„Царствено свещенство” – прот. д-р Добромир Димитров

В книжарница „Благослов” вече е налична новата книга на издателство „Омофор” – „Царствено свещенство. Канонично изследване върху развитието на йерархическите служения и устройството на Църквата през IV век” от прот. д-р Добромир Димитров.

Създадено въз основата на докторската дисертация на автора, това изследване разкрива „йерархическите служения (на епископа, презвитера, дякона и лаика/ мирянина) в Църквата като диалози на Любовта, чрез които се изгражда църковното тяло. Тя е опит се да представят църковните служения като битие и живот на Църквата.”.

Защо е необходимо днес да се говори за служенията в Църквата и за автентичност на църковното устройство? В предговора авторът обосновава търсенията си по този въпрос така:

„Служенията са нужни, от една страна, да реализират Евхаристията на Църквата, т.е. нейната Литургия (общо дело), но същевременно да се припознават и съзиждат в самата нея, изграждайки църковното устройство. По този начин Литургията (Евхаристията) се разкрива като събрание и участие в светотроичния живот, но същевременно тя е и критерий за автентичност на църковното устройство.(...)

За да отстоява своята истина и за да противостои на опасността да се превърне в светска структура и организация, Църквата основава и организира живота си върху принципите на апостолността и съборността (католичността). Тези принципи съдържат и изразяват нейната светотайнствена, литургийно-канонична структура и върху тях се организира животът ѝ. Тази структура, отразена в каноничното предание на Църквата, паралелно с литургийния ѝ живот, е мястото, където се преживяват и сливат теорѝята и праксисът на християнския живот и нейните догмати. Следователно свещените канони са ясен изразител как трябва да е организирана Църквата, на какви принципи да се основава в своя светотайнствен живот, пораждащ нейното устройство. (...)

Днес е важно да се говори и пише за това, тъй като процесът на институционализиране на църковното устройство, от Константиновия мир до днес, създава условия апофатичният и есхатологичен характер на Църквата да бъдат засенчени. Това означава, че във всяка епоха има исторически фактори, които способстват първоначалното църковно съзнание за Църквата като Евхаристия, като събитие, да бъде подменено с разбирането за един номоканоничен секуларно-институционален модел.”

Протойерей д-р Добромир Димитров е роден през 1976 г. в Русе. Той е редовен асистент по църковно право в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Член е на Обществото за канонично право на Източните църкви (SLEC). Изследователските му интереси са в областта на каноничното право, еклисиологията, аскетиката, пастирската психология и християнското изкуство. Специализирал е богословие в Regent’s Park College, University of Oxford. Автор на статии в български и чуждестранни издания, лектор по актуални въпроси на богословието и съвременния църковен живот, иконописец.