Слово при пренасяне мощите на свети Николай, архиепископ Мирликийски

04.12.2017 г.
морски храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, гр. Варна, мощехранителница на свети Николай
Автор: светител Лука Войно-Ясенецки

В книжарница „Благослов” вече разполагаме с книгата „Проповеди за цялата година” на св. Лука Войно-Ясенецки, издание на енорията при пловдивския храм „Св. Параскева“. 

Проповедите на знаменития духовник и хирург св. Лука са кратки, той не изморява слушащите го с „многоглаголание”. Темите са най-разнообразни, но център и ос на всички негови слова остава Евангелието. Нерядко той засяга теми, които поради недостатъчна подготвеност или от страх пред гнева на висшестоящите, другите свещеници изобщо не засягат. Множество негови проповеди са посветени на съвместимостта между науката и религията. Като влага мощта на ерудицията си и като привлича факти от еволюционното учение, физиологията и психологията, проповедникът се обявява в защита на евангелското учение за триединния състав на човека – дух, душа и тяло – триединство, на което той посвещава знаменита монография. pravoslavie.bg

В навечерието на празника на св. Николай Чудотворец ви предлагаме една от проповедите в книгата.

Слово при пренасяне мощите на свети Николай,
архиепископ Мирликийски

Седемстотин години почивало светото тяло на великия светец и чудотворец Николай на това велико място, където живял и извърш­вал своята велика и свята дейност - в град Мир, област Ликия.

И ето, след седем века Господ допусна над тази страна да надвис­не беда: от разни места към нея се устремил чергарски народ. Мю­сюлмани я разгромили и унищожили почти всички градове в Мала Азия; и убили всички мъже, а всички жени и деца взели в плен. Раз­рушили и осквернили и Мир в Ликия, където се покоили мощите на свети Николай.

Господ не пожелал св. мощи на великия светец да останат на по­ругано място, под властта на неверници.

И ето, свети Николай се явил насън на един свят презвитер, кой­то живеел в италианския град Бари на брега на Адриатическо море, и му заповядал в Божието име да пренесе мощите му в този град от Мир в Ликия, като му повелил да възвести за това на всички гражда­ни и свещеници в града.

Още щом пристигнали в Бари мощите на светеца, започнали да се случват дивни чудеса на неговия гроб.

Само за три дни 111 души, болни от най-различни болести, били изцелени.

Свети Николай се явил насън на един свят инок с чист живот и му казал: „Дойдох при вас, по Божие повеление, и изцелих 111 болни. Няма да престана да изцелявам и занапред".

И от онзи момент светата Църква празнува този ден, празнува го с велика радост и слава. И тази слава, тази радост и ликуване са изразени най-ярко в тропара за празника, който чухте днес:

 Днес светло тържество настана, град Бар се радва и с него ликува цялата вселена, пеейки духовни песни, защото днес е тържество свещено - пренасяне на честните и многоцелебни мощи на светителя и Чудотвореца Николай, което като слънце незалязващо изгря със светозарни лъчи, прогонващо тъмата от изкушения и беди от пеещите вярно: спасявай ни като закрилник наш, велики Николае!

Велико, наистина велико събитие, което тържествено отбелязват всички християни в света, е изобразено в този тропар на прена­сяне мощите на свети Николай.

Цял свят и до днес почита свято тези мощи, почита ги като пре­несени по Божие повеление от Мир, почита ги, понеже сам светите­лят е дошъл нетленен в град Бари.

Православният свят почита светите мощи не само на св. Николай, но и на много други велики светители, на много свети мъченици.

Това е особеност на Истинската Църква.

Такова почитане няма в онези християнски общини, които са се от­къснали от единство с Православната църква, такова почитане няма в протестантските, в лютеранските църкви, няма го и сред сектантите. Това почитание съставлява особеност на православното изповедание.

Протестантите и сектантите ни критикуват остро заради това, че почитаме свети мощи, като считат не само за недопустимо, но и за греховно да въздаваме чест според тях на мъртви останки на светци. Какво да кажем в защита на нашето православно почитане на све­тите мощи? Ще кажем онова, което сектантите и протестантите не разбират и не приемат.

Миналата неделя говорих за безсмъртието, за възкресението на човешкото тяло.

Говорих за това, че човешкото естество се състои от три части. Това естество се състои от дух, душа и тяло. Разясних какво е душата и какво е дух, разясних и в какви отношения е душата и духът към тялото. Ако сте разбрали това, което тогава ви казах, ще разберете и днес защо почитаме светите мощи.

Ако човешкото същество е от три компонента; ако между тяло­то, душата и духа съществува най-тясна връзка, обусловена от взаи­модействието между тях, ако е един и неразделен животът на духа, душата и тялото; ако светият дух и праведната душа оживяват тя­лото, то вследствие на тази неразривна връзка между духа, душата и тялото е свято и самото тяло. То се превръща в причастник на све­тостта на духа.

Ако даже стъклен съсъд, съхранявал дълго време благовонно вещество, задълго запазва после благоуханието му, нима не е понятно, че телата на светите мъченици, живели в близко и най-тясно единение с духа - със своя дух, са със свята душа; тяло, което по ду­мите ма св. апостол Павел става храм на Светия Дух, нима не е ясно, че също е свято, понеже е свят храмът на Светия Дух.

И тъй, всяко тяло на свят човек не само приживе, но и след смъртта му, даже всяка останка от тяло на свят човек, даже костите му, в същността си носят светостта на починалия: то е тяло свято, осветено от неговия свят дух.

А щом е тъй, то не трябва ли да се отнасяме с голяма почит, с благоговение и даже с трепет към тленните останки на светците?

Ще дръзнем ли да забравим за многото чудеса и изцеления при гробовете и мощите на светите мъченици, преподобни, пророци, апостоли и светци?

Ще дръзнем ли да забравим колко чудеса са станали от мощите на свети Николай?

Знаем, че ковчегът на свети Николай, съхранявал неговите све­тя мощи, когато го открили пратениците от Бари, бил изпълнен с благовонно миро.

Знаем, че мощите на мнозина други светци, например, велико­мъченик Димитър Солунски, винаги изливат миро, затова той е на­речен мироточиви.

Можем ли да пренебрегнем тези велики чудеса, които се из­вършват от мощите на светците?

Помните ли великото чудо, станало по време на IV-тия Вселен­ски събор, на който обсъждали ереста на монофизитите? Съборът се разделил на две - едните признали учението на Евтихий за ере­тично, а другите склонили да го приемат за правилно. Съборът се провеждал в Халкидон, в храма, където се покоили мощите на света великомъченица Евтимия. Двете страни приели да разрешат спора, като се оставят на Божието решение чрез светата великомъчени­ца. Били написани два свитъка: единият - с православното учение, а другият - с това на монофизитите. Открили гроба на светата ве­ликомъченица, положили при ръцете й двата свитъка и затворили ковчега с печат. Три дни усърдно се молили всички отци от събора, молили се Бог чрез светата великомъченица да открие къде е пра­вдата. На третия ден отново открили ковчега и видели явно чудо:

Свитъкът с учението на монофизитите бил в нозете на великомъченицата, а втория свитък тя държала в ръце и, като жива, вдигнала ръка и подала свитъка на Константинополския патриарх.

Ако такива дивни чудеса стават чрез мощите на светците, то как да не ги почитаме, как чрез нетленните им останки да не почитаме самите тях, живели в тези тела до своя земен край?

Как да не почитаме, как да не въздаваме поклонение на тези мощи, ако те са свети, осветени от Божия дух?

Разбира се, нашето почитание е съвсем различно от тази чест; която отдават в музеите на почитаните в света хора.

Да, ние кадим пред св. мощи, прекланяме колене, молим се пред светите мощи на живелите в тези тела и нерядко получаваме онова което сме просили.

Как да не почитаме мощите на светците, особено на такива све­тители, какъвто бил великият Николай, Мирликийски чудотворец?...

Да се грижим за това и нашите тела в свое време да станат мощи и то свети. Ще припомня, че в погребалните песнопения тленните останки на всички християни се наричат мощи - със същото име, с което се именуват телата на усопшите светци, понеже всички хрис­тияни са осветени от Светия Дух, Който обитава в тях, затова те трябва да бъдат храмове на Светия Дух.

Помнете това и изживейте вашия жизнен път със страх, като се боите да оскверните вашия телесен храм, който трябва да бъде храм на Светия Дух.

Живейте така, че след смъртта ви и вашите тленни останки да се нарекат мощи и даже свети мощи.

Амин.

22 май 1949 г.

Още от Нови книги

Духовните дъщери на стареца Нектарий

01.12.2017 г. | Архангел.бг | Нови книги

Книгата разкрива житейските изпитания на няколко жени и настъпилото в тях вътрешно преобразяване след съдбовната им среща със Стареца – последния съборно избран оптински старец – свети Нектарий.

Детска книга и филм за св. Лука Кримски

23.11.2017 г. | Архангел.бг | Нови книги

Детска книга и филм, разказващи за живота и знаменитите открития в медицината на един от най-великите светци на ХХ век – свети Лука Кримски. Живот, който ни доказва, че до святост може да достигне всеки.

„Остават само делата на любовта” – Владета Йеротич

05.11.2017 г. | Архангел.бг | Нови книги

Спрях се на заглавието „Остават само делата на любовта” с дълбоката християнска убеденост – и преживяна, и осъзната, че наистина е така и сега, и в другия свят.

Какво се случва в центъра