Те Го потърсили и Той ги нахранил

02.08.2017 г.
Автор: свeщеник Алексей Атанасов

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в Осмата неделя след Петдесетница, Проповедта на планината (Матей 14:14-22) – 30.07.17, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
Евангелският текст, който се прочете, онзи момент, с нахранването на 5000 мъже, присъства и в четирите Евангелия. И четиримата евангелисти разказват този случай. През вековете на човешката история хората, които са чели този откъс, са се опитвали елементарно, с човешкото мислене, да си представят как се е случило всичко това. Евангелистите на дават подробности как точно се е случило това чудо. За някои, разбира се, това е невъзможно. С толкова малко храна, недостатъчна за самите апостоли, да се нахранят толкова много хора. Но това, което е искал да покаже там Господ, е Божието всемогъщество. Всички събрали се там са знаели историята за изхода от Египет когато еврейският народ бил хранен с манна небесна. И сега отново Бог прави чудо, за да ги нахрани. Чудо, което надвишава човешкия ум. Но всъщност ние може да видим това чудо и в хляба, който всеки ден ядем.

Днес ние живеем в градовете, работим нещо, получаваме пари и с тези хартийки, на които БНБ или друга държавна банка е дала стойност, отиваме и купуваме храна. От магазина. Реално ние не виждаме тези процеси, как се случва всичко, за да получим тази храна – как от зърно расте житният клас и от него как се получава хлябът. Ние купуваме всичко готово, затова не чувстваме чудото. Но вземете който и да е арендатор, който произвежда нещо, и ще видите, че макар и в някаква степен, той изпитва религиозно чувство. Много от тях са учили, знаят всичко – от кои почви какво да очакват, какво да сеят, как да наторяват – и правят всичко това, но в същото време усещат, че то не е всичко. И най-добрата земя, и най-добрите торове да имаш, трябва ти още нещо. Климатът. Който обаче не е в техни ръце.

Имах един преподавател, докато учех в география и биология в Шуменския университет, той идваше от Военния университет в Шумен. Когато ни обясняваше за атмосферата и за всички слоеве, които са около Земята, той постоянно повтаряше: „Не съм набожен, но това нещо някой го е направил”. Има толкова много пластове във въздуха, които ни защитават от космоса. Самият климат е много необяснимо нещо. Или течението Гълфстрийм, което топли континентите на север, как да го обясним? Има различни теории и мистерии, но и те не дават точно обяснение. Дори самият наклон на земята, който позволява слънцето равномерно да огрява Северното и Южното полукълбо, не само около екватора, а и около Тропика на Рака и на Козирога, и дава възможност да има лято и на север, да има реколта и да се изхрани населението там – и това няма ясно обяснение… Това означава, че Бог така е устроил Земята, за да може на нея да живеят голямо количество хора.

Същото, което е направил Бог Отец при сътворението, ние виждаме и в чудото, което върши Христос, но в един ускорен процес, останал невидим за хората край Него. На мига. Той може всичко. Никой не дава подробности как, но е факт. И четиримата евангелисти разказват, че това се е случило. Но по-важно е смисълът на всичко това за нас, християните. Не случайно именно тогава Христос учи хората да се молят, с думите: „Отче наш,… насъщния ни хляб дай ни днес…” и не случайно в тази проповед Той подчертава, че ние сме отговорни да се грижим за всичко край нас. Както на това множество хора край Него, които са Го търсили и са отишли там да чуят словото Му, успя да нахрани, така и на нас може да даде всичко – стига да Го търсим. Да търсим словото Божие. Ако търсим царството Божие, както е казано в проповедта на планината, всичко останало ще ни се придаде. Всички тези безпокойства – какво ще работим, какво ще правим – ако ние се осланяме по силно на Бога, Той ще ги разреши, ще се намеси в живота ни. Но трябва да осъзнаваме, че и храната, и всичко, което имаме, е по Божия воля. Когато ние започваме да се храним с молитва, тази храна вече не е просто храна с всички белтъчини и други състави – ние призоваваме Светия Дух и тази храна става благословена от самия Създател.

Така че, братя и сестри, нека се вглеждаме във всички тези примери и да си правим извод. Когато търсим царството Божие, всичко останало Бог ще ни придаде за нормален живот. Амин.

Още от Проповеди

Какво искаш да ти сторя?

04.12.2017 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Христос казва, че който вика към Него, винаги ще получи отговор. Ала Той не ти дава това, което искаш, докато не Му го кажеш. Той всеки път ни пита: Какво искаш да ти сторя? Толкова прост въпрос и толкова сложно да отговорим!

Какво е да си богат?

27.11.2017 г. | Иконом Василий Шаган | Проповеди

Когато Бог ти дава богатство, трябва да умееш да се разпоредиш с него, както Той иска. Богатството не е наше. Всяко съвършено благо идва свише, но то е благо, когато осъзнаваме, че Бог го дава, и когато усещаме в него Неговата благост.

Притеснителното в комфорта

20.11.2017 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Един човек прибрал изобилния плод от нивата си. Прибрал това, което е придобил.Но не това e страшното, че човек притежава каквото и да е. Страшното е, че на мястото на Бога в нашето сърце слагаме този комфорт – яж, пий, весели се.

Какво се случва в центъра