Вярата на хананейката

Проповед на свещеник Илия Попов в Неделя на хананейката (Мат. 15:21-28), 10.02.2019 г., храм „Св. Николай Мирликийски”, Варна.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Страните Тирска и Сидонска по онова време е било така нареченият Ханан, наречен по името на Ноевия внук, син на Хам. Неговите наследници и населниците на тези предели някога са загубили вярата в Единия истински Бог и са потънали в мрака на езичеството. Но въпреки това в своята земна мисия Христос, гонен от фарисеите и книжниците, които вече са правели заговори срещу Него как да Го уловят и убият, при един сгоден случай Той се оттеглил именно в тези страни. И ето там една жена хананейка, пренебрегвайки всички установени тогава правила, пристъпва дръзновено към него и настойчиво проси помощ за дъщеря си. (...)

Христос неслучайно е бил в страните Тирска и Сидонска. Защо тогава казва, че бил пратен само при изгубените овци от дома израилев?! Именно за да може да се прояви дълбочината на вярата на тази жена – отхвърлената, езичницата – и да бъде поука както на апостолите, така и на нас днес. Затова нека се опитаме да подражаваме на нейната вяра, на нейната настойчивост, на нейната непоклатна надежда и смирение. Защото Бог забавя, но не забравя. Бог винаги чува нашите молитви. Няма нечута молитва от Господа, особено когато тя излиза от нашето сърце. Разбира се, той дава там, където е полезно и спасително. Тъй като ние в нашите прелести, твърде често искаме празни, суетни, несмислени неща.

Нека и ние, братя и сестри, в нашите молитви да бъдем подобни на хананейката и преди всичко да търсим царството Божие и спасението от Господа, а всичко останало ще ни се придаде. Амин.