Духовно просветен център

Сподели своето чудо!

21.01.2020 г.
Автор: свещеник Алексей Атанасов

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в Неделята на 10-те прокажени – 19 януари, 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец” Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
Тези от вас, които са правили благодарствен молебен, веднага си спомнят това Евангелие, което прочетохме в момента. За тези десетима прокажени, които първоначално, като виждат Христос, започват да викат към Него, и тогава той ги изпраща при свещениците. В онези времена свещениците са проверявали излекуваните от проказа, защото познавали признаците на болестта. И когато отиват, всички се оказват очистени, но само един от тях проявява признателност – вижда какво се случва, че реално се случва чудо с него – и се връща при Господ, да благодари. (...)

Някой ще каже: Защо Господ постъпва така? Някак си човешки – иска признателност. Едва ли не като горделив човек иска всички те да дойдат и да са признателни към Него, да проявят уважение... Всъщност Господ постоянно дава това, което е сътворил, това, че нас ни е сътворил, вселената – дава го на всички да изживеем живота си. Въпросът е вече кой от всички ще Му даде това признание – на Господ, че е сътворил всичко, че чува молитвите му. Това иска да види Господ от нас.

Не знам, дали някой от вас се е замислял, че всъщност в това, ние да имаме признателност, било то към някой човек, че нещо добро ни е направил, или към Господ – в това има смирение. Има голямо смирение в това, да сме признателни и на хората, и на Бога, ако нещо добро се случва в нашия живот. И всъщност всеки един от нас трябва да се стреми да е като този самарянин, който благодари на Господ. Но как трябва да благодарим на Бога в своя живот? (...)

Вижте цялата проповед във видеото под статията или на  канала Архангел.бг Варна

Думи на о. Алексей в края на Литургията:
Братя и сестри, това което пречи на човека да е признателен към Бога, да изпитва благодарност към Него, всъщност е завистта. Божията заповед – да не пожелаваме нищо, което е на ближния – важи до ден-днешен. Но се оказва, че това е нещо, което повечето хора не могат да го осъзнаят... В разказа за Каин и Авел и двамата изпитвали благоговение пред Бога, търсели Бог да им помага, но какво се случва, когато Той поглежда благосклонно към жертвата на Авел, на Каин – не? Каин започва да завижда, в него се проявява тази разрушителна сила. И именно с това ние трябва да се борим. И едно нещо да си повтаряме цял живот – в момента да сме тук, го дължим на Бога. А човек има истинска нужда само от няколко неща – храна, вода и топлина. Всичко друго, което е повече от това, е допълнително, в плюс отгоре. И именно така може да се борим със завистта. Ако имаме основните неща, другото е отгоре. Не е нито щастие, нито нещастие (ако го нямаш). Важното е да благодарим на Бога и да се надяваме на вечния живот, за който говори Христос. В него ще получим всичко, от което имаме нужда. Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Не бях планирал да умра

24.02.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Христос не говори за този съд като страшен - ние го схващаме като такъв. Страхът от изобличение е онова нещо, което ни кара да се чувстваме на съда като на страшен съд, защото там изведнъж ще се разкрият делата на нашия живот...

За съда на любовта и пътя на промяната

22.02.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Всичко мое е твое

17.02.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична... Защо разказва и за другия син? Този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни...

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)