Духовно просветен център

В самота или в общение? (+Видео)

22.02.2020 г.
Автор: иконом Василий Шаган, Юлия Христова

Запис от срещата в „Архангелова сряда” с иконом Василий Шаган и психолога и богослов Юлия Христова на тема: „В самота или в общение? Как да живеем?”, провела се на 29.01.2020 г. в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”, Варна.

иконом Василий Шаган: Сътворяването на човека е един особен акт и тази особеност се корени в това, че човек е надарен с Божия образ, и това го прави различен от всичко останало... Човек е сътворен като личност, понеже сам Бог е личност. Но това, което Бог вдъхва в човека, не е универсално, то е абсолютно индивидуално и особено дихание за конкретния човек. От една страна, защото Той вдъхва от цялата безкрайна пълнота на Своя божествен образ, а от друга страна, защото Неговият промисъл е да вдъхне във всеки един човек тази част от Себе си, тази личностна особеност, която да го направи особено допълнение за цялата пълнота на човешката природа и която Той е сътворил в неговото личностно достойнство... Ние като личности носим в себе си не само това, външното аз, което виждаме, което може да се определи с нашия пол, чувствени възприятия, социално положение, образование, култура. То е видимо и лесно определимо, но не това прави човека личност, а този вътрешен човек, за когото говори св. Василий Велики, но за да го видим, е нужно да положим специални усилия в себепознанието.

Защо е необходимо да познаваме себе си? Това има пряка връзка с нашата тема за самотата и общението. Нашето общество налага определени клишета или представи за нашия живот, в които ние, волно или неволно се опитваме да влезем или да им подражаваме – и ако това не се случва, страдаме… Но човешкото достойнство е в образа, който Бог ни е дал вътре в нас, и истинският човек е този, който опитва да събере себе си, и да насочи цялата си същност към Този, Който го е сътворил. Ние, хората, сме богоцентрични, сътворени по образа на самия Бог – нормално е да намерим своето личностно достойнство в общуване със себе си, като се устремим към Него… Подражавайки на Христос, ние започваме да различаваме своя вътрешен човек, който много често няма нищо общо с нашито външно социално аз. Той се проявява само в общение, защото едно от основните свойства на личността е да си открит… Да покажеш себе си безстрашно и да приемеш другия също безстрашно. (…)

Юлия Христова: Самотата, самотността и това да си сам, има различни измерения. Готовността да общуваш или да живееш сам, се изгражда и подготвя от много ранна възраст. Тази готовност не е въпрос на настройка, тя зависи от нашата подготвеност за живота, в който встъпваме. Възпитанието е това, което прави човека достатъчно адаптивен, достатъчно социален, достатъчно общуващ или самотник… Всъщност, когато станем възрастни, ние възпроизвеждаме тази форма на любов, която сме получили в най-ранна възраст, и колкото повече сме получавали контакт, внимание, време, търпение от нашата майка, толкова повече ние можем да ги дадем, и съответно имаме умения и да ги получаваме… Има едно послание, което детето получава от майката: „Върви, изследвай света!”. Ако тя с притеснение го пуска в света, детето цял живот ще носи този базисен страх в своя живот

Бащата се появява по-късно като фигура в живота на малкото дете, не толкова като грижа, колкото като авторитет. Неговата любов е доста условна, тоест тя има условия. „Прави като мен”, казва бащата и показва различни умения на детето… Колкото повече участва бащата във възпитанието на детето, толкова по-уверено става то в своето социализиране. Всъщност в този период, се оказва, че ние се учим на начина, по който ще работим, и по-късно ние работим по начина, по който са работили нашите бащи… Човек през своя живот преминава през четири етапа – адаптация, социализация, индивидуализация и трансперсонализация... Когато в семейството ни е зададена добра база и добро съотношение на първичните и вторичните качества, възпитани в нас през първите два етапа, тогава на третия етап нещата се случват по-лесно – ние би трябвало да намерим смисъл на нашата реализация и да осъзнаем своето истинско аз. Според начина, по който сме преминали тези три етапа, ще се случи и последният етап в живота ни, когато би трябвало да намерим пътя към Бога, да намерим смисъла на своя живот въобще. (…)
Текстът е със съкращения, цялата беседа вижте в прикачения видеофайл:

Още по темата
Още от Ценности

Щастието е Пасха

23.05.2020 г. | протойерей Андрей Лоргус | Ценности

Основно препятствие между човешката душа и щастието, това е страхът. Победата над този страх е Христовото възкресение. Щастието на християнина е вярата му в безсмъртието, упованието на живота, на любовта. Щастието е Пасха...

Бъди щастлив

22.05.2020 г. | свещеник Константин Камишанов | Ценности

Не трябва да се правим на по-добри от Бога. Не е красиво. Учѝ се да разбираш замисъла на Бога за хората. Бог не те е избрал да учиш Христа на милосърдие, а да слушаш Словото и да го изпълняваш. И най-главното. За да спасиш другите, трябва просто сам да станеш щастлив...

Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание

11.05.2020 г. | иконом Василий Шаган | Ценности

Много особено е това раздвояване, най-вече в естествената обвързаност на нашия народ с родната ни култура и вяра. И когато се опитваме нещо да изхвърлим от тях, се усеща именно тази сакатост, в която сме като с отрязани корени и не даваме плод...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори