се прероди, ако не е свързан с някого, който е постигнал обожание, с някой пророк.

И в наше време има пророци, които проповядват покаяние, обръщат ума ни към Бога, посочвайки ни различен начин на мислене и живот. Но ако не можем да срещнем такъв пророк, тогава имаме думите на пророците, които можем да прочетем, за да разберем какво е Божието Царство и какво трябва да направим, за да го вкусим.

„Жизнь после смерти, 2008

Източник: azbyka.ru

Превод от руски: Борислав Аврамов

Още по темата
Още от Нашата вяра

Св. Николай Кавасила за Св. Богородица

15.08.2021 г. | Мария Алексопуло | Нашата вяра

Св. Богородица, като изключителна и уникална личност, има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието...

Евхаристийното учение на св. Никодим Светогорец

14.07.2021 г. | Доц. архимандрит Никодим (СКРЕТАС) | Нашата вяра

В причастието единение с Христос получава своята цялост по един мистичен и неизразим начин. Христос, принасян и приеман от човека, променя цялото негово съществуване. Обичащ и обичан се съчетават духовно в свръхестественото любовно единство на обожението и благодатното прославяне на човека. Господ е целият в творението и творението е цяло в Господа

Чакане

15.06.2021 г. | Дякон Ненад Илич | Нашата вяра

Боже, колко неща правим, които не са в Твоето сега... Когато успеем да правим само тези неща, които правим от любов към Бога и хората, ние сме в това Сега. Съществуваме. А иначе не съществуваме – само чакаме...

Какво се случва в центъра