„Смисълът в живота” – Мартин Ралчевски

30.07.2019 г.
Автор: Архангел.бг

В книжарница „Благослов” може да закупите новата книга на Мартин Ралчевски – „Смисълът в живота” (изд. „Еделвайс”, 2019). Творчеството на М. Ралчевски е добре познато на българските читатели у нас и зад граница. Темите за смисъла, за съхраняването на българските корени и Православието не са нови в него, но в този роман те са изведени като водещи.

В предговора към книгата Атанас Филков пише: „Ще си призная,  че известно време се чудех каква всъщност е тази книга – красив трагичен роман или задълбочено богословско съчинение. Мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че е и двете. Колебаех се също кой би бил по-правилният предлог в заглавието – „в” или „на”? Защото от тази малка смяна е възможно да се премени концепцията на цялото... „Смисълът на живота” звучи философски, но и експонирано, защото сме се наслушали на подобни капитални фрази. А където има „в”, ни се подсказва, че трябва да се влезе в нещото, да го осмислиш, анализираш и чак тогава да започнеш да го живееш. Сигурен съм, че този стойностен роман ще запали в повечето у вас трепет към Бога и ще ви утеши по начин, който е надрационален! Защото вярата и любовта на главните персонажи, Николай и отец Павел, към Христос и България въздейства трайно и дълбоко.”
Още за книгата и автора - ТУК

Прелагаме кратък откъс:

... Николай кимна и погледна мобилния си телефон. Беше странно. Бяха толкова високо, но въпреки това продължаваше да няма обхват. Явно в цялата околност беше така. Това обаче, вместо да го смути, го накара да се усмихне и реши да не носи повече със себе си телефона, докато е тук, защото беше безполезно. Той се отпусна и отпътува в спомените си. Пред очите му бяха чудните зелени дървета и безкрайните цветни поля, а в душата му беше тя. Виждаше я отново при тяхното запознанство в Приморско, кръстосала крака и четяща книга на пластмасовия стол зад аквариумите с рибките. Копринената й коса падаше свободно, бялото лице, изящните длани... Той си пое въздух. Какво ли щеше да се случи, ако не я бе заговорил тогава? Къде ли щеше да се намира сега? И с кого? Не го разбираше този живот. Имаше нещо дълбоко объркано в него. Всичко бе толкова несигурно и преходно, че чак беше непоносимо. Бе тръгнал толкова надалече да търси смисъла, а попадаше от странни на още по-странни хора. Добри, сърдечни, искрени, но определено твърде странни.

Николай погледна с периферното си зрение към отец Павел. И за миг се сепна. Досега не бе виждал подобна гледка. Отецът гледаше в далечината, но умът му бе другаде и не виждаше, устните му мълвяха нещо, а пръстите му се движеха, сякаш през тях минаваше невидима връв.

„Дали пък смисълът не се състои в това? – помисли си Николай. – Да си физически в този свят, но духом да си при онези, които обичаш. Както отецът. Той да е при Бога, а аз да съм при Елена.” Мисълта му допадна и той се засмя с глас.

– Отплеснах се! – стресна се отец Павел и го погледна леко виновно. – Прощавай! Много ли време мина?
– Зависи – отвърна Николай уклончиво. – За мене е много, но за теб навярно не е.
Павел се раздвижи и протегна като след сън.
– Знаеш ли, Ники – рече той след кратка пауза, – ще ти призная нещо лично.
Николай извърна глава към него и се оживи. Лек ветрец развя дългата коса на отеца и за момент той придоби загадъчен вид.
– Потънах дълбоко в молитвата! – продължи Павел. – Това не ми се беше случвало пред друг човек досега.
– И пред отец Александър ли? – прекъсна го неволно Николай.
– Пред него ми се е случвало. Все пак служим заедно от години. Тук важният си ти. Явно ти имам пълно доверие.
– Благодаря.
– Няма за какво да ми благодариш. То не е по заслуги, а е Божа работа.
– Допускаш ли, че скоро Бог ще ми открие моята съдба? Нетърпелив съм! Искам да знам какъв е Божият план за мен.
– Той вече ти се открива, Ники, но спокойно — не бързай и не любопитствай. На пръв поглед ти само си дошъл в нашия скромен и беден манастир, тук, близо до гръцката граница, и сякаш няма нищо съдбовно в това. Струва ти се, че нищо не се е случило, но в перспектива се е случило много!
Нали ние, християните, не вярвахме в предопределението? – попита риторично Николай, за да покаже че е запомнил урока.
– Така е, не вярваме. Защото ти и аз сме интелигентни хора и познаваме нашата вяра. Затова правим разлика между предопределение и съдба. Бог те води някъде с конкретна цел и те наблюдава как ще постъпиш. По кой път ще поемеш. По този, по който Той ти посочва, или по друг, който ти ще си избереш? Не ти определя нищо. Само ти показва каква би искал да е твоята съдба. Разбираш ли?
– Опитвам се – почеса се по бузата Николай. – Има ли начин да ми го обясниш нагледно? ...

Още от Нови книги

Дневник на послушника Николай Беляев (преподобния оптински старец Никон)

30.08.2019 г. | Архангел.бг | Нови книги

В книгата са публикувани три тетрадки от записките на младия послушник Николай Беляев, които може би ще помогнат на читателите да намерят отговорите на много въпроси от духовния живот, както и много мъдрост, споделени преживявания и осъзнати истини за вярата...

Първият български мъченик св. Боян-Енравота и св. цар Борис-Михаил

08.08.2019 г. | Архангел.бг | Нови книги

В книжарница „Благослов” получихме новото издание на детската книжка „Първият български мъченик св. Боян-Енравота и св. цар Борис-Михаил” (2019). Тя е от поредицата „Жития на българските светии в образи” на Руенския манастир „Св. Йоан Рилски”...

„Мавзолеят на Екзарх Антим I” - Белоградчишки епископ Поликарп

28.07.2019 г. | Архангел.бг | Нови книги

Нова книга на издателство „Омофор”, посветена на личността и делото на първия български екзарх. Тя разказва за живота и служението му и за построяването на неговата гробница във Видин. Книгата-албум съдържа богат снимков материал...

Какво се случва в центъра

Въздигане на Светия Кръст Господен

Какво е Кръстът за нас?