Духовно просветен център

Удивителната смърт на архидякон Стефан

28.12.2020 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

Проповед на протойерей Михаил Манев в неделята след Рождество Христово и деня на светия първомъченик и архидякон Стефан – 27 декември 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честито ви Рождество по плът на нашия Господ Иисус Христос!

Ето че в третия ден на този велик празник ние сме събрани отново в дома Господен, в храма, където по един удивителен начин честваме паметта на светия първомъченик и архидякон Стефан.

На Бъдни вечер, когато сядаме на трапезата, онази трапеза, която е приготвена в очакване на Рождеството, с постните храни, ние сядаме не сами, а с нашите роднини и сродници, независимо дали са живи между нас, с плът, или са се преставили в Господа. Защото тази трапеза не е само за нас, тя е и за онези, които предхождат преди нас. Онези, които са ни укрепили във вярата или са ни укрепили живота. Онези, които, по един или друг начин, са станали част от нашата душа. Защото нашата душичка не е сама. И когато приготвим техните любими храни и седнем с мисълта за тях и споделим спомените, които имаме, те оживяват в нашите сърца. Защото имаме надежда, че ще бъдем с тях в царството Божие, защото плътта, която прие Христос, Той я освети, и представи тази човешка природа пред Господа, и ние вече имаме живот. Вечен! И смъртта не е страшна за нас.

Смъртта е нещо, което неизбежно става. Смъртта е нещо, което ни се случва, за да можем да се освободим от всички страсти и немощи и да се представим пред Господа чисти, непорочни, славейки Го и възхвалявайки Го. Смъртта идва при нас, хората, поради старост, поради болест, ала понякога идва и чрез зли човеци, насилствено, сякаш да ни покажат, че те имат власт над нашия живот. А какво е нашият живот, ако не познаваме Христа? А какво е нашият живот, ако нямаме надежда в Него?!

Там, в онези първи времена след възкресението на Христа, веднага след като Дух Светий слезе върху апостолите, тези, глупавите рибари, скромните и тихи рибари, те станаха благовестители, благовестници за царството Божие. И правеха това без страх и не само с думи, а и чрез ръцете им Бог върши чудеса, сякаш за да потвърди думите на тези люде, които твърдяха, че Той е Син Божий, че те, юдеите, са убили Месията, Когото са чакали. И ако това, което е дошъл да им каже, се разминава с техните очаквания, то не означава, че Той не е Избраният. (…)

Един от тях, архидякон Стефан, благовестил безстрашно – слово за живот им давал, слово за вечен живот, и толкова пламенно го обяснявал, че мнозина повярвали и тръгнали след него в Църквата, да следват Христос. Много юдейски свещеници се обърнали към Христа и тогава в синедриона влезли в спор със Стефан, ала той бил учен човек и никой не могъл да го обори, да му противостои. И тогава те, по една изпитана практика, намират лъжесвидетели… Абсурдно е, че тези, които трябва да пазят закона Божий, който казва: „Не лъжесвидетелствай”, търсят лъжесвидетели! И се намират такива. (…)

Тогава тези религиозни страхливи люде, изпаднали в своя фанатизъм, го извеждат извън града и го убиват с камъни. (…) Те го убиват не защото е бил престъпник, а защото е благовестил за Христос. Убиват го, защото е бил знаещ. Убиват го, защото Дух Божий бил в него и лицето му било като на ангелите. Убиват го заради неговата святост. Защото този свят не може да търпи светостта, не може да търпи хора, които говорят истината; този свят иска да бъдем лицемерни, изисква да бъдем престъпници, изисква от нас да лъжем. (…) Ала отговорността за собствените си дела носим ние. И когато ние искаме, животът ни да бъде чист и праведен, да бъде свят, да се уподобим на архидякон Стефан, то мъченичеството трябва да бъде част от нашия живот. И служението на хората да бъде второто допълнение, което имаме към него.

Най-лесно е да си жив. Най-лесно е да бъдеш между хората и да мълчиш за своята вяра. (…) Трудно е, когато погледнем около себе си и видим в нашия живот, че само ние сме си вярващи и че по никакъв начин околните не искат да повярват заради нас, заради това, че са видели в нас промяната, заради това, че са видели нашето мъченичество, че ние отстояваме вярата си, независимо какво изисква светът от нас… Безстрашни и светли люде.

Дерзайте и подражавайте на св. архидякон Стефан, бъдете безстрашни като него и дръзновени в проповедта за царството Божие. Служете с любов на хората и с търпение. Обичайте всички, които ви мразят, и Бог по Своята милост да ви даде спасение за вечен живот. Амин.

Цялата проповед чуйте в прикачения видео запис:

Още от Проповеди

Какво е енория?

14.01.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата не е институция. Църквата е самият Христос. И ние, които, според думите на апостола, сме „тяло Христово”, сме членове на Тялото, на което глава е Христос. Призвани сме да живеем истинския живот в Църквата, тоест в единството с Христос... Но как се случва това и знаем ли какво е енория?

Покаяние значи промяна

10.01.2021 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Проповедта на Христовия Предтеча, а и първите думи на Христовата проповед звучат удивително еднакво. Те не съдържат в себе си нещо сложно като учение, но съдържат един призив към всички нас – Покайте се!...

По правите пътеки на Бога

03.01.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Човешкият род от падението на Адам и Ева се разболя от смъртната болест. И трябваше да дойде Спасител. И когато пророкът каза: Направете прави пътеките на Този, Който идва, – иска да ни каже: Отворете себе си за Този, Който идва – тоест в своята немощ, приемете Лекаря, Който идва да изцели целия човешки род...

Какво се случва в центъра