Духовно просветен център

За тайната на човешкия живот

25.10.2019 г.
източник: pixnio.com
Автор: Санфранциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)

В началото на 50-те години американското общество беше разбунено от постъпката на един провинциален лекар. От жалост към свой безнадеждно болен пациент доктор Сандърс прекъснал живота му с инжекция.

Намерили се защитници на неговата постъпка; те не искали да приемат последиците на логически развита до предел, неограничена и претендираща за непогрешимост човешка жалост. Идеята за милосърдието, и още повече чувството за милосърдие, се струват на някои хора извисени над всички Божии и човешки закони. Но истината е, че всичко – включително и милосърдието – трябва да се разбира в истинен дух и разум. Ако днес узаконим умъртвяването на „безнадеждно болните”, макар и един час до предполагаемата им смърт, то утре това човеколюбие ще достигне до извода за необходимостта изкуствено да умъртвяваме болните седмица до възможната им смърт. По-натам срокът ще нараства: месец, година, 10 години, 25 години…

Разглежданият проблем в същността си не е проблем за жалостта и милосърдието, а за самия смисъл, за целта на човешкия живот в света.

Разбира се, лекарят, който лекува безнадеждно болен, има право да не използва медицински средства, удължаващи агонията. Но лекарят също така има власт и дълг да стори всичко възможно, за да облекчи и утеши медицински и човешки болния. И точно в това се състои последното служение на земния лекар, за което му се дават даровете на знанието и състраданието към човека.

Какво е грехът? В какво е грехът? Грехът е в своеволното преминаване от човека на граница, определена му Свише, излизане извън Кръга на закона. На медицината е отредена област на служение: да помага на хората, като лекува и изцелява болестите им, а също така да утолява и облекчава човешките страдания.

Делото на доктор Сандърс и неотдавнашният Лиежски процес на родители, умъртвили с помощта на лекар своето недъгаво, родило се без ръце детенце, поставят проблема за необходимостта от човешкия живот като такъв. Към необходимостта от човешкия живот в света, към неговия смисъл не можем да се отнасяме нито повърхностно, нито утилитарно. Това, което на някого му се струва „ненужно”, може би в действителност е необходимо на човечеството. Необходимо е на Божието дело в света.

Какъв е смисълът от раждането и пребиваването в света на човешката недъгавост и какво е истински хуманното отношение към нея? Човешката недъгавост ни се явява под различни форми… Майка, раждаща чернокожо дете някъде в Мисисипи или в Йоханесбург, Южна Африка, със самия факт на раждането обрича детето си на невинни страдания. И тези страдания ще са толкова по-големи, колкото по-здраво, умно и активно расте детето. И тази майка, допуснала в себе си самодоволно хуманно чувство, неограничено от Божията правда, също може да убие от „жалост” детето си. И да каже на обществото: „Убих го, защото знаех, че целият му живот ще бъде върволица от душевни мъчения, които са по-страшни от телесните. Да си чернокож по нашите места значи да си недъгав и да страдаш по най-дълбок начин цял живот. Аз избавих рожбата си от това страдание!”. Подобно разсъждение би имало напълно лиежска логика и не би съответствало на висшето, религиозното разбиране за живота. От религиозна гледна точка човешкият живот има не само дълбок смисъл, но и велика цел. Животът, преди всичко, е проява на духовната реалност в света. И разкриването на смисъла на живота посочва на хората какво трябва да правят, изправени пред тази недъгавост – както своя, така и на ближния… Всички деца по света всъщност са „увредени”, в  смисъл, че всички се раждат със семето на болестите и носят в себе си смъртта. В този дух на разсъждения е Христовият отговор на въпроса кой е виновен за раждането на слепия (Иоан 9:2-3). От гледна точка на висшата истина и пълнота на живота, разликата между „увредеността” на тези или онези хора е само количествена. И всички се нуждаят от Божията милост и човешката – отразената.

Никога не ще забравя посещението си през 30-те години в Германия, в градчето за хора с увреждания „Бетел” на пастор Боделшвинг… Въведоха ме в чиста, уютна стая, където на белоснежно легло лежеше същество, което не се решаваш да наречеш дете. Това беше детенце, само че много недъгаво; може би докато е била бременна, майка му е вършела нещо такова, дето отнема благодатта от човека: пила е или пък е употребявала някакви хапчета, за да се освободи от майчинството… Във всеки случай знак за недостиг на любов в света беше плодът, изискващ от нас особена любов… И тази любов, която родителите не можеха – или не искаха – да дадат на нещастното детенце, му даде една истински християнска организация. Там аз видях сияещи от любов грижи за това уродче; а в него, в уродчето живееше и грееше безсмъртна човешка душа – душа, може би много по-драгоценна пред Бога от мнозина други, прославени в този град, в тази страна души… Това беше душа, разпната в своето телце, по образ Христов. И тази безсмъртна душа, мъждукаща в безформено тяло, почти без тяло, беше обкръжена от особена грижа и любов в Христа. Над креватчето на младенеца, жертва на греховете на нашия свят, висеше дъсчица с трогателен надпис: „И мен ме обича Бог”. И тук това не звучеше като куха риторика. Хора, познали Божията любов, бяха превърнали тези думи в истина. Те носеха на това същество не само своята, но и Божията любов. И това беше единствено възможният, безусловно верният отговор на човечеството на всички страдания и на всички уродства в света: да носим любов… Всяко усилване на злото, уродството, страданието в света е по същество благовестие, небесен зов за умножаване и задълбочаване на любовта.

Нещастната лиежска майка не проумяла това. Никой не може да хвърли камък по нея. Тя не е знаела, не е вярвала, че ѝ е била възложена най-отговорна и свята задача – да бъде майка на такова дете…. И заради това убила повереното ѝ беззащитно същество… Разбира се, на нея са ѝ били дадени сили за майчинския подвиг, но свободата на духа ѝ оставала ненарушима и тя я използвала не за да приеме Божията воля, своя кръст, а за да отхвърли Божията воля, за да се отърве от кръста си.

Последната трагична истина, свързана с проблема за доктор Сандърс и лиежската майка, се корени това, че всички ние сме временно на този свят. И от материалистична гледна точка всички сме безнадеждни! А, разсъждавайки религиозно, ние всички сме увредени. „Канонът” за нормален човек е само Христос. И във всички ни този образ е разпнат. Ние всички сме „уроди”! Ако не физически, то – много по-лошо – нравствени…

И дълбокият, чудесен смисъл на нашия земен живот и история се крие не само в радостните срещи с аполонически форми, но и в срещи със страданията, с неуспехите и човешката недъгавост. Единствено перспективата на Вечния Живот хвърля правилна светлина върху смисъла на даденото ни битие или събитие. Човекът е свободен да приеме или не тази светлина… И затова някои хора така светло понасят дори и големи страдания, а други не успяват да изтърпят и най-незначителни трудности. Не с мяра приема човек Духа. И колкото повече той осъзнава волята на Отца и я приема, толкова по-добре проумява това, което св. Исаак Сирин нарича „пламък на нещата”. А извън това съзнание човек няма критерий нито за различаване на добро и зло, нито за прозрение на истината.

Превод: Димитър Спасов
Източник: dveri.bg

Още от Милосърдие

Слово на празника Покров на Пресвета Богородица*

01.10.2020 г. | св. Серафим Софийски Чудотворец | Милосърдие

Пречистата Божия Майка винаги простира Своя молитвен покров над нас. Тя всякога умолява Своя Син, нашия Господ Иисус Христос, да ни избавя от всички беди и напасти и да ни дарува вечно спасение...

Енорийска задружност в навечерието на Възкресение Христово

14.04.2020 г. | Архангел.бг | Милосърдие

В настоящата ситуация на извънредно положение нашата инициатива Енорийска задружност не може да се случи, както друг път, но може да откликнем на поканата на отец Василий, отново да дарим радост за Великден - ето как...

Милосърдието се възпитава

11.03.2020 г. | Архангел.бг | Милосърдие

Днес децата наистина навсякъде могат да видят всичко... В такъв случай е важно да възпитаме у тях вкус към истински стойностното, за да се научат да застават на негова страна...

Какво се случва в центъра