
За кръста и красотата на старостта

В седмицата, когато се покланяме на св. Кръст, доброволци и сътрудници на Духовно-просветния център, както обичайно в сряда, посетиха дома за стари хора „Гергана”. Този път с групата беше и иконом Василий Шаган. Той отслужи молебен с водосвет по повод отминалата Неделя Кръстопоклонна. Специално участие имаха и децата на сътрудниците, които помагаха при почерпката с чай и бисквити, а освен това представиха и кратка програма. След като благослови възрастните хора и служителите, о. Василий беседва по най-важните въпроси за тях, тежестта на старостта и страховете и притесненията в заника на живота:
„Отивайки към своята преклонна възраст, човек външно може да не изглежда красив, но запазва своята дълбока вътрешна красота. Възрастния човек може да го краси неговата житейска мъдрост, неговата вяра и неговата доброта... Но на нас трудно ни се отдава смирението и търпението в немощите и повече роптаем, отколкото търпим и благодарим. Затова можем да се опитаме в своя живот да различим доброто, което имаме. Зная, че мнозина от вас са благодарни на Бога и на други хора за това, че имат тази възможност да живеят тук. Но зная също, че има и такива, които се окайват, че са стигнали до това положение, че в своята старческа немощ чувстват колко им е трудно. Но тази възраст е неизбежна и всички вървим натам. И е хубаво да погледнем на себе си в тази възраст не като непотребни за нищо, а да погледнем вътре в себе си и да различим там най-ценното.
Първото, което може да различим и ценим в себе си, Това е, че всеки, независимо докъде е стигнал, носи в себе си образа на човека, когото Бог сътвори като венец на творението Си, като най-важния в този свят след самия Него, и го постави наравно с ангелите. Но за разлика от ангелите, Бог сътвори човека по Своя образ. За да приличаме на Него по доброта, по милост, по любовта един към друг.
След това може да започнем да ценим това, че сме сътворени като мъже или жени, и да се опитваме да запазваме своето човешко и съответно мъжко или женско достойнство. Това достойнство не значи само външна сила, за мъжете, или красота, за жените. В своето достойнство възрастният човек преди всичко е верен на Бога и на Него се уповава. Когато се обърнем към Бога, тогава всички страхове, грижи, безпокойства, мисли за отминалия живот ще отидат на втори план. На първи план ще останат мислите за Бога, за Неговото величие, за неговата любов към нас. Защото Той обича наравно и младите, и старите. Дори може би повече старите обича, защото ги вижда вече в преддверието на Своето царство.
Всеки един от нас е пътник от този свят. С преклонната възраст идва краят на земния живот, но не идва краят на живота. Никой от нас не би се радвал да изчезне в нищото след смъртта, да загуби връзка с близките си, да загуби връзката си с Бога. Но Бог не е сътворил човека, за да изчезне, а да живее вечно, при това заедно с Него, и не в мъки и старчески страдания, а в царството Божие. Затова като гледаме към Бога, гледаме на него като на живот, който може да ни дари – живота, за който тук сега жадуваме, в който има справедливост, любов, където сме приети въпреки нашите немощи. За разлика от хората Бог приема всекиго от нас, и най-вече тези, които смирено признават своята немощ. Когато сме искрени с Него, Той ще ни подкрепи.
Можем да се обръщаме към Него с най-кратката молитва – Иисусовата – Господи, Иисусе Христе, помилуй мене, грешния! Тя ще измества всички лоши мисли от нас и ще ни изгражда духовно. Когато стоим и живеем пред Бога по този начин, като пускаме Бога в себе си чрез молитвата, тъмнината в нас ще се разсейва. Защото нищо друго не може да прогони тъмнината от душата ни, освен да пуснем Бога в нея. А това става чрез молитва, чрез четене на словото Божие, а може и чрез добри разговори помежду ни, вместо да се оплакваме и да осъждаме другите. И когато ни се струва, че Бог ни наказва, то е защото ни обича – дава ни това, което може да понесем, за да дойдем на себе си и да си поправим грешките. И този наш разговор сега с вас също е по Божия воля и нека го приемем като дар за нашето взаимно общение.”
Провокирани от думите на о. Василий, старите хора също споделиха своите мисли, които ги вълнуват, и трудностите, които изпитват в ежедневието си – някои дори в стихове:
Почакай ме, не съм готова, смърт,
исках да поживея до края на века.
Знам, ще дойдеш да се ръкуваш с мен,
но почакай още някой ден,
за да се простя със всички
и се сбогувам с моите близки.
И когато на легло съм прикована
и от лоши мисли обладана,
тогава, смърт, от мене ти си призована.
Ела тогава,
вързопа на душата ми вземи,
че горе да не ми тежи.
Вълнуващата среща с хората в дом „Гергана” завърши с пожеланието на о. Василий да пропъждат всички лоши мисли, които с нищо не им помагат, а да се радват и да благодарят за това, което имат – за живота, който Бог им е дал, за хората с които ги е срещнал, за служителите в дома, които им помагат. И по силите си да помагат на другите, които са по-зле – да ги извеждат на разходка или с друго, от което имат нужда. А ако нямат сили за това, тогава с молитва да помагат на другите, да се молят и за своите близки на Бога и да се примирят с тях.
С обещание да се видят отново след две седмици – този път за изповед - старите хора се сбогуваха със свещеника и доброволците.
Предпразнична работилничка за деца и татковци в школа „Кандилце”
На 12 март от 11.15 ч. в учебната зала на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” отваря врати работилничката на школа „Кандилце”. Поканени са всички желаещи – деца и татковци. Повод е наближаващият празник – Благовещение. Заповядайте!
Алтернатива - март, 2023
Какво е светостта и всеки духовен опит ли води към нея? Има ли „указателни знаци” и „пътеводители”, за да не се отклоним в погрешна посока? Как да придобием духовна полза през периода на пост? Тази основна тема следва и новият брой на „Алтернатива”...
Съботната трапеза отново отвори врати
На 10 декември, след повече две години прекъсване, беше възобновена милосърдната дейност Трапеза за хора в нужда в храм „Св. Архангел Михаил”. Всяка събота в доброволци ще приготвят топла храна и на обяд ще я раздават на хората в нужда...
Какво се случва в центъра

Предпразнична работилничка за деца и татковци в школа „Кандилце”
На 12 март от 11.15 ч. в учебната зала на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” отваря врати работилничката на школа „Кандилце”. Поканени са всички желаещи – деца и татковци. Повод е наближаващият празник – Благовещение. Заповядайте!
Ценности
Какво му остава на „силния” човек, освен да помоли Бога?
Да се покаем пред Бога и да бъдем Негови
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Събития
Постът ни въвежда в общението с Бога
Национален конкурс „Петдесетница – съшествието на Светия и Животворящ Дух” - 2023
Интервю
Когато има нещо чисто в сърцето, тогава там задължително ще дойде Бог
Какво да направя, за да не ме накаже Бог
Какво се случва в центъра
Съботната трапеза отново отвори врати
Предпразнична работилничка за деца и татковци в школа „Кандилце”
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски
Православни светии
Похвално слово за Кирил Философ
Името на св. Трифон означава мекота, нежност и деликатност