Три дни на Атон

26.09.2018 г.
Автор: Архангел.бг

Преди няколко дни се завърна младежката група, участвала в поклонническо пътуване до Атон. Интересна компания, ако съдим по заниманията им – двама сътрудници на Духовно-просветния център, един доброволец-помощник в социалната кухня към центъра, двама студенти, един илюзионист, един корабен електроинженер, един семинарист и четирима ученици от Варна. Всеки със своя опит във вярата, или оскъдица на такъв, със своите постижения и позиции в живота… Но когато попаднеш на Атон, казват, светската опитност и особености отстъпват на заден план. Пред теб остава новата реалност, в която си попаднал. А когато си за първи път на Света Гора, новото не е никак малко.

Първо научаваш, че в манастирите трудно се намират места за голям брой поклонници. Затова групата се раздели и една част слезе на пристанището на Зографския манастир, а останалите продължиха към Карея и Великата Лавра.

Младежите от първата група пристигнаха в българския манастир „Св. вмчк. Георги Зограф” на обяд на 20 септември. Бяха посрещнати в архондарика и след настаняването се включиха в Малката вечерня. След вечерята, от 21:00 до 02:00 участваха в Бдението за празника Рождество Богородично, който се чества в Атон на 21 септември. След Литургията в празничния ден, момчетата получиха своето послушание  - труда, с който всеки поклонник, отседнал за повече от един ден в манастира, се отблагодарява за гостоприемството на монасите. В този случай – отсервиране в трапезарията след закуската и почистване на архондарика и в стаите за гости.

След послушанието групата се отправи на поклонение в манастира Дохиар – „Св. Архангел Михаил”, при чудотворната икона на Пресвета Богородица „Скоропослушница”, а по пътя посетиха и манастира Констамонит.

През това време втората група следваше своята програма – сутринта се включи в празничната служба в манастира Ватопед, поклони се на Пояса на Пресвета Богородица и останалите светини в манастира и след трàпезата, на която участва и игуменът, потеглиха към Зографския манастир.

Там двете групи се срещнаха и до края на престоя им на Атон имаха обща програма. Първо се срещнаха с библиотекаря на манастира, о.Атанасий, който им показа в хранилището Паисиевата „История славянобългарска” и знамето на Стефан Велики (Щефан чел Маре) – молдовският воевода, който през 15 в. помогнал за възстановяването на опожарения и полуразрушен манастир на св. Георги в знак на благодарност към светеца за помощта му в една неравна битка срещу турците.

След това на двора о. Климент разказа на младежите историята на светата обител и на чудотворните икони, както и за подвига на 26-имата Зографски мъченици, загинали за вярата, измъчвани и изгорени живи от рицарите-униати в кулата на манастира през 1275 г.

На 22 септември след службата, продължила от 4:00 до 8:00, в която взеха участие и двама от младежите, иподякони в своите енории, групата потегли с ферибота към манастира „Св. Пантелеймон”. Там всички се поклониха на светините в манастира и се сбогуваха с Атон.

Въпреки краткото време, в което се докоснаха до живота и традициите в манастирите там, всеки от младежите отнесе в сърцето си своята Света Гора и добави в своя житейски опит нови преживявания – на поклонник.
(Още снимки - в ГАЛЕРИЯТА)

Още по темата
Още от Коментар

Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание

11.05.2019 г. | иконом Василий Шаган | Коментар

Светите братя искали да ни научат „как чрез дела да станем подобие на Бога”. И ако цялото ни Възраждане се е отъждествявало с тяхното свято дело, то сега смело можем да кажем, че не сме се научили много от тях...

Преобразената любов (+Видео)

07.05.2019 г. | гл.ас. д-р Смилен Марков | Коментар

Има ли някаква специфика християнската любов, или не? Този въпрос не е теоретичен, за да разберем какво значи „Бог е любов” или „Нова заповед ви давам, да любите един другиго”, трябва да знаем какво представлява тази любов...

Неверието на апостола срещу вярата на равнодушието

05.05.2019 г. | Владимир Легойда | Коментар

Защо си припомняме благодатното неверие на Тома? Защото то го довело до Христос. Може цял живот да се мислиш за християни, но така и да не срещнеш Христа – просто защото не търсиш тази среща, защото твоята вяра е равнодушна....

Какво се случва в центъра