Вземи живота си в ръце!

16.05.2022 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Четвъртата неделя след Пасха – на Разслабения, 15.05.2022 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Братя и сестри,
Днес, в поредната неделя след Пасха, Църквата ни припомня за разслабения, за когото четохме в днешното Евангелие. Този разслабен, когото Христос намери в къпалнята при Овчи порти, когато влизаше в Йерусалим. И като разбра, че този човек е от дълго време е болен и не се намира човек, който да го спусне във водата, когато се раздвижи от ангел Господен, за да оздравее, то тогава Той просто го попита: „Искаш ли да оздравееш?”, и като получи потвърждение от него, му каза: „Вземи одъра си и постелката и ходи”, а фарисеите възнегодуваха, че не бива да си събира одъра в събота. Когато го срещна отново, го предупреди: „Недей да грешиш повече, за да не те сполети нещо по-лошо” (вж. Йоан 5:1-16).

След всичко това, братя и сестри, придружено още с апостолското четиво, което чухме по-рано (Деян. 9:32-42), където се разказваше как ап. Петър изцелявал болни и разслабени и дори възкресил вдовицата Тавита, след всичко това трябва да си кажем, че тази къпалня, по свидетелство на много тълкуватели, е образът на нашия свят. Свят, в който има много немощи, много болести, свят, в който не винаги има човещина – затова и болният възкликнал: „Нямам си човек!”, свят, в който има много равнодушие и безчовечност, свят, в който има войни и убиваме един другиго. Но забележете, този образ на света не е безнадежден – в него се появява Христос. В този свят, който на пръв поглед изглежда безнадежден, се появява Христос и всичко променя.

Но какво направи Христос? Той не изпълни това, което всички са очаквали там, в къпалнята – не спусна болния човек пръв във водата, но го изцери по друг начин. От една страна, болният поиска да бъде изцелен, и чак тогава Христос му каза: „Вземи си одъра и постелката и ходи”. И тази постелка е образът на този наш живот, с който сме обвързани с немощи, с грехове, с жадуване за временните блага. И както на спуснатия през покрива разслабен, така и на този, когато Христос казва „Вземи си одъра и постелката”, Той иска да каже: „Вземи живота си в ръце! Вземи се в ръце и се постарай да бъдеш изправен, да ходиш изправен от падналото си състояние!”.

По-късно, когато се срещнаха отново, Христос с изцеления болен, Той му каза: „Недей да грешиш повече! Внимавай, защото греховете са причина за твоите болести – ако съгрешиш още по-тежко, може да пострадаш!”. Всичко, което се случва в нашия свят, е вследствие на нашите болести и на нашите заблуждения, на нашите „идолски заблуди” дори, както казва св. Василий Велики, дори дотам стигаме – правим си различни кумири и на тях се кланяме, и не само на човеци, а и на идеологии... И в този свят се появява Христос. Този свят, се оказва, не е безнадежден, защото в него има много хора, които жадуват за изход – от болестите, от ужаса, от немощите, от лъжата, от неправдата. Затова всеки ден в днешно време чуваме най-актуалния въпрос: А как ние, християните, ще излезем от кризата, в която попаднахме? Казвам „ние”, защото целият християнски свят е в криза, защото между християни се случи страшна война. И който и да победи в нея, как ще живеят нататък помежду си? Какво ще се случи в тази покруса на едните и на другите, ако изобщо я има, разбира се.

И ето, днешното Евангелие дава отговор на това, как може да започнем да се оправяме. Забележете – немощен свят, в който има човешка суета и заблуда, не може дори постелката си да вдигаш в съботен ден заради робуване на някакви мъртви закони. А и много често ние си добавяме човешки, измислени закони, които нямат нищо общо с Бога. Но и в днешния свят, в който няма място за Бога, стои въпросът „Как ще се изцелим?”, как, като нямаме човек да ни помогне, нямаме мъдри управители, които да ни поведат – кой ще зададе правилния вектор на изцелението на народите от този ужас, в който влязоха. И в този свят, въпреки всичко, се явява Христос – така, както се яви в къпалнята Витезда и попита: „Искаш ли да оздравееш?”. И този въпрос сега, според мен, е най-важният. Нали разбирате, да поиска да оздравее, може само човек, който осъзнава, че е болен?! Който осъзнава, че е тежко болен! Да чакаш 38 години за изцеление на едно и също място и да постоянстваш в това чакане, това означава, си много тежко болен, и си го осъзнал и много искаш да бъдеш изцелен. Дори когато изглежда безнадеждно.

Това желание да бъдеш изцелен, е двигателят към истинското покаяние, разбирайте – към истинската промяна. Защото покаянието, означава промяна на ума, а следователно – промяна на сърцето. Тоест тотално нова нагласа към всичко. Затова и светите Отци постоянно казват: „Внимавайте спрямо своя ум!”, защото умът ни е даден за познание на Бога и Неговата правда. Той може да бъде просветен само ако ние изчистим от него всичко, което го осуетява и го кара да върви към заблуди, и когато бъде изчистен от всичко, да приемем в него благодатта на Светия Дух, с която да бъде просветен. Тоест да приемем Бога, и Бог да ни поведе, щом се оказва, че ние не можем. А ако приемем Бога и Неговата правда, Той ще ни поведе, но приемането може да се случи само ако човек осъзнае своята тотална немощ – че няма кой друг.

Светът се намира на ръба на този безпомощност. Затова много хора се чудят как да продължат нататък. И това е много сериозен въпрос. Но ние имаме отговор за този въпрос „как?” – като се покаем и като приемем Бога чрез Светия Дух, Този, Който може да ни изведе към светлината.

Като потвърждение на това, което казах, ще ви припомня една история за крал Джордж VI, баща на настоящата кралица на Великобритания. По време на Втората световна война при една от бомбардировките, изгаснало осветлението в двореца. Той трябвало да отиде в друго помещение, но по пътя изгаснал и фенерът, който носел. И в тъмнината един от придворните, може би по промисъл Божи, му казал: „Вложи ръката си в ръката на Господа и Той ще те изведе към истинската светлина”. Тоест, ако ние се доверим на Бога, в личен план, то тогава Той ще ни изведе към светлината, но трябва да го направим това, да се доверим, както го направи разслабеният. Каза, че иска да бъде изцелен, получи изцеление и дори напътствие: „Недей да грешиш повече”, тоест старай се да живееш по нов начин.

Това е нашето призвание, братя и сестри, и в това призвание има голяма надежда. Това е нашата надежда, както казва ап. Павел – в тези скърби, в това търпение, особено на тези, които са напуснали своите домове, в техните скърби и търпение се ражда новият опит но новия вече, обновения човек, обновен с истината, която идва свише. Днес ни предлагат и други планове за обновление, други начини за изход, може би някакъв глобален свят с един силен лидер, който да ни изведе, но това може би ще е най-голямата заблуда... А Христос вече две хиляди години ни предлага Себе Си като светлина – „Аз съм светлината на света” – затова ние на Него се доверяваме , Той е нашата надежда, защото е излял чрез Светия Дух над всички нас Своята любов, в нашите сърца, и затова ние Му се доверяваме напълно и тръгваме след Него.

Живи и здрави да сте, братя и сестри, и нека Божието благословение да бъде с всички вас! Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Да вярваш като апостол

29.06.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Вярата е велика съкровена тайна. Тя не идва просто от знание. Необходимо е да отговориш на Божия призив, който е отправен към всеки един човек. Като леко, но велико всъщност докосване, с което Той докосва сърцата и излива в тях Своята благодат...

Истината живеела в него

24.06.2022 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Свети Йоан не просто се ражда от мъж и жена, той се ражда чрез Божията благодат. Той дошъл с мисия – да прави пътеките прави за Онзи, Който иде след него. В тези прави пътеки трябвало човек да казва истината, безкомпромисно...

Постът - период на подвижничество

22.06.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Нашите грехове са духовни рани, които трябва да излекуваме. Това ни се дава като шанс по време на поста, защото цялата Църква ще се моли и ще влезе в периода на подвижничеството. Постът е подвижничество за нашето оздравяване...

Какво се случва в центъра