Трябва да вземем страна

10.10.2017 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

Проповед на протойерей Михаил Манев по Лука (7: 11-16), 08.10.2017, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Възлюбени в Господа, народ Божий, съсъди на Светия Дух!

Днес отново четем за това дивно събитие, което станало в Наин, когато Христос се смилява над една жена. Не просто някоя плачеща майка, а вдовица, чийто единствен син, който може да й помага в този живот, е мъртъв. И в този малък град, където всеки познава всеки, тази малка общност е тръгнала да изпраща момъка, да положат тялото му в гробница.

Но ето, срещу тях се задава едно друго шествие, предвождано от самия Христос. Малко преди това Той изцерява тъщата на Петър, а след това и слугата на стотника без дори да отиде до дома му. Народът тръгва след него, за да види и други чудеса, защото не вярва, че са се изпълнили старозаветните писания на пророците, че Синът Божий е с тях, и искат като гладни деца още и още, да се наситят на други чудеса преди да повярват, че са достойни да бъдат в царството Божие. А когато двете шествия се срещат при портите, Христос се докосва до мъртвия и го възкресява.

И ние сега стоим на службата в храма и се наслаждаваме, молим се, просим от Бога всичко, от което имаме нужда, а сякаш самите ние не сме взели страна – не знаем какви сме и какви  искаме да бъдем – в онова шествие на смъртта, или в шествието на Живота. Ала Христос казва едни прости думи – Който не е с Мене, е против Мене. И ние трябва да вземем страна. В битката между доброто и злото, между радостта и тъгата, между надеждата и отчаянието, ние трябва да вземем страна. Да знаем на кого сме. Да знаем кой е с нас – Христос или смъртта.

Цялата проповед – видео (10 мин.)

Още от Проповеди

Как да простим?

20.02.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Процесът на смирението е много труден за нас… И това се случва не само заради падналата ни природа, а защото не гледаме себе си, а другите... Струва си през Великия пост да се научим да виждаме себе си. Да изчистим сърцата си и да видим къде е нашето съкровище.

За съда на любовта и пътя на промяната

11.02.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Да се разделим с това, което ни отделя от Бога

05.02.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Блудният син съгрешил не с разпътния си живот, а защото изменил на назначението, за което бил сътворен изначално - да расте в царството на своя небесен Отец. Далечната страна може да бъде и тук, и сега, тя е онова състояние, в което всеки един изпада - там, където Го няма Бог...

Какво се случва в центъра