Св. Игнатий Богоносец - чист Божий хляб

20.12.2017 г.
Автор: Елизабет Вълкова-Хубанчева

Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив ... да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение... (Тит 1:7-9)

На 20 декември Църквата възхвалява „с едни уста и едно сърце” един велик мъж, който вече хиляда и деветстотин години е верен пастир на християните по цялата вселена. За живота на св. Игнатий знаем със сигурност твърде малко. Според едни източници той е бил грък, роден в Антиохия, а според други – сириец, за което ни подсказват езиковите особености на посланията му. Има предания, че св. Игнатий е бил именно онова дете, което Господ Иисус Христос взел на ръце и казал: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:1-3). Преданието потвърждава недвусмислено предизбраността на този дивен апостолски мъж, който от ранно детство пребивавал в Христовото учение. Св. Йоан Златоуст в похвалното си слово за свещеномъченика пише, че св. Игнатий, бидейки неразлъчно под ръководството на светите апостоли, черпел обилни струи от истинското слово. Що се отнася до епископството на св. Игнатий на Антиохийската катедра, ще приведем отново свидетелството на св. Йоан Златоуст, че св. Игнатий бил „образец на добродетелта, осъществил в личността си цялото достойнство на епископа”. Заради съвършеното изпълнение на апостолския завет, заради ревностната вяра, целомъдрието, кроткия и тих нрав паството нарекло св. Игнатий „Богоносец” (според други обаче името идва от това, че е бил носен на ръце от Иисус Христос, т.е. той е „Богоносен”). А не е излишно да припомним, че Антиохия преди това имала лошата слава на един от най-развратните градове в империята и когато някой искал да изобличи римските граждани в разпуснат живот, казвал: „Изглежда римляните вече пият вода не от Тибър, а от река Оронт” (която тече през Антиохия). Ето как св. Игнатий повел към спасение цялото антиохийско паство. Той неуморно се грижел за уреждане на богослужението, въвел и антифонното пеене.

Врагът на човешкия род, завистникът на нашето спасение, не понесъл обръщането на толкова човешки души към Слънцето на правдата и уловките му довели до гонения на Църквата. През 106 г. император Траян се отправил в поход към персите и спрял в Антиохия. В духа на римското величие и предразсъдъци заповядал всички граждани да принесат жертва на идолите. Епископ Игнатий учел християните да не им се покланят и смело проповядвал вярата в Христос, за което бил осъден на смърт. Императорът обаче пратил св. Игнатий в Рим, за да не дава мъченически пример на местните християни. Човеколюбецът Бог отново обърнал делата на мрака в дела на спасението. Шествието на св. Игнатий през Мала Азия и Македония се превърнало в триумф на вярата, отвсякъде прииждали пратеници на околните църкви, които слушали неговите проповеди и разнасяли посланията му. Особено знаменателна за църквата е фразата му от посланието до смирненци: „Където е епископът, там трябва да бъде народът, така както, където е Иисус Христос, там е и Вселенската църква”. Св. Игнатий учел за единството на двата завета и догмата за единението на двете природи в Иисус Христос; той смело и убедително изобличавал лъжеученията на евионити и докети. И страданията си светият епископ използвал за поучение и вразумление: „Ако нашият Господ е пострадал призрачно, тогава и аз нося своите вериги призрачно” – казвал той.

Макар да не знаем нищо за рождението на светеца, но за смъртта му знаем съвсем точно от прочутите с пунктуалността си римски съдебни актове. В Римския колизей на 20 декември, в деня на триумф за победата над персите, св. Игнатий Богоносец бил разкъсан от лъвове. Случило се това, което светителят предрекъл: „Аз съм Божия пшеница: зъбите на зверовете ще ме смелят, за да стана чист Божий хляб”.

По човешките мерки тук би трябвало да свърши повестта за живота и смъртта на епископ Игнатий и за него да остане само добрият спомен. Ние, като християни, знаем, че истинският живот в Христа пребъдва през вековете. Св. Игнатий е жив и чрез пречистите си мощи, които били пренесени в Антиохия, а по-късно върнати в Рим и положени в църквата на св. Климент, папа римски (в която са положени и мощите на св. Константин-Кирил Философ). Той е жив и чрез словата си, които учат народа на църковно единство, а епископа – да стои в здравото учение, да изобличава тия, които се противят, да е верен до мъченическа смърт на Христос и до края на дните си да се грижи за своето паство. И още нещо. В самия център на София, точно срещу Президенството, в Археологическия музей, сред експонатите от римско време има една мраморна плоча. Сред изкусните барелефи на сражаващи се гладиатори в левия ъгъл се откроява паднала човешка фигура, разкъсвана от лъвове. Оказва се, че това е цирков афиш, който приканва тълпата на изумителни зрелища. Рекламата не е от вчера, въпросът е какво ще изберем – зрелището или храма. Това, че се събираме в църквата със св. Игнатий на неговия празник, означава, че наистина следваме завета му: „Пазете вярата и любовта и на дело покажете, че сте християни. Вярата и любовта са началото и краят на живота... Всички други добродетели произлизат от тях”.

www.dveri.bg
Текста може да намерите в новия брой (218) на „Алтернатива”.

Още от Православни светии

Св. Константин Велики в историята на Църквата

21.05.2018 г. | протопрезвитер Тадеуш Харденбрук | Православни празници

Свeти равноапостолен Константин Велики е първият християнски император на Рим, основател на Константинопол и родоначалник на Византийската империя. Неговият принос за световната история и за историята на Православната църква е действително забележителен...

Свети Георги Победоносец: мъченикът се ражда във Вечността

05.05.2018 г. | протойерей Андрей Ткачов | Православни празници

Мъченичеството е резултат от благодатта. Това е било негово причастяване с мъката Христова. Такова е било негово болезнено раждане за Вечността...

За апостол Тома и изпитанията на вярата

15.04.2018 г. | сп. „Фома” | Православни празници

Тома не е бил невярващ. Той се съмнявал, че Христос е възкръснал. Тома обичал Учителя и не искал да се окаже излъган. Неговото съмнение е оправдано. Но по-важното е, че той не оставил нещата дотам. А ние?

Какво се случва в центъра