Духовно просветен център

Умиване лицето на Богородица

21.01.2020 г.
Фотограф: Елена Шумилова
Източник: sklepmamaija.wordpress.com
Автор: Йордан Радичков

Преди 16 години на 21 януари си замина от този свят писателят Йордан Радичков (1929-2004). Откъсът е от едноименния сборник с разкази.

… Всяка година на Богоявление мама ме събуждаше рано. Трябваше да се облека бързо, да взема домашната икона на Богородица с Младенеца, едно калайдисано бакърено котле и да ида на селския кладенец, за да измия лицето на Богородица. Това се правеше от уважение към иконата и за здраве. Ако мама ме събуждаше рано, правеше го за да бъда пръв на кладенеца. А щом си пръв, то е естествено и пръв да бъдеш забелязан от Божията майка, и пръв да получиш нейното благоволение. Бях тръгнал вече на училище, учех в първо отделение и знаех молитвата „Отче наш”.

Живеехме в края на селото. Зад нас започваше заснежената гора. Когато излизах на улицата в ръка с иконата, заедно с мен по пъртината тръгваше и кучето ни. Бе едро каракачанско куче, вълкодав, с железен нашийник с остри метални шипове. Селото тънеше в сняг, къщите и плевните бяха загуглени със сняг, прозорците на много от къщите все още светеха, едва-едва се развиделяваше. Пъртината беше дълбока и тясна, ако кривнех от нея, потъвах в снега до гърди. На някои места подтичвах, снегът под краката ми подскърцваше, кучето излайваше и също започваше да подтичва. Нямате представа колко е хубаво човек да стане рано и да тръгне по пъртината заедно с кучето към селския кладенец, пръв да извади вода и да умие лицето на Богородица.

…Оглеждам пъртината зад себе си, виждам заснеженото геранило с кобилицата, затрупаните със сняг къщи и като вземам иконата и котлето, тръгвам по пътя си. За първи път чувам петела на Петлова чука, но не изпитвам страх. Иконата на Божата майка ме изпълва с кураж, тя ме пази и закриля. Като изгазвам снега и стигам до дома, мама отваря вратата, обгърната от облак пара.Тя взема иконата от ръцете ми, почва да се кръсти и да целува ту иконата, ту мене. Баща ми ме туря до бумтящата печка да се стопля, а аз му разказвам, че съм чул петела на Петлова чука да кукурига и да гони нечистите сили. „Ами!”, възкликва баща ми и ме погалва.

Мама окачва иконата на източната стена на стаята и се прекръства. Богородица сякаш светва с умитото си и чисто лице. Тя изпълва със светлина стаята и разпростира благодатта си върху простата селска подредба. В нощвите под нея, увити в месали, втасват и набъбват обредните хлябове, омесени за Богоявление. Наблизо проблейва захлупено под кошле агне, а в срещуположния ъгъл мъти насадена в полога квачка. Дори мишките тръгнали навръх Богоявление да крадат царевични мамули и орехи по тавана, гледат да стъпват на пръсти и да вдигат по-малко шум.
Отвсякъде струи богобоязливост.

Прочетено от Стоянка Дунева. Източник: fakel.bg

Фотографии: Елена Шумилова (фейсбук профил)
Източник: sklepmamaija.wordpress.com

Още по темата
Още от Култура

Писма за духовния живот. Писмо седмо

12.01.2021 г. | Герхард Терстеген | Култура

Често с голямо състрадание мисля за онези християни, които, бидейки в голяма степен истински верни на Бога, ежедневно и в течение на дълги години се измъчват, като прилагат множество безполезни усилия и изпадат в голямо безпокойство...

Философия на образа във фотографията

30.12.2020 г. | иконом Василий Шаган | Култура

Творческият залог е дълбоко в нас и може да се прояви, съобразно нашите вътрешни търсения и дадените ни от Бога таланти. При един се проявява като градинар, при друг – като фотограф... Всеки според таланта си твори...

Писма за духовния живот

12.12.2020 г. | Герхард Терстеген, иконом Василий Шаган | Култура

Текстът е част от „Духовно-наставническите писма за вътрешния живот и истинската същност на християнството” на немския богослов-пиетист Герхард Терстеген (1697-1769)...

Какво се случва в центъра