Слово на празника Покров на Пресвета Богородица

01.10.2022 г.
покров Богородичен, фреска на Дионисий от 1502 г., храм Рождество Богородично в Терапонтовия манастир, Вологодска обл., Русия
Автор: Св. Лука (Войно-Ясенецки)

Много пъти Пресвета Богородица се явявала на отделни велики светци, обикновено придружавана от един или двама Христови апостоли, а на преподобния Серафим Саровски се явила сама. Но никога и никому Тя не се е явявала в такава сила, както в Константинополския Влахернски храм, на великия празник, наречен Покров на Пресвета Богородица.

В храма имало множество народ, сред който стояли блаженият Андрей, юродив ради Христа, и неговият ученик Епифаний.

Отслужвали всенощно бдение. Народът се молел горещо за избавлението от нашествието на варварите, които били стигнали досами стените на Константинопол. Около четири часа сутринта блаженият Андрей внезапно видял под сводовете на храма Пресвета Богородица, стояща върху облаци, съпътствана от цял сонм Ангели, апостоли, пророци и множество велики светци.

Блаженият Андрей попитал Епифаний: „Виждаш ли, брате, Царицата и Господарката на всички?”. „Виждам, отче светий, и се ужасявам”, отвърнал Епифаний.

Пред очите на двамата Пресвета Богородица слязла на земята, влязла в храма и в олтара и дълго се молила на Бога на колене пред престола. Сетне станала, излязла на амвона, снела своето сияещото с небесна светлина и блестящо от мълнии голямо покривало и го простряла над молещия се народ.

Това било чудно видение, разкрило се пред двамата свети мъже.

На сутринта станало ясно, че още с изгрева варварите свалили обсадата от Константинопол и се изтеглили.

Мисля, за всички е ясно, колко голяма е разликата между това преславно и чудно явяване Покрова на Пресвета Богородица и многочислените ѝ явявания пред отделни свети мъже, придружена от един или двама апостоли, или дори сама.

Искам да спра и дори да задълбоча вниманието ви върху тези много важни отлики на нейното чудно явяване във Влахернския храм във великия ден на нейния Покров.

Огромна е разликата в това, да вярваме по разказано или по писмени сведения, и в това, което са видели човешките очи.

Наистина, и във Влахернския храм чудния Покров на Пресвета Богородица видели не всички молещи се, а само Андрей, юродив ради Христа, и неговият ученик Епифаний, но свидетелството на блажения Христа ради юродив, който изпълнил във велика мяра първата заповед от блаженството за духовна нищета, е напълно убедително за нас, понеже такъв велик светец, ясно е, не може да излъже или да си измисли небивалици, тъй че можем да вярваме на онова, което е видял, като на собствените си очи.

Никой да не се усъмнява в това, което видели със собствените си очи блаженият Андрей и неговият ученик Епифаний.

Пресвета Богородица никога повече не се явила в такава велика слава, с такова множество Ангели, апостоли, пророци и светци. Такава огромна и преславна свита, каквато видели Андрей и Епифаний, можела да съпровожда единствено Най-Святата сред Светите. За нас това Божие свидетелство за нея е от огромно значение.

Вярваме със сърцата си, че Пресвета Богородица всякога се моли за християнския род пред Своя Божествен Син, а блажените Андрей и Епифаний се убедили в това и със собствения си взор, когато тя слязла от храмовия свод в олтара и дълго се молила на колене.

Да си спомним, че свети апостол Павел назовава дявола „княз, господстващ във въздуха”, и с велика благодарност към Пресвета Богородица и Божествения ѝ Син да проумеем значението на озаряващата Божествена светлина на Нейния Покров, прострян над молещия се народ, когото тя защитава от носещия се във въздуха княз на мрака и неговите ангели, които Тя поразява с молитвите като с мълнии, излизащи от Нейния Покров.

Виждате ли, люде Божии, как велико и свято за нас е значението на празника Покров на Пресвета Богородица, как видението на блажените Андрей и Епифаний укрепва вярата ни в нея като Усърдна Застъпница за нашия свят.

Да я възлюбим с цялото си сърце, както малкото дете обича майка си, и да въздадем велика слава и чест на Нейния Божествен син по плът човешка и наш Господ Иисус Христос, с Неговия Предвечен и Безначален Отец и Пресветия Дух. Амин.

1958г.

Из „Проповеди за цялата година”, храм „Св. Параскева”, Пловдив, 2019

Още по темата
Още от Проповеди

По Твоята дума ще хвърля мрежата (Лука 5:1-11)

25.09.2022 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

За доверието и недоверието в Божия промисъл според Евангелския разказ (Лука 5:1-11) и Апостолското четиво (Гал. 4:22-31) в Неделя първа след Неделя подир Въздвижение. 23.09.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна...

За лозето и благото на Стопанина

11.09.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Мислим си, че без Бога сме свободни, че така живеем по-лесно, присвоили Неговото имане… Но когато прогоним Бога на тишината, с какво ще я запълним в себе си? Кой ще отговори на нашите вътрешни чувства и копнежи… Без Бога губим всичко!

Какво дължим на Бога?

03.09.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В притчата Христос ни казва никога да не постъпваме като немилосърдния длъжник, защото, докато не простим на другите дълговете, и нам те няма да бъдат простени. Но за какви дългове става въпрос? Какво ние, хората, може да дължим на Бога?...

Какво се случва в центъра