Скуката - къде е проблемът?

Какви са ситуациите, в които скучаем, и кои са здравословните и нездравословните начини за справяне със скуката? И докъде е отговорността на родителите, и въобще на други хора, децата да не скучаят? На тези три въпроса се постараха да отговорят психолозите Милена Петрова и Емилия Бойчева в една от срещите в „Архангелова сряда”, озаглавена: „Помощ – детето ми скучае”, провела се на 27.11.2019 г. в Духовно-просветния център.

Много хора недоумяват как може едно дете да скучае, доста родители обаче често чуват от своите деца: „скучно ми е” или „какво да правя сега”, и се оказва, че тази тема наистина ги вълнува. Но всъщност скуката е проблем, който засяга не само децата, а много често и възрастните

В началото на срещата Милена Петрова предложи едно свое много точно тълкувание на значението на думата скука – състояние, когато като че ли си завързан „с кука” към реалност, в която не искаш да бъдеш. Своеобразно потвърждение на това беше направената бърза анкета сред публиката, както и отговорите на предварителното допитване сред група тийнейджъри, което психолозите коментираха. Стана ясно, че ситуациите, в които човек най-често скучае, може да се разделят на две групи: 1) Когато ми е невъзможно да върша неща, които искам, които са ми интересни, а трябва да правя неща, в които липсва свобода и креативност; и 2) Когато има пренасищане. И в двата типа ситуации може да има здравословни и нездравословни начини, стратегии за справяне със скуката, но най-често до нездравословните се стига тогава, когато на детето не му е давана възможност самостоятелно да се справя със скуката си, тоест да развива умения за това.

Емилия Бойчева разгледа в дълбочина причините, които предизвикват скука: „Отегчението е вид израз на скука. В корена на думата отегчение е значението тежест. Какво ми тежи в такива случаи? Тежи ми това, че не мога да правя нещо, което изразява мен, което ми е лесно и присъщо (т.е. първия тип причини), съответно другото – онова, което трябва да правя, ми се струва монотонно, рутинно, натрапено отвън, което е едно и също и бързо омръзва (т.е. втория случай – пренасищане). От друга гледна точка, може да има тегота, когато съм сам със себе си, но може да ми е тягостно и когато съм с другите. При всички случаи обаче го има този момент – в тези ситуации не можем да бъдем себе си или пък отсреща общуват с нас в някаква роля, не са себе си и това е тягостно.”

Милена Петрова добави, че пренасищане има най-често, когато постоянно ангажираме детето с нещо и то в един момент няма време за себе си и започва да се отегчава. Много често родителите поемат като някакъв ангажимент или отговорност да пренаситят дните на децата си с всевъзможни занимания, а основното, което искат децата, особено малките, е да изследват света. Днес повечето деца нямат тази възможност. Може би поради прекомерния страх в обществото или отново от престараването на родителите. Много често зад това се крие срам, че детето не е такова, каквото те или обществото искат, или пък амбиция то да изпални техните мечти. „Така те отново подменят автентичността на детето с някакъв свой образ за него, който му предлагат като по-правилен. Преследват някакви свои цели, които обаче може да не са съвместими с автентичността на детето” – допълни Емилия Бойчева.

Милена Петрова обърна внимание защо не е здрава тази родителска стратегия: „Ако в този свой стремеж за контрол не сме възпитали у децата морални ценности, както и стремеж и умение да ги отстояват и прилагат в живота си, то в един момент, когато те решат да се освободят от нашата опека и да се избавят от скуката, биха могли да тръгнат в опасни посоки. И тези нездрави начини за справяне със скуката децата първо ги виждат при нас”. В тази връзка Емилия Бойчева поясни, че „базова девиация в обществото днес, е липсата на трансцедентност” – т.е. когато на човека му липсва смисъл, нещо над и отвъд настоящето, нещо, на което да отговори, нещо повече от нас, от съществуването – „Ако ние просто живеем, за да живеем, се получава някаква „тафтология”, става плоско и безсмислено. Нужно е да помогнем на детето да не стига до тази плоскост, да бъде привлечено от ценности, които са извън времето и материята, духовни ценности, които са ориентири към нещо друго, към някаква тайна, която ни издига над плоското съществуване.”

Стана ясно, че по-здравословната стратегия е да се грижим именно за духовното възпитание, а не да „спасяваме” децата си от скуката, тъй като скуката е преходно състояние, от което детето може да излезе само, като прояви по този начин своята креативност. Стига да му дадем шанс. Както заключи Емилия Бойчева: „скуката е межинно състояние на преосмисляне на нещата, на пренасочване към нещо по-смислено”. Следователно личният опит от скуката за децата е важен опит, за да се научат да разпознават състоянието на празнота и безсмислие и да намират изход от него.

Още за нездравите начини за справяне със скуката от беседата с психолозите чуйте в прикачения звуков файл. Предварително се извиняваме за лошото качество на записа - ТУК