
Името на св. Трифон означава мекота, нежност и деликатност

На 1 февруари Църквата чества паметта на един от най-обичаните православни светци – св. Трифон. Той е почитан както от Православната, така и от Римокатолическата църква.
Светецът се родил в град Лампсак по времето на император Гордиан през първата половина на 3 в. и се занимавал с животновъдство – отглеждал гъски. Според житието от Синаксара, още от младини притежавал дара на изцелението и екзорцизма. Между многото изцелени от него, била и дъщерята на Гордиан, която била обладана от демон. Той не само я освободил от демона, но и показал на присъстващите беса, който се бил вселил в едно черно куче. Това чудо накарало мнозина да се обърнат към Христа.
В много текстове се вижда, че особено голяма била неговата помощ и силно неговото застъпничество в борбата срещу малките насекоми и животни, които повреждали реколтата. Интересни свидетелства има и в най-ново време. Така например, в манастира Ксенофонт, на Света Гора, където се съхранява главата на светеца, има много запазени спомени на тази тема. Старецът Варлаам Ксенофонтски (1908-1983) разказва, как манастирските градини, в местността „Захара”, били нападнати от скакалци, в резултат на което зеленчуковата реколта била силно повредена. Отецът, който се грижел за градините, информирал за това игумена и помолил да занесат там главата на св. Трифон и да отслужат водосвет и молебен. Манастирът изпратил веднага главата на светеца и след извършването на водосвета, насекомите се вдигнали като облак и отлетели, като по този начин манастирската реколта била спасена. В местността на този светогорски манастир има и килия, посветена на св. Трифон, а по традиция братството често дава на новопостригани братя неговото име.
Църковното предание, разбира се, дава своя отпечатък и върху иконографията на светеца. Обикновено той се изобразява като голобрад младеж (но съществуват икони, на които е изобразен и с брада), с буйна гъста коса, често занемарена, с което се подчертава неговият скромен произход и фактът, че е прекарал целия си живот на полето. Винаги е облечен в хитон, стигащ почти до земята и с подобно на туника наметало върху хитона. Съществуват два основни иконографски типа на светеца според символите, които държи в ръката си. Първоначално, преди да бъде обявен за светец-патрон на лозарството, е бил изобразяван като всички мъченици – с кръст в дясната си ръка. Лявата ръка държи и повдига края на дрехата му. Този тип, който е характерен за ранния период, продължава да се използва и след като става популярен като закрилник на лозята и градините.
По традиция, ще потърсим връзка между житието на светеца и култа към него с родните ни земи. Голяма е вероятността св. Трифон да е бил с тракийски произход. Ние нямаме конкретни податки за това, но е добре да се знае, че Лампсак е град във Фригия, област населена с фриги, които, според свидетелството на Страбон и Херодот, са тракийско племе, което някога са е наричало бриги. Тракийското племе бриги обитава поречието на р. Струма и част от тях около 1100 г. пр. Хр се преселва в Мала Азия, в областта, която по-късно получава името Фригия. Неслучайно една от версиите за произхода на Панагюрското златно съкровище е, че то е дело на тракийски майстори от Лампсак.
През 1235 г. тук, в Лампсак, се свиква голям всеправославен събор с участието на представители на всички източни православни църкви. На този събор е възстановено патриаршеското достойнство на Българската църква, а архиепископ Йоаким тържествено е провъзгласен за патриарх.
По-интересен е друг исторически момент, свързан с името на Никейския имп. Теодор ІІ Дука Ласкарис (1254-1258). Имп. Теодор ІІ е женен за дъщерята на цар Иван Асен ІІ – Елена. Една от техните дъщери пък – Ирина, става съпруга на българския цар Константин І Тих Асен. В своето произведение възхвала за град Никея („Εγκώμιον εις την Μεγαλόπολιν Νίκαιαν” [Панегирик за Никея] – PG 140, 1345) имп. Теодор ІІ Ласкарис говори за обичта на никейците към св. Трифон и как ежегодно те чествали паметта му. В същото произведение той помества и похвалното слово към светеца, което собственоръчно е написал. В това слово се описва чудото с лилията. Става въпрос за един увяхнал цвят от лилия, поставен зад кандилото на светеца, който разцъфнал в средата на зимата, в деня на празника на светеца. Цветът бил откъснат година по-рано и останал от предходното честване. Според една Анонимна византийска хроника от същото време, имп. Теодор ІІ Ласкарис смятал св. Трифон за свой личен патрон и закрилник. В потвърждение на това са и монетите с образа на светеца, сечени от имп. Теодор ІІ. В същата анонимна хроника се казва, че след като се завърнал триумфално в Никея през 1254 г. или може би 1255 г. от трудно спечелената война с българския цар Михаил Асен (1246-1256), Теодор ІІ Ласкарис веднага се заел да изгради великолепна църква, посветена на св. Трифон. Императорът смятал, че е спечелил войната благодарение на помощта, която му оказал светецът. Църквата била построена точно на мястото на мъченическата смърт на св. Трифон и де факто се явява неговият истински мартириум. И макар че мощите на св. Трифон отдавна вече не били там, чудото с лилията било свидетелство, че духом светецът е винаги там.
Из "Св. Трифон Чудотворец - изцелител и покровител на земеделието" от Венцислав Каравълчев, dveri.bg
Мистиката на св. Йоан Лествичник
На 30 март честваме паметта на св. преп. Йоан Синаит, наричан още Лествичник по името на книгата му „Лествица“ (Стълба), в която описва своя духовен опит в постигането на християнските добродетели, чрез които душата постепенно възхожда към Бога.
Образец за духовник, учител, книжовник и просветител
Дейността на епископ Софроний Врачански е многообразна и неговия образ е трайно вграден в националната ни идентичност като образец за духовник, учител, книжовник и просветител.
Похвално слово за Кирил Философ
Кой език ще може да разкаже подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Бог създаде тези уста по-светла от светлината, за да просвети помрачените от греховна измама. Чрез тях Бог обогати с благоразумие много народи...
Какво се случва в центъра

Празник за всички
Макар Благовещение да се чества през покайния период на светата Четиридесетница, това винаги се случва с нужната почит и тържественост. Така беше и тази година в енорията на храм „Св. Николай Чудотворец” и храм „Св. Архангел Михаил” във Варна...

Предпразнична работилничка за деца и татковци в школа „Кандилце”
На 12 март от 11.15 ч. в учебната зала на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” отваря врати работилничката на школа „Кандилце”. Поканени са всички желаещи – деца и татковци. Повод е наближаващият празник – Благовещение. Заповядайте!
Нашата вяра
Ценности
Какво му остава на „силния” човек, освен да помоли Бога?
Да се покаем пред Бога и да бъдем Негови
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Събития
Постът ни въвежда в общението с Бога
Национален конкурс „Петдесетница – съшествието на Светия и Животворящ Дух” - 2023
Интервю
Когато има нещо чисто в сърцето, тогава там задължително ще дойде Бог
Какво да направя, за да не ме накаже Бог
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски